Клер е щастливо ангажирана. Един ден тя решава да направи приятелска вечеря с колегите си. По време на вечерята им с омари обаче Клер разбира, че има нещо съмнително и в годеника ѝ.
Винаги съм вярвала в знаците от Вселената, но и в най-смелите си мечти не съм си мислила, че една вечеря с омари ще разкрие изневярата на годеника ми.
С годеника ми Майк имахме традиция да вечеряме в местното кафене за морски дарове, известно с вкусните си омари и още по-добрия чеснов хляб.
Затова, когато момичетата в работата решиха, че трябва да вечеряме навън, за да се опознаем по-добре, предложих кафенето.
Работех в счетоводната фирма от няколко месеца и въпреки че бяхме доста, се бях запознала добре само с две жени.
“Ще бъде страхотно, Клер” – каза една от жените. “Имаме нужда от една вечер навън, далеч от цифрите.”
Прибрах се вкъщи след работа, готова да си взема душ и да се облека за случая. Майк не беше там – той рядко оставаше непланирано заради дългите си часове на работа.
По пътя взех Сунита, една от моите приятелки от офиса, и потеглихме заедно.
“Мисля, че Алис е бременна – каза тя, докато паркирах. “Трябва да видим дали ще пие тази вечер”.
Засмях се. “10 долара казват, че грешиш”, пошегувах се с нея.
Когато седнахме, установих, че се намирам на маса, заобиколена от хора, с които общувах ежедневно, въпреки че не знаех много за тях.
Развълнувана, препоръчах омара, като се похвалих как с Майк го обожаваме. Сервитьорът прие поръчките ни и всички се настаниха да разговарят.
Разговорът се насочи към семейния живот – всички искаха да знаят кой е женен и кой е свободен. Когато дойде моят ред, разказах им всичко за Майк.
“Всъщност се запознахме на сляпа среща – казах аз, отпивайки от питието си. “Брат ми се срещаше с братовчедката на Майк по това време и това просто ни се стори добра идея.”
“Колко време се срещахте, преди той да ми предложи?” Алис попита. “Покажи ни пръстена!”
Показах годежния си пръстен, като казах на групата, че е семейна реликва от бабата на Майк.
“Хей!” Нанси каза. Нанси работеше в общ офис със Сунита и винаги носеше закуски на работа, така че почти не я познавах.
“Сигурно се шегуваш! Сестра ми има точно този пръстен! Приятелят ѝ предложи брак миналия месец и също така каза, че това е семейна реликва. Представете си, всички тези баби просто си предават пръстените в семейството” – засмя се Нанси.
По гърба ми преминаха тръпки. Това можеше да е само съвпадение. Дори и да беше наследство, кой можеше да каже, че не е единствен по рода си?
“Нанси, можеш ли да ми покажеш снимка?” Попитах любопитно.
Тя извади телефона си и превъртя за миг.
“Ето – каза тя и ми подаде телефона си.
Ето го и него – пръстен, идентичен с моя.
“Превърти наляво – каза Нанси. “Там има още снимки на предложението.”
Превъртях и точно по този начин светът ми спря да се върти.
Снимката показваше Майк на едно коляно – как прави предложение на сестрата на Нанси.
“Защо изглеждаш така, сякаш си видяла призрак? Добре ли си, Клер?” Алис попита.
“Майкъл Харисън е годеникът на сестра ти?” Попитах Нанси.
“Да! Той е страхотен човек”, каза тя и се разсмя. “Познаваш ли го?”
“Да, срещали сме се”, казах слабо.
Шокът беше твърде силен. Извиних се и се втурнах към тоалетната, за да си поема дъх, а умът ми се блъскаше от предателство и неверие.
Опитах се да си спомня за някое подхлъзване от страна на Майк, но нищо не ми дойде наум. Бяхме заедно от години. Разбира се, напоследък се виждахме по-рядко, но го обяснявах с работата.
Върнах се на масата и малко след това пристигнаха чиниите ни с вкусни омари.
Изпратих SMS на Майк, в който му казах къде съм и че трябва да се присъедини към нас за вечеря.
Докато вечеряхме, разкрих истината на дамите – казах им, че съм разбрала за двойния живот на Майк едва от снимката. Те ме погледнаха със съчувствени очи, а Алис предложи да изпием по един шот, когато споменах, че съм писала на Майк.
Нанси се обади на сестра си Лорън, разказа ѝ всичко и я покани да се присъедини към нас.
Когато Майк пристигна, той стисна рамото ми и седна до мен, напълно забравил за това, което предстоеше да се случи.
Няколко минути по-късно Лорен влезе, докато Майк се ровеше във вечерята ми. В момента, в който Майк я видя, усмивката му помръкна, а цветът на лицето му изчезна, когато осъзна в какъв капан е попаднал.
“Изненада!” Възкликнах. “И двамата ви годеници в една стая!”
Майк се препъна в думите си, опитвайки се да обясни на масата. Прекъснах го.
“Запазете го”, казах аз. “Можеш да покриеш сметката. Ето ти пръстена на баба ти обратно”.
Плъзнах пръстена от пръста си, като го оставих в средата на чинията на Майк.
“Заслужаваме много повече от теб”, казах аз.
С това излязох, оставяйки Майк да се мъчи да дава обяснения, които никой не искаше да чуе. Не можех да си представя как Лорен щеше да се справи с него. Обиколих квартала, поемайки чист въздух, преди да се върна за колата си.
Когато влязох в апартамента си, усетих мъка, за която не знаех, че съществува. Бях обичала Майк с всичко, което имах, но не можех да повярвам, че през годините, в които бяхме заедно, той беше срещнал друга и дори ѝ беше предложил брак.
При това с идентичен пръстен!
Това беше моят знак. Бях благодарна, че Майк не се беше преместил при мен, защото поне пространството ми все още си беше мое.
Седя в тъмното и гледам телефона, който звъни със съобщения от новия ни групов чат – все съобщения с насърчение за мен и Лорен.
