Едно грубо момиче обижда мъж в бар, че е беден. Не след дълго тя съжалила за неуважителното си поведение, когато кармата я накарала да научи урока си по трудния начин.
Двадесет и шест годишната Катрин Робъртс е богата, успешна и невероятно красива. Родителите ѝ бяха заможни бизнесмени, а самата Катрин притежаваше известна линия дрехи. Естествено, тя не трябваше да се притеснява за нищо.
Единственото нещо обаче, което липсваше в невероятно перфектния живот на Катрин, беше един приятен мъж. Мъж, който не само щеше да се отнася добре с нея, но и щеше да има богатство и добър външен вид. В края на краищата, тя беше единствената дъщеря на богатите си родители и заслужаваше най-доброто – поне в това вярваше.
Ето защо, за да осъществи търсенето на своя приказен принц, тя се отбиваше само на подходящите места: в най-скъпите ресторанти и най-екзотичните барове. По време на едно от тези пищни посещения Катрин най-накрая среща мъж, който има добра външност, но тя го отхвърля и го обижда само защото не е облечен по “нейните стандарти”. Тя не знаеше, че скоро ще съжалява за действията си…
Беше петък вечер. Модното ревю на Катрин беше пожънало огромен успех и тя беше решила да го отпразнува с екипа си в най-богатия бар в града.
Когато Катрин и колегите ѝ се настаниха на една от ВИП масите, тя даде знак на сервитьора да приеме поръчката. “Добър вечер, госпожо. С какво мога да ви бъда полезен?” – попита я сервитьорът, облечен в подходящо изгладено облекло.
“Донесете ми най-доброто вино тук и кажете на готвача да обърне голямо внимание на всичко, което се сервира на тази маса. Всъщност, просто му кажете името ми: Катрин Робъртс. Той ще разбере коя съм” – гордо заяви Катрин. Сервитьорът кимна и си тръгна.
Междувременно Катрин се загледа в мъжете, седящи на другите маси, с надеждата да открие някой, който да отговаря на нейните критерии. Погледът ѝ бе привлечен от шепа от тях, но в крайна сметка реши, че нито един от тях не е идеален десет на десет. Тогава изведнъж погледът ѝ попадна върху един мъж, който седеше сам на една маса.
“Той наистина има очарователно лице” – промълви тя. “Но дрехите му… Не, той не е мой тип.”
Докато Катрин беше потънала в мислите си, мъжът изведнъж се обърна към нея и тя отклони поглед. Въпреки това тя отново го погледна. “Може би мога да опитам да се срещам с него. Ако започнем да се срещаме, ще мога да му повлияя да започне да се облича както трябва”, помисли си тя.
Мъжът я улови да гледа отново. Този път Катрин се изнерви и веднага стана от масата. Но тъкмо когато се канеше да отиде до тоалетната, тя се сблъска със сервитьора и виното, което той носеше, падна върху роклята ѝ.
За нула време Катрин изгубила самообладание. “Какво, по дяволите! Сляп ли си?” – изкрещя тя на сервитьора.
“Извинете, госпожо. Вие се обърнахте внезапно и ръката ви се удари в подноса. Не е по моя вина”, нежно отвърна сервитьорът.
“Току-що ли казахте, че е по моя вина?” – попита тя сърдито сервитьора.
“Не, госпожо. Просто…” Сервитьорът едва успя да уточни, когато тя го прекъсна. “Вижте само вашата наглост! Все още стоите тук безсрамно! Идете и почистете масата, бързо! ”
В този момент мъжът, когото Катрин беше гледала през цялото време, се прекъсна. “Съжалявам, госпожо. Но можете ли да се успокоите? Наистина не беше по негова вина – каза й той спокойно.
Да, Катрин го беше харесала за момент. Дори е обмисляла да се среща с него. Но човекът, с когото щеше да прекара остатъка от живота си, нямаше право да ѝ казва какво трябва да прави. Никой не нареждаше на Катрин Робъртс. НИКОЙ! Затова тя веднага отвърна: “И кой си ти, че да ни прекъсваш, странно облечен неудачник?”.
