Когато майка му неочаквано припада, 4-годишният Джон се обажда на последния избран номер от телефона й – пицария. Операторката, Кели, е така любезна да помогне и се обажда на службите за спешна помощ. Когато майката на Джон се оправя, семейството им изненадва Кели с благодарността си.
— Майка ми е на пода на стълбите и не знам какво да правя. — каза Джон по телефона. Четиригодишното момче чуло удар и видяло майка си в безсъзнание в подножието на стълбите. Не знаеше какво да прави или на кого да се обади, но натисна няколко бутона на телефона и те автоматично набраха последния номер, на който майка му трябва да е звъняла.
Майка му Джинджър наскоро беше поръчала пица от любимото им заведение и двамата вечеряха. Джон отиде в стаята си да играе след хранене и тогава чу шума.
Сега той се опитваше да намери помощ, защото баща му беше в командировка и не знаеше какво друго да прави. Майка му щеше да полудее, ако излезе до къщата на съседа. Ню Джърси можеше да бъде опасен през нощта.
— Слушай, хлапе, обади се на 911. Това не е мой проблем. — каза човекът в пицарията и Джон чу отличителния звук на някой, който затваря от другата линия. Какво можеше да направи? Той беше просто дете и не знаеше какво означава 911. И така, той натисна още бутони на телефона и те отново набраха пицарията.
— Здравейте, това е пицария. Как мога да ти помогна? — Джон осъзна, че това е същото място, което набра и преди, но този път чу жена да говори.
— Здравейте! Моля, не затваряйте. Моля помогнете. Майка ми е на пода. Имам нужда от помощ! — помоли Джон с треперещ глас.
— О! Добре, скъпи. Успокой се. Аз съм Кели. Ще ти помогна. Можете ли да ми кажеш името на майка си? — попита жената.
— Името й е Джинджър. Току-що ядохме пица. — отговори Джон, доволен, че тази жена ще помогне.
— Джинджър Уинтърс? Това ли е вашето фамилно име?
— Казвам се Джон Уинтърс, така че така мисля. — продължи Джон, кимайки, въпреки че никой не можеше да го види.
— Добре, скъпи. Имаме вашия адрес. Ще се обадя на спешна помощ веднага. Остани с майка си, става ли? Скоро ще чуеш линейките. — каза Кели и Джон затвори телефона.
Той седна до легналото тяло на майка си и зачака. След това, което се стори цяла вечност на детето, то чу линейка и видя светлините, отразени на стената му. Някой почука на вратата и той се уплаши, но реши да действа и да отвори.
— Там! Майка ми е там. — посочи той към майка си към мъжете на входната врата. Една жена в екип на парамедик се наведе до нивото му.
— Значи ти си Джон, а? Обадил си се в пицарията за помощ? – попита тя и му се усмихна. Джон кимна безмълвно. — Това е много умно, хлапе. Ще помогнем на майка ти.
— Тя има сестричката ми в корема си. — добави Джон.
Жената погледна към своите колеги парамедици.
— Можем да видим това. Не се безпокой. Ще помогнем и на двете. — увери тя хлапето. И когато качиха майка му на носилка, тя протегна ръка и отведе Джон до линейката с тях.
За щастие от болницата имаха информация и успяха да се обадят на бащата на Джон, Ерик. Той съкрати командировката си и пристигна там само няколко часа след като Джинджър беше хоспитализирана. Той също така каза на Джон, че е свършил страхотна работа, а детето обясни всичко за Кели, жената от пицарията.
Няколко дни по-късно Джинджър беше изписана. Кръвното й беше паднало и лекарите я посъветваха внимава повече. Ерик реши да не предприема повече командировки до края на бременността й, така че Джон се радваше, че няма да е отново сам, в случай че се случи нещо друго.
— Но татко, трябва да благодарим на жената в пицарията. Тя беше герой! Тя помогна на мама и на мен. — настоя Джон, когато се прибраха у дома, и Ерик се съгласи.
Всички отидоха в Gianni’s Pizza тази вечер и поискаха да видят Кели. Жената излезе с голяма усмивка на лицето.
— Ти трябва да си Джон! А ти Джинджър? Надявам се вече всичко да е наред. — каза тя любезно на семейството.
— Да, много ви благодаря. Джон непрекъснато говореше как си му помогнала, докато ме нямаше. И затова сме тук. Имам нещо за теб. — каза Ерик, извади нещо от джоба си и го даде на Кели.
Жената погледна чека в ръката си и очите й се разшириха.
— О, не! Господи, не! Не го направих, за да получа нещо. Не мога да приема това. Просто бях добър гражданин. — опита се да откаже Кели и върна чека на Ерик. Но бащата на Джон не прие „не“ за отговор и Джинджър се намеси.
— Ние настояваме. Джон също така каза, че първият човек, на когото се е обадил, не е помогнал и му е затворил, но ти си го направила. Така че, заслужаватештова. — настоя тя пред работничката в пицарията.
— Наистина, не. Преди години сестра ми припадна сама вкъщи и дълго време никой не я намери. Това ми напомни за онази случка. За щастие тя беше добре. Джон не каза нищо, че сте бременна, така че още повече се радвам, че помогнах. — продължи Кели, все още опитвайки се да отхвърли щедрото им предложение.
Но Уинтърс отново настояха и Кели най-накрая се съгласи.
Когато се прибраха по-късно, Ерик научи сина си как да набере 911, в случай че нещо се случи отново.
Няколко месеца по-късно се роди сестрата на Джон и той предложи да кръстят бебето Кели.
— Без помощта на Кели можеше да се случи нещо лошо. — каза момчето и родителите му отстъпиха и така се роди Кели Уинтърс.
