84-годишна майка изненадала децата си, когато разкрила, че продава дома им и се премества в старчески дом. Но в действителност тя не е планирала да се премести в старчески дом.
Животът на Едит Грей и съпруга ѝ Терънс се въртял около децата им и те били от родителите, които правели всичко, за да видят усмивка на лицата на децата си. Естествено, синът им Люис и дъщеря им Адисън никога не пропускаха нищо.
Когато обаче децата пораснаха и дойде ред да се грижат за родителите си, те се държаха така, сякаш родителите им не са нищо повече от бреме за тях.
“Мамо, престани да ме тормозиш постоянно!” Адисън крещи на Едит, когато тя ѝ се обажда един ден. “Вече имам семейство! И съм бременна. Нямам време за глупавите ти разговори.”
“Но, скъпа, просто исках да попитам как сте с Джош. Не исках да…”
“Наистина, мамо? Престани да показваш фалшивото си съчувствие през цялото време! Нямаше да ни изоставиш в този едностаен апартамент, ако те беше грижа за нас! Ти и татко си имате цяла проклета къща за себе си, но замисляла ли си се някога да ни поканиш да останем?”
“Но ти никога не си питала за това, Адисън. Предположих, че не искаш да живееш с нас. Всъщност ти беше тази, която толкова много искаше да се изнесе!”
“Това беше по времето, когато бях студентка, мамо. Сега трябва да се грижа за децата си, а с Джош се борим, така че бих искала да се преместя там! Сега доволна ли си? Ясно попитах за това!”
“Е, скъпа – направи пауза Едит. Тя не беше сигурна дали поканата на Адисън и съпруга ѝ ще е добра, защото знаеше колко строга е дъщеря ѝ. Щом тя и Джош намерят къщата за удобна, просто ще се настанят и никога няма да си тръгнат.
Въпреки това Едит се притесняваше за второто си внуче, което трябваше да се роди след няколко месеца, затова разсъждаваше, че дори Адисън да е малко взискателна и разглезена, това няма да я притесни прекалено много.
“Добре, Адисън”, каза тя. “Нямам нищо против, ако искаш да се преместиш тук.”
“Благодаря ти за това. Ще говоря с Джош тази вечер и ще ти съобщя кога ще бъдем там”, отговори тя и се обади.
По-късно Едит обсъди случилото се с Терънс и той всъщност беше щастлив, че сега Адисън ще остане близо до тях. Той я увери, че всичко ще бъде наред и че ще могат да прекарват повече време с внуците си и да бъдат близо до тях.
“Не се притеснявай, скъпа. Нещата ще се оправят!” – каза той.
Но Едит имаше чувството, че всичко няма да е наред. И беше права.
Два месеца след като Адисън и Джош се нанесли, Терънс починал от сърдечен удар. Една сутрин Едит отиде да го събуди и установи, че си е отишъл в съня си. Тя разплака сърцето си, но нищо не се промени. Теренс си беше отишъл и тя трябваше да продължи напред.
След смъртта на Терънс Едит се чувства много самотна, но Адисън и Джош не правят почти нищо, за да я развеселят. Те бяха твърде заети със собствения си живот, за да я попитат дали е добре или дали има нужда от нещо. Тогава синът ѝ Люис ѝ се обади и макар да не я попита за здравето ѝ или за нещо друго, изрази мнение, че му липсва.
“Е, мамо”, каза той. “Наташа и аз планираме да се оженим следващия месец. Нейните роднини са от Индия и много искат да се запознаят с теб. И дори на мен ми липсваш, мамо. Можеш ли да отделиш малко време за нас този уикенд?”
Едит все още скърбеше за загубата на Терънс, но се съгласи с молбата на Люис, за да го направи щастлив. Срещата между двете семейства мина чудесно и сватбата им беше организирана в една пищна зала във Флорида, където работеше Люис. Месец след сватбата обаче той отправя странна молба към майка си.
“Здравей, мамо”, казал ѝ той по време на едно обаждане. “Всъщност взех преместване, така че се чудя дали с Наташа можем да останем в старата къща на татко. Тъй като Адисън и Джош вече живеят при теб, това просто ще направи къщата твърде тясна. Надявам се, че къщата не е обявена за отдаване под наем… Искам да кажа, че ако можем просто да се преместим там, знаеш ли… по-добре, отколкото да я дадем на някой непознат”.
