Иван Петров
Тихата драма на Никол Станкулова: усмивката крие страхове, за които малко знаем
На екрана тя е винаги спокойна, премерена, уверена – Никол Станкулова говори за циклони, фронтове и атмосферни капризи така леко, сякаш държи времето в собствените си ръце. Но зад ефирната усмивка, която зрителите обожават, се крият сенки, запечатани още в детството.
„Не мога да остана сама в тъмното“
Днес Никол е успешна жена, майка, професионалист, но има едно нещо, което все още я връща към онова малко уплашено момиченце:
„Вечер не мога да остана сама, искам винаги да има някой до мен. Репликата ‘ако се чувстваш сам, изгаси лампите и веднага ще усетиш, че не си сам’… буди у мен първичен страх.“ Страх, който се ражда в детството ѝ – в онези вечерни игри със съседските деца, когато викали в тъмното зловещата Дама Пика.
И един ден всичко се преобърнало – едно момиче от групата припаднало от ужас.
„Оттогава… детето отдавна е пораснало, но страхът ми остана“, признава Никол.
Втората битка: страхът, който отключва астмата ѝ
Оказва се, че тъмното не е единственият кошмар, с който красивата синоптичка живее.
По думите ѝ, най-силно я разтърсват земетресенията – нещо напълно реално, напълно непредвидимо, напълно извън контрол. „Страдам от астма и тя се проявява при стресови моменти. Едно от най-страшните неща, които преживявам ужасно трудно, са земетресенията.“ Трусовете, които е усещала както у нас, така и по света, оставят след себе си не просто страх – а физически симптоми, задъхване, паника.
Усмивката ѝ свети, но вътре в нея се води битка
Едно е ясно – зад ефирния образ на „вечно усмихнатата Никол“ стои човек, който също се страхува, трепери, премълчава.
И който всеки ден избира да бъде по-силен от страховете си.
Последно обновена на 29 ноември 2025, 17:02 от Иван Петров