Лиди Росенова
Бележка от автора: Тази художествена история е вдъхновена от реални събития. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.
Итън е начинаещ пожарникар, когато осиновява сираче на име Тим, което спасява от горяща сграда. Четиридесет години по-късно сирачето намира стара снимка на майка си в стаята на осиновителя си.
На 24 години Итън става пожарникар. Новобранец в работата и без никакъв опит на терен, той и екипът му са повикани да спасят горящо сиропиталище.
Когато пристигат, Итън чува как директорът на сиропиталището крещи за дете на име Тим Харисън. „Тим! Тим все още е вътре! Той е само на пет години!“ – неистово крещи тя.
Щом Итън чу това, той веднага изтича вътре. „Тим? Тим Харисън?“ – извика той вътре. Пламъците ставаха все по-големи и започваха да обхващат стените.
„Тук!“ – чу той да вика едно момче от втория етаж. Итън се втурна нагоре по стълбите, пренебрегвайки горещината, и вдигна детето, докато тичаше обратно надолу. Той спасил момчето и го извел от сградата точно навреме, преди стълбището да се срути от жегата.
„Добре ли си? Нарани ли се някъде?“ Итън попита веднага щом намери празна носилка за линейка, на която постави Тим.
„Добре съм, господин пожарникар. Благодаря ви, че ми спасихте живота“, каза му Тим и прегърна Итън. Този жест стопли сърцето му и той се постара да върне прегръдката на Тим.
„Какво ще се случи с нас сега? Домът ни вече го няма“, попита Тим тихо Итън, докато персоналът на сиропиталището се грижеше за другите деца.
„За съжаление, сградата на сиропиталището е изчезнала и ще отнеме известно време да бъде построена. Правителството ще помогне за преместването на всички в момента – обясни Итън. Тим започна да плаче, стискайки за ръбатата плюшена играчка, която успя да спаси.
„Всичко е наред, млади човече. Ще се оправиш – увери го Итън и разтри гърба му.
„Какво ще кажете за вас, господин пожарникар? Имате ли собствено семейство?“ – попита младото момче.
Итън поклати глава. „Нямам. Живея сам и всъщност е доста самотно.“ Той направи кратка пауза. Тогава Итън реши да направи нещо смело. Изведнъж каза: „Какво мислиш да ми правиш компания? Би ли ме взел за свой баща?“ – попитал той младото момче.
Очите на Тим се разшириха. „Наистина?“ – каза той, шокиран. „Мога ли да те наричам татко?“ Тим попита.
Итън кимна. „Ако искаш – усмихна се пожарникарят. Лицето на Тим блесна с широка усмивка, докато той топло прегръщаше плюшената си играчка.
„Мамо, аз ще имам семейство“, прошепна той на плюшената играчка.
„Тази плюшена играчка твоя майка ли е?“ Итън попита. Тим бързо поклати глава и извади малка снимка от джоба на плюшената си играчка.
„Това е майка ми, не знам къде отиде, но това е снимка, която ми даде“, обясни Тим.
Итън усети как стомахът му се свива. Сега беше още по-решен да осинови Тим, затова се погрижи да поговори с директора на сиропиталището, след като всички се успокоят.
След няколко месеца Итън най-накрая беше обявен за осиновител на Тим в съда. Тъй като нямаше съпруга или приятелка, той отгледа Тим сам и оттогава двамата бяха неразделни.
Тим беше още малък, когато Итън го осинови, така че така и не разбра, че той не е истинският му баща. Всъщност едва на 12-годишна възраст той открива, че Итън е неговият осиновител. Въпреки това той не се интересуваше от това.
„Майка ти се казва Линда Харисън. Тя е напуснала баща ти малко след като те е родила, защото е смятала, че баща ти не може да ѝ даде живота, за който винаги е мечтала“, обясни Итън.
„Ти спаси живота ми; отгледа ме с толкова много любов. Ти си моят баща. Чувствам го в сърцето си – каза Тим и прегърна Итън. Итън усети как стомахът му отново се свива, когато чу това, и се опита всячески да спре сълзите си.
Двойката споделяше близки отношения един с друг. Те бяха по-скоро най-добри приятели, отколкото баща и син. Когато Тим навърши 21 години, двамата често посещаваха барове и пиеха по бира заедно. Освен това прекарвали празниците, пътувайки заедно, а в обикновени дни сядали на плажа недалеч от къщата им, за да си говорят цял следобед.
Въпреки че се отнасяше с него като с най-добър приятел, Итън всъщност възпитаваше Тим добре. Той израства като мил, симпатичен, честен и интелигентен човек. Итън го описва като „перфектния син“. В крайна сметка Итън така и не намира любовта и не се жени повторно. Вместо това той се съсредоточава върху това да работи усилено, за да осигури добър живот на сина си.
