Една възрастна жена е смаяна, когато научава за бременността на дъщеря си в неочаквано видеоразговор. Тя се втурва да я подкрепи по време на раждането, но след като бебето се ражда, дъщеря ѝ не ѝ позволява да го види.
“Какво имаш предвид, че е твърде рано, Мари? Не се дръж като дете! Ти вече си на 33 години! Време е да помислиш за брак и създаване на семейство. Не си ли наясно, че повечето жени започват менопаузата в началото на 40-те си години? Не вярвам, че имаш достатъчно време, скъпа!”
Това беше поредният телефонен разговор, който Айрин водеше с дъщеря си Мари за нейния живот, и тя виждаше накъде отива.
Ирене беше самотна майка, която отглеждаше Мари сама, след като съпругът ѝ почина от рак, когато Мари беше на четири години. Двете споделяха близка връзка и редовно си звъняха по телефона, след като Мари трябваше да се премести в друг щат поради изисквания в работата.
С течение на времето, когато възрастта на Ирене напреднала, тя пожелала да има внуци, поради което искала Мари да се омъжи и да започне да мисли за създаване на семейство. Но Мари не искаше да бърза.
“Аз – не съм сигурна, мамо”, каза тя накрая. “Имам много неща в главата си в момента. За работата ми, за бизнеса ми. Смятам, че създаването на семейство и уреждането на живота могат да почакат”.
“Правиш грешка, Мари! Нека бъда кристално ясна! Момичетата на твоята възраст се справят и с бебетата, и с къщата, и с работата си! Прави каквото си поискаш! Свърших да говоря с теб! Обаждай ми се само ако смяташ, че е необходимо. В противен случай майка ти също може да почака!” Ирене повтори думите на Мари като подигравка и сложи слушалката.
“МАМА?” Мари покри бебето си, за да не я види Ирене. “Остави, мамо! Не искам да виждаш детето ми! Моля те!”
През следващите седмици Айрин не се обаждаше на Мари, мислейки, че нейният мълчалив протест ще промени решението на Мари и ще я убеди да се оженят. Но в един момент, когато и Мари не ѝ се обажда, тя започва да ѝ липсва. Няколко пъти вдигнала телефона си, опитвайки се да ѝ се обади, но тя така и не се обадила.
“Не, няма да ѝ се обадя”, казала си тя. “Тя трябва да осъзнае, че не разсъждава правилно! Ако някой трябва да се обади пръв, то това е тя!” И така се случило, че Мари ѝ се обадила едва седмица по-късно, само че това не било умишлено.
Ирене остави телефона да звънне известно време, преди да отговори, защото не искаше да показва отчаянието си.
“Значи най-накрая си намерила време да се обадиш на майка си?” – каза тя, когато най-накрая