Мъж оставя новородените близнаци на дъщеря си на прага на църква, защото ги смята за заплаха за бъдещето на дъщеря си. Няколко години по-късно кармата го постигнала…
Бет е единствената дъщеря на влиятелен бизнесмен, известен в целия град. Майка ѝ е починала при раждането, така че баща ѝ, Сам, я отглежда сам и има големи надежди за бъдещето ѝ.
Разбира се, Сам даваше на дъщеря си най-доброто от всичко – образование, дрехи и коли, но в същото време решаваше всичко вместо нея и никога не я питаше за мнението ѝ. Всъщност дори единственото ѝ хоби, рисуването, той смяташе за глупаво и за загуба на време.
Като послушна дъщеря Бет винаги се съгласява с всичко, което баща ѝ решава за нея. Въпреки това, когато се стигна до избора на университет, послушната Бет се осмели да заяви намеренията си.
“Татко, спечелих конкурс за изкуство и като награда получих стипендия за едно от най-добрите художествени училища в града!” Бет разказва весело на баща си.
“Няма как, Бет”, отвърна Сам. “Вече съм ти избрал престижен университет, в който да учиш финанси и бизнес”.
Преди Бет да успее да довърши изречението си, Сам я прекъсна. “Надявам се, че няма да ме разочароваш, Бет. Винаги съм си мечтал да те видя като успешен предприемач!” – каза ѝ той. С това баща ѝ отново взе решение за нея и Бет отиде в университета, който той искаше.
Бедната Бет презираше да прекарва времето си със скучните и арогантни студенти в университета, с които нямаше нищо общо. Единственият приятел, когото някога е имала, е Ник, синеокият сервитьор в университетското кафене.
Ник забелязвал Бет да седи сама в магазина и да рисува почти всеки ден, но никога не се приближавал до нея. Днес обаче рисунката на Бет привлече вниманието му и той най-накрая изрази мислите си.
“Рисуваш доста добре, но не ти ли се струва, че са малко депресиращи?”. Ник каза, докато поставяше поръчката на Бет на масата ѝ.
“Е, те представят вътрешното ми състояние – каза Бет, – така че не е изненада, че изглеждат депресиращо!”
“Е, тогава добави малко цветове и те ще изглеждат по-светли, както и ти!”. Ник отговори с усмивка. “Но ако не можеш да се справиш сама, позволи ми да го направя по-ярко вместо теб!”
От този ден Бет и Ник започват да се срещат често. Бет посещавала кафенето всеки ден и с течение на времето приятелството им прераснало във връзка.
Скоро те си признаха чувствата и Бет беше щастлива, че най-накрая може да бъде себе си около него. В края на краищата Ник никога не ѝ е заповядвал така, както го е правил баща ѝ. Съвсем скоро обаче властният баща на Бет разбира, че тя се среща със сервитьор.
Един ден Сам решава да вземе дъщеря си от университета, но когато пристига там, вижда Бет и Ник да излизат от кампуса и да се държат за ръце. За нула време той губи самообладание. “Какво правиш, Бет?” – почти й изкрещя. “И кой, по дяволите, е този човек?”
Бет беше ужасена. “Ами, татко, той е Ник, моят приятел. Работи в кафенето на колежа.” Тя някак си събра смелост да говори.
Сам я погледна с поглед. “Ти си приятелка със сервитьор?!”
Но преди Бет да успее да обясни каквото и да било, Сам се нахвърли върху Ник. “По-добре се дръж далеч от дъщеря ми, иначе ще съжаляваш! А ти – обърна се той към Бет, – вече няма да ходиш сама на училище. Отсега нататък моят шофьор ще те закара и ще те вземе!”
От този ден шофьорът на Бет не позволяваше на Ник и на нея да се виждат. Скоро Бет започнала да се чувства зле и си помислила, че това се дължи на стрес и безпокойство, но когато посетила лекаря, била смаяна. Предстоеше ѝ да стане майка.
Тъй като баща ѝ забранил да се вижда с Ник, Бет започнала да се измъква от къщата си през нощта, за да се среща с Ник, и в процеса на работа една нощ те станали твърде интимни и сега тя била бременна.
Бет беше ужасена. Тя не можела да разкрие истината на баща си, а и не искала да прекъсне бременността.
Затова с напредването на бременността си тя убедила баща си да ѝ позволи да живее в университетското общежитие и носела прекалено големи дрехи, за да скрие бебешката си подутина. Лъжите обаче имат свойството да изтичат навън и бащата на Бет научава за бременността ѝ.
Поради стреса един ден Бет припада в училище и се налага да бъде откарана в болница. Когато отваря очи, намира баща си до леглото си. От университета се бяха свързали с баща ѝ и ги бяха информирали за ситуацията.
Сам вече беше разстроен, че Бет е бременна, а когато научи, че Бет ще роди близнаци, беше бесен. Виждаше в тях заплаха за щастливото бъдеще на Бет, затова като мъж, който винаги контролира, подкупи лекарката и я принуди да каже на Бет, че синовете ѝ са починали.
По-късно същата вечер той намира една торба, слага в нея близнаците и ги оставя на прага на най-близката църква. За щастие момчетата са открити от свещеника на църквата, който ги взема със себе си.
Бет била съкрушена, когато научила от лекаря, че момчетата ѝ вече не са живи, но баща ѝ я успокоил и я уверил, че ще се справи. “Не се притеснявай, Бет. Имаш да извървиш дълъг път”, казал ѝ той.
Но Бет не можеше повече да живее странния си живот и на следващия ден Ник ѝ помогна да избяга в друг щат. Те сменят имената си, за да не ги открие бащата на Бет. Освен това се оженили и започнали нов живот.
Изминали дванадесет години, но Бог не им изпратил повече деца, въпреки че благословил бизнеса на Ник. Ник измислил успешната концепция за кафене за самотни хора, където хората могат да срещнат любовта си, както някога той срещнал бъдещата си съпруга. И скоро забогатява, като продава франчайза.
Бет става известен художник и критик и е поканена като специален гост на национален конкурс за изкуство, за да връчи наградите на победителите. Но когато ги видяла, едва не припаднала.
Пред нея стояли две момчета-близнаци, които били копие на съпруга ѝ. “Браво, момчета! Родителите ви ще се гордеят с вас!” каза им Бет, докато им връчваше наградата.
“Ние нямаме родители. Живеем в сиропиталище в Нюпорт”, отговаря едно от момчетата.
Когато Бет чула името на родния град, разбрала, че нещо е съмнително. Тя ги прегърна и каза, че скоро ще се срещнат отново.
На следващия ден тя взела полет до родния си град и решила да се срещне с баща си, с когото не била разговаряла от години. “Моите близнаци не умряха онази нощ, нали?”. Тя погледна баща си, който сега изглеждаше слаб.
“О, Бет, съжалявам”, отвърна Сам с тих глас. “Просто исках по-добър живот за теб.”
Бет беше ядосана. “Мразя те за това, татко! Не мога да повярвам, че си разделил децата ми от мен!”
Очите на Сам почти се напълниха със сълзи. “Моля те, не ме мрази, Бет. Животът вече ме е наказал достатъчно. Аз съм много болен. Остават ми само няколко месеца живот.”
Бет е разстроена от баща си, който я е лишил от 12 години живот с децата ѝ. Тя обаче не искаше да си отмъщава. Тя просто си тръгнала и никога повече не се върнала в дома му.
Бащата на Бет умрял много богат и много самотен. Парите му не можели да му купят щастие. От друга страна, Бет и Ник осиновили синовете си от сиропиталището и заживели щастливо до края на дните си.