“А… ами… това беше първата къща, която купихме заедно с баща ти, така че не съм сигурен, че искам да я давам под наем. Но защо изведнъж приемаш прехвърляне, Люис? Мислех, че обичаш Флорида.”
“Уф, мамо” – колебае се Люис. “Имахме някакви планове в главата. Наташа искаше да започне бизнес, а що се отнася до моята работа…”
“Виждаш ли, Люис…” Едит се канеше да каже нещо, когато чу как Наташа затиска Люис по телефона. Оказа се, че той е уволнен от работата си, поради което те планираха да се върнат.
На Едит ѝ беше писнало от Адисън и Джош, затова беше готова да откаже на Люис. Ако откажеше обаче, той щеше да повдигне въпроса за Адисън и Джош и да вдигне голям шум, за което тя нямаше сили, затова отстъпи.
Наташа и Люис се настаниха в старата си къща и за известно време всичко изглеждаше добре. Когато обаче Адисън роди, Едит просто беше свършила.
Тя беше на 84 години, все още работеше в малката ферма, която притежаваха с Терънс, а сега трябваше да се грижи и за новороденото на Адисън. Чувстваше се така, сякаш не може да се справи повече, и това се отразяваше на здравето ѝ. Казала на Адисън и Луис, че не се чувства добре, и ги помолила да я заведат на лекар.
Люис отговори: “Съжалявам, мамо, Нат и аз сме заети с нещо, така че не можем. По-добре попитай Адисън и Джош!”
Но Адисън и Джош вече ѝ бяха отказали, като им казаха, че отиват на парти на приятел и ще намерят време за това по-късно. И така, след като наблюдавала липсата на загриженост у децата си, един ден Едит обявила, че се мести в старчески дом, след като продала цялото си имущество. Тя направи това съобщение по време на вечеря.
“Добре, деца”, каза тя. “Време е да се научите да се изправяте сами. Тъй като майка ви е свършила своята част от работата, обявявам, че възнамерявам да продам къщите и да се преместя в старчески дом, където ще се грижат за мен, докато Бог ме призове у дома. Както и да е, ти си загрижен само за своя комфорт и не си помислил за старата си майка. Така че аз съм взел окончателното си решение”.
Люис се засмя. “О, хайде, мамо. Не можеш да говориш сериозно. Не можеш да очакваш да си тръгнем така. Сигурна съм, че ще има старчески домове, които ще те приемат безплатно. Не е нужно да продаваш къщите”.
Едит му хвърли поглед. “Извинете ме! Кой сте вие, че да решавате това? Къщите принадлежат на мен, Люис, и аз решавам какво да правя с тях. А и Адисън и Джош също ще се изнесат. Отглеждането на децата им е тяхна отговорност и те трябва да я поемат”.
“Но мамо”, възрази Адисън. “Как можеш просто да ни кажеш да напуснем? Няма къде да отидем, а аз имам две малки деца с мен!”
“Е, скъпа. Това е твоето главоболие. Аз ясно изразих решението си. До утре сутринта вещите ви трябва да бъдат опаковани и изнесени. Вече се обадих на някои агенти и те ще дойдат”.
Децата били разгневени от решението на майка си и я засипали с много обидни думи, преди да напуснат масата за вечеря. Но Едит изобщо не отстъпвала, тъй като имала готов блестящ план, с който да даде добър урок на алчните си деца.
Една седмица по-късно Едит най-накрая намерила двама купувачи за двете си къщи и те платили за тях доста добра сума. С парите обаче тя не отишла в старчески дом. Вместо това си купила екзотичен апартамент на брега на океана в новия град, където живеела приятелката ѝ Марта.
След като Едит ѝ разказала за това как се държат Адисън и Люис, Марта ѝ предложила да се премести в нейния град. Едит сметна, че идеята има смисъл, и направи това, което Марта ѝ предложи.
След като се премести в новия си дом, Едит се забавляваше с Марта, преживявайки отново добрите си стари времена, като прекарваха времето си заедно, гледаха стари филми и пазаруваха. Едит копнееше за Терънс и двете си внучета, но сега, когато беше далеч от токсичните си деца, се чувстваше по-щастлива и спокойна.
