След смъртта на дядото на Алиса тя е шокирана да научи, че той е оставил всичко на братята ѝ, въпреки че е бил най-близкият ѝ човек. След като обаче посещава старата плевня, която е наследила, тя се натъква на нещо, което завинаги ще промени нейния живот и този на семейството ѝ.
Алис е единствената дъщеря на родителите си и има двама по-големи братя – Джейк и Аштън. И двамата ѝ родители работят на круизни кораби в по-младите си години, което често налага да пътуват много.
Родителите на Алис искат стабилност за децата си, затова сключват споразумение с дядото на децата, Бил, като се съгласяват децата да остават при него, когато те са на работа. В резултат на това Алис и братята ѝ прекарват много време с дядо си, докато растат.
Алис обичала много дядо си и с течение на годините двамата изградили здрава връзка. Това не били отношения между дядо и внучка, а били истински приятели. Дори след като родителите на Алиса си намериха работа в провинцията, Алиса продължаваше редовно да посещава Бил.
Алис обсъждаше всичко с дядо си. Той й разказвал всички истории за приключенията си през годините и за трудното си, но радостно възпитание. Алис му разказвала за всички свои мечти и за нещата, които се надявала да постигне в живота си.
За съжаление дядото на Алиса накрая починал. Това напълно разбива сърцето на Алиса и срива света ѝ. Загубата на дядо ѝ сякаш е променила всичко за нея.
Алис разбираше, че той е бил на зряла възраст, живял е дълъг и плодотворен живот и е починал спокойно, но това не правеше болката по-лесна за понасяне. Дядо ѝ се беше превърнал в приятел, на когото можеше да разчита, с когото можеше да спори и да се смее.
Скоро дойде време семейството да се заеме със завещанието на Бил. Дядо им беше оставил по-голямата част от всичко на внуците си, така че срещата беше между Алис, Джейк, Аштън и адвоката на Бил, Лорънс. Всички седяха в кабинета на Лорънс, докато той обясняваше кой какво ще получи.
„Как може някой, който е внасял толкова топлина и живот, изведнъж да се окаже толкова студен и безжизнен в един-единствен момент?“
Джейк и Аштън с нетърпение очакваха да научат какво ще спечелят, докато Лорънс четеше и обясняваше последните желания на дядо им.
„Добре. И така, какво ни е оставил?“ Джейк попита нетърпеливо.
„Да, какво ще получа?“ Аштън добави.
„Чакай. Ще стигнем дотам. Просто искам да разбереш какво е оставил дядо ти. И така, имението на…“ Лорънс започна.
Думите на Лорънс и брат ѝ избледняха на заден план, докато Алис беше погълната от мислите си. Тя седеше стоически, изживявайки отново травмата от загубата на един от най-близките си хора.
Спомни си горчивия плач на майка си, когато лекарят съобщи, че баща ѝ си е отишъл. Спомняше си как го целуваше за последен път и си мислеше: „Как може някой, който е внасял толкова топлина и живот, изведнъж да се окаже толкова студен и безжизнен в един-единствен миг?“
Алис все още имаше с какво да се справи, а кабинетът на Лорънс беше последното място, на което искаше да бъде. Тя все още имаше толкова много въпроси. Беше щастлива, че дядо ѝ почива, но това не правеше болката по-лесно смилаема.
“Нещо като какво? Останала си с фъстъци, сестричке. Толкова за всички онези лета при дядо“.
„Алис, разбираш ли какво казах току-що?“ Лорънс попита, а всички вече се взираха в нея.
„Ем… Какво?“ Алис попита, като се стресна и се върна в реалността.
„Казах, че къщата ще отиде при братята ти. Бил ти остави плевнята, където е била фермата му. Самата ферма беше отчуждена, както знаеш. Дядо ти обаче по някакъв начин е успял да я направи независима от имота. Така че ще имате достъп до нея дори след като е била отнета – обясни Лорънс.