Няколко години по-късно обаче Тим създава собствено семейство. Той се погрижил да се грижи за застаряващия си баща, като го помолил да се премести при тях. Съпругата му Тина била повече от щастлива, че добрият ѝ тъст също живее с тях.
Но тези, които имаха най-голяма полза от това, че Итън живееше с тях у дома, бяха неговите очарователни внуци. Те много обичаха дядо си и прекарваха всеки следобед в игри и закуски с него.
Един ден Итън помолил цялото семейство да прекарат един неделен следобед в неговата стая. Заедно те гледали филми на Дисни, които децата харесвали.
Същата вечер Тим се връща в стаята на Итън, за да намери очилата, които е оставил там. Когато отворил нощното шкафче на баща си, с изненада видял снимка на майка си. Той я обърна, мислейки, че това е снимката, която е носил със себе си през целия си живот, докато не осъзна, че на гърба ѝ пише: „Съжалявам, Итън“, вместо „Съжалявам, Тим“.
Объркан, той се изправил пред баща си и поставил и двете снимки пред него. „Какво означава това, татко?“ Тим попита.
Итън тихо помоли Тим да се присъедини към него на любимото им място на плажа, за да може да се обясни там. Тъй като все още живееха наблизо, двамата вървяха мълчаливо, докато стигнаха до плажа и седнаха край брега, както правеха винаги.
„Майка ти се казва Линда Харисън. Тя напусна баща ти, когато ти беше на около три години, защото смяташе, че баща ти не може да ѝ даде живота, за който винаги е мечтала – започна да обяснява Итън.
„Един ден, докато тя сервираше в ресторанта, в който работеше, един богат мъж прояви интерес към нея. По това време обаче ти вече беше на три години. Мъжът, изпитвайки я, казал да те остави в сиропиталище, ако наистина иска да бъде с него. Точно това направила тя. Тя напусна и баща ти“.
В този момент Тим имаше толкова много въпроси, които искаше да зададе. Започна с въпроса: „Ами какво стана с баща ми?“.
„Когато майка ти напусна баща ти, той беше мотивиран да се справя по-добре. Искаше ти да бъдеш в живота му, затова тренираше усилено, за да бъде добър в работата си. Отне му обаче две години, преди да успее да си стъпи на краката и да изкарва достатъчно пари – отвърна Итън.
След няколко секунди Тим зададе въпроса, който наистина искаше да зададе. „Откъде знаеш всичко това?“
„Защото съм ти баща, Тим. Аз съм твоят биологичен баща“, каза Итън и веднага хвана ръката на Тим. „Толкова съжалявам, че криех това от теб, Тим. Толкова се страхувах, че това ще промени връзката ни, че исках да го запазя в тайна завинаги“, призна той.
„Трябваше да ми го кажеш още преди години! Защо не го направи?!“ – каза той, като почти повиши глас на баща си. Тим беше шокиран, но изобщо не се ядосваше на баща си. Обичаше го много.
„Защото мислех, че няма да ми простиш, че не дойдох да те взема от сиропиталището по-рано. Не можех да дойда по-рано. Нямах пари и нямаше да мога да те нахраня и да ти дам подходящите грижи, от които се нуждаеш. Съжалявам, сине – каза Итън, като този път не успя да спре сълзите си.
„Когато разбрах, че сиропиталището, в което си бил, гори, се погрижих да бъда един от първите, които се отзоваха там. Когато директорът каза, че си се заклещил в сградата, усетих как коленете ми отслабват. Нямаше да мога да си простя, ако нещо се случи с теб. Бях толкова облекчен, че те намерих в безопасност и успях да те изведа навреме – добави той.
Тим прегърна силно баща си, без да каже нито дума. В този момент в съзнанието му премина целият му живот – от момента, в който Итън го спаси, до всичките им прекрасни спомени заедно. Дори без да знае, че Итън е биологичният му баща, той вече се отнасяше към него като към такъв.
„Толкова много те обичам, татко. Винаги съм ти го казвал – винаги съм чувствал в сърцето си, че ти си моят баща. И бях прав. Ти не си само мой осиновител, ти си и мой биологичен баща. Благодаря ти за всичко. Никога не бих могла да ти се сърдя за твоя избор или дори да ти се сърдя, че не си ми казал. Наистина съм благословен, че те имам, и това е единственото, което има значение – каза Тим, също разплакан.
Мъжете седяха мълчаливо още няколко минути, като просто гледаха как вълните се разбиват в брега. След известно време Тим се обърна към баща си с усмивка: „Време ли е за бира?“
Последно обновена на 29 септември 2025, 12:52 от Иван Петров