Лиди Росенова
Мечтите не са просто красиви картини в главите ни – те са цели, които преследваме, независимо от препятствията. Понякога съдбата ни поднася изненади и ни помага да осъществим това, което е изглеждало почти невъзможно. А понякога една мечта се сбъдва по напълно неочакван и специален начин.
Една приятелка се разведе със съпруга си и отглеждаше три деца. Въпреки трудностите, тя не загуби надеждата да намери щастие. Отишла на почивка в санаториум и там срещнала мъж, който всяка вечер кани само нея на танц. След края на почивката той дори не поискал телефона ѝ. Месеци по-късно, на претъпкана столична гара, тя отново го срещнала случайно. Днес те са женени, имат девет внука и той се грижи за всички като за свои.
Много исках да имам фараонско куче. Помолих съпруга си да купим, а той каза: „Не можем да си го позволим“. След няколко месеца се появи с нов мотор, купен без да се съветва с мен. Реших да продам златна верижка – подарък от него – и с парите да купя кучето, за което мечтаех. Днес кучето е част от семейството ни.
Лежах в болница, където майки с деца прекарваха дълго време. Една от тях купила храна, за да сготви домашно, но я забравила в таксито. Върнала се разстроена, но след малко шофьорът се появил с пакета – всичко вече сготвено, пилето изпечено, гарнитурата сварена. Той не взел нито лев за това.
„На този ден се сбъдна една от мечтите ми, защото винаги съм обичала сурикатите.“
Изпратих анонимен имейл до шефа със снимка, показваща как колежка заблуждава посетители. Тя ми бе казала да си подам оставката, сякаш е шеф. В крайна сметка напуснах и днес тя наистина не ме вижда в офиса – желанието ѝ се сбъдна.
Като ученичка се влюбих в учител – ерудиран и галантен. След дипломирането приятели ме убедиха да призная чувствата си. Започна страстна връзка, а сега сме женени и продължаваме с топли чувства години по-късно.
Съпругът ми винаги е мечтал да има гъска. Купи я, но цялата грижа падна върху мен – гъската крещи и кълве. Това ме накара да потърся работа и независимост. Понякога мечтите на другите стават наше изпитание.
Дъщеря ми, докато беше свидетел на сватбата на приятел, спечели сърцето на свидетеля. Сега, 15 години по-късно, имаме две прекрасни внучета, които викат: „Бабо! Бабо!“
Когато бях на 8 години, баща ми ме попита пред камера каква искам да стана, когато порасна. Отговорих: „Съпруга, майка и художничка.“ Днес всичките ми мечти са се сбъднали точно в този ред.
Винаги съм искала да бъда стюардеса – станах, летях, видях света. Но след години пътувания се оказа, че работата носи повече умора, отколкото романтика.
Аз съм на 22 години и сбъднах детската си мечта – прибрах болно, изхвърлено куче. Въпреки че вече имам едно, а родителите ми – друго, щастието да спасиш живот е неизмеримо. То не е чистокръвно и предстои дълго лечение, но ще живее.
Исках да бъда частен детектив. Като тийнейджър ми изглеждаше бляскаво. След години опит и дългове разбрах, че пътят е дълъг, а мечтите се трансформират. Днес работя друго, но наученото ми помогна да израсна.
На сватбата ми най-добрата ми приятелка беше свидетел. Тя беше толкова харизматична, че операторът я забеляза и сега снима филм с нея в главната роля. Радвам се за нея, макар че това беше и моята мечта.
Последно обновена на 17 септември 2025, 15:20 от Иван Петров