„Уау! Цяла плевня“ – каза Джейк с насмешка, докато Аштън избухна в смях.
„Хм… горещо ви препоръчвам да разгледате възможността да се опитате да спасите каквото можете от нея. Няма да е много, но ако успееш поне да се договориш с новите собственици на земята, съм сигурен, че ще успееш да измъкнеш нещо от нея – каза съпричастно Лорънс.
„Нещо като какво? Останали са ти само орехи, сестричке. Толкова за всички онези лета при дядо“ – каза Аштън, докато двамата с Джейк отново избухваха в смях.
Алис, която не успя да сдържи сълзите си, грабна нещата си и се втурна навън.
„О, хайде, Алис. Ние просто се смеехме“, крещи Джейк, когато Алис излиза.
Алис не се интересуваше много от активите на Бил. Това, което наистина я дръпна за сърцето, беше, че това я накара да постави под въпрос отношенията си с дядо си. Братята ѝ едва ли бяха прекарвали толкова време с него или го бяха обичали, колкото тя.
Дядото на Алис също така знаеше колко финансово затруднена е тя в сравнение с братята си. Тя се надяваше, че той също щеше да помисли за това. Ако Алис беше наследила къщата, можеше поне да има къде да живее, без да плаща наем.
Къщата не беше в най-добро състояние. Беше стара и полуразрушена. Ако обаче Джейк и Аштън поработеха върху нея, можеха да извлекат добра печалба от нея. От друга страна, Алис нямаше много работа.
Макар да беше леко обидена, че не е получила почти нищо като единствения човек, който искрено е обичал дядо ѝ, тя се опитваше да не позволява това да се отрази най-добре на нея.
“И така, какво ще кажете, момчета? Мога ли да остана в къщата за малко? Само докато уредя положението си.”
Тя все още беше богата на спомените, които споделяше с дядо си, и не можеше да позволи материалните притежания да попречат на това. В края на краищата дядо ѝ показа на Алис, че я обича, докато е жив; тя не се нуждаеше от нищо повече от това.
Алис беше упорита и решителна работничка. Финансовите ѝ проблеми дойдоха в резултат на провален бизнес, дължащ се на сили, които бяха извън нейния контрол. Тя неуморно работеше, за да си стъпи на краката, но изглеждаше, че всичките ѝ усилия са напразни.
Тя решила, че ще се опита да се свърже с братята си. Може би те биха били отворени да ѝ позволят да остане в къщата, докато си стъпи на краката. Така ще може да спести пари за наем и да се опита да събере парчетата от живота си. И така, тя отиде да се срещне с Джейк и Аштън на обяд, но нещата не се развиха така, както се надяваше.
„И така, какво ще кажете, момчета? Мога ли да остана в къщата за малко? Само докато си оправя положението“, попита Алис, седнала срещу братята си в една закусвалня.
„Не знам, Алис. Струва ми се, че искаш много“, каза Джейк.
„Да. Защо не пренощуваш в плевнята, докато не се оправиш?“ – каза Аштън, като вдигна ръка на брат си с нахален смях.
„Това не е шега, момчета. Моля ви, наистина се нуждая от вашата помощ по този въпрос. Моля!“ Алис моли.
“Добре, добре. Всички шеги настрана. Ето какво можеш да направиш. Ще ти позволим да останеш там. Само ще трябва да плащаш наем – каза безстрастно Аштън.
„Да плащам наем? Какъв е смисълът да се преместя там, ако ще плащам наем?“
„Искам да кажа, че можем да се опитаме да ти направим малка семейна отстъпка – каза Джейк.
„Това е добро предложение, сестричке“ – добави Аштън.
„Благодаря ви за нищо, момчета. Толкова за семейството“, каза Алис, стана и си тръгна.
„Или това, или хамбара на Алис“, извика Джейк и се засмя, докато двамата с Аштън отново се прехласваха.