“Няма значение кой съм аз, госпожо. Наистина нямам нищо против това, което казвате за мен. Има обаче една граница, която не бива да преминавате – предупреди я той.
Катрин въздъхна и извърна очи. “Да, определено има граница и вие сте тази, която не бива да я преминава. Чакай, ти изобщо знаеш ли коя съм аз? Страхувам се, че не. Ето защо изричаш боклуци от гадната си уста!” Катрин се обърна към него.
“По начина, по който се държите, можем да разберем кой е мръсник, госпожо. Моля, успокойте се или веднага напуснете това място – каза й той твърдо.
Катрин беше шокирана. “Какво чух току-що? Току-що ме нарекохте мръсница и ми заповядахте да се махна от това място?”
“Не съм ви наричал с нищо, госпожо. Става дума за това, което мислите за себе си. Ако казвате, че сте мръсна и трябва да си тръгнете, вероятно трябва да го направите”, уверено й каза мъжът.
Катрин не каза нищо. Отиде направо на масата си, наля си чаша вода и я хвърли право в лицето на мъжа. “Знаеш ли, промених решението си. Мисля, че истинската мръсотия е тук и току-що я почистих с вода – отвърна тя.
Мъжът беше бесен на Катрин, но не се нахвърли върху нея. Спокойно каза: “Ти си по-лоша, отколкото си мислех. Всъщност ти дори не си човек. Ще направя така, че на хора като теб да им бъде забранено да влизат на това място.”
Катрин се засмя. “О, наистина? Опитайте. Нямаш представа колко съм силна. Ако се опиташ да ме докоснеш, ще бъдеш мъртъв!”
“Ти…” – мъжът едва успя да каже нещо, когато Катрин се намеси.
“Запази тези думи за утре. С мен идват чуждестранни клиенти. Исках да ги заведа на друго място, но сега ще ги доведа тук. Да видим какво можеш да направиш” – каза му тя и излезе от кръчмата.
Катрин изпълни обещанието си. На следващия ден тя дойде на същото място. Забелязала мъжа още щом влязла в кръчмата. Той седял на същата маса като предишния ден.
Катрин нарочно заела масата до него, за да може отново да го обиди. Тя не беше доволна от цялата сцена, която беше създала вчера. Точно когато обаче се канеше да седне, един от клиентите ѝ на име господин Картър внезапно отиде при мъжа и го прегърна.
Катрин се почувства странно. Тя веднага отиде при г-н Картър и каза: “Съжалявам, г-н Картър, но вие не познавате този човек. Той дори не знае как да се отнася с уважение към хората. И погледнете как е облечен. Той е много под нашите стандарти.”
Господин Картър я погледна строго и каза: “Моля, внимавайте с езика си, Катрин. Знаеш ли изобщо кой е този човек?”
“Господин Картър, запознах се с него вчера”, отговори Катрин. “На първо място, липсва му благоприличие. Второ, гледаше ме странно”.
В този момент господин Картър изгуби хладнокръвие. “Катрин, престани с глупостите си веднага! Този човек е моят син” – изкрещя той с пълно гърло. Катрин беше изненадана. Тя просто стоеше неподвижно, без да каже нищо.
Г-н Картър продължи: “Знам какво се случи вчера. Сервитьорът, когото обидихте, ми разказа всичко. Наредих на сина ми, Джеймс, да те изгони незабавно от това място, но той каза, че не иска да проявява неуважение към клиентите си, особено когато става въпрос за жена”.
“Съжалявам, господин Картър – каза Катрин смутено.
“Не се нуждая от извиненията ви, мис Робъртс. Отменям всичките си инвестиции във вашата компания и също така подавам съдебен иск срещу нея. Освен това не смейте повече да се показвате тук!”
Катрин взе чантата си и смутено излезе от ресторанта.