Алис осъзна, че сега наистина е сама. Беше й омръзнало да размишлява върху финансовите си проблеми. Нуждаеше се от почивка от всичко това. Имаше нужда да се измъкне, само за миг.
Алис реши, че ще отиде да посети плевнята. Беше минала цяла вечност, откакто беше ходила там. В един момент тя и дядо ѝ прекарвали толкова много време там.
Докато Алис шофираше по някогашната алея на фермата, тя гледаше огромните пусти ливади и се чудеше как се е случило нещата да се променят толкова бързо. В един момент това е била оживена, богата, зелена ферма, гъмжаща от култури. А сега, също като дядо ѝ, тя беше безжизнена и вече я нямаше.
Алис спря до плевнята и влезе в нея. Тя беше в доста лошо състояние. Алис си спомни за времето, когато земеделският бизнес на дядо ѝ все още работеше.
Как си играела на криеница с дядо си в плевнята и това било толкова неприятно за работниците му, но те никога не можели да се оплачат, защото той бил шефът.
Алис се засмя на себе си, докато се оглеждаше наоколо, а спомените я връхлитаха. В този момент я осени мисълта. Дядо ѝ ѝ беше оставил много повече, отколкото някога би могла да поиска. Всички спомени, уроци, споделено време и любов бяха повече от всяка материална придобивка, която можеше да ѝ даде.
Алис осъзна, че това, което всъщност прави плевнята ценна, са спомените, споделени в нея. Като погледна към сеновала, тя видя едно от любимите скривалища на дядо си. Реши, че ще се качи горе и ще го потърси за последен път.
Алис знаеше, че се държи малко глупаво, но се чувстваше правилно. Докато се изкачваше по стълбата, тя започна да се клати, хвърли я на земята и свлече със себе си част от сеновала.
Алиса беше леко разтърсена, но не беше ранена. Тя си спомни, че нещо е паднало от скривалището на дядо ѝ, когато сенокосът се е счупил. Затова отишла да го потърси сред отломките. Докато претърсвала отломките, се натъкнала на черна чанта.
Алис отворила торбата и това, което било вътре, я шокирало. В торбата имало пачки пари, а отгоре – бележка. Бележката гласеше:
“На моята скъпа, мила Алиса. Ако четеш това, значи предполагам, че си ме намерила отново. Никога не съм бил добър в криеницата.
Оставих ти този хамбар, за да можеш да възстановиш проваления ми бизнес. За разлика от братята ти знам, че ти много обичаше тази ферма и мен. Това е твоят дом. Тези пари, които съм спестил през годините, трябва да ти помогнат да възстановиш фермата и бизнеса. Знам, че можеш да го направиш.
С любов,
Твоят дядо.”
Когато Алиса приключи с четенето на бележката, тя се разплака. Искаше ѝ се да има повече вяра в дядо си. Същевременно обаче се радваше на възможността, която ѝ се беше отдала. Най-накрая знаела, че той не си е отишъл наистина. Той все още беше с нея. Иначе как щеше да й хрумне да го потърси отново?
През тази година Алис вложила всичките си усилия и парите, които давала, за да съживи фермата. Тя откупи фермата, затвори бизнеса си и се премести във фермата. След много месеци упорит труд тя най-накрая получи първата си печалба.
До настъпването на следващия сезон на прибиране на реколтата фермата била известна и много успешна. А когато братята ѝ чули за това, били изпълнени със съжаление. Всъщност те никога не бяха отделяли време да работят върху къщата, която бяха наследили, а когато искаха да го направят, вече беше твърде късно.
Къщата била пълна дупка и те можели да получат за нея само орехи. За да се влошат още повече нещата, нещата в кариерата им също не вървяха много добре. Те решават да помолят Алиса за помощ по срамен начин. За разлика от тях обаче, тя елегантно им осигурила средства и ги утешила в бедите им.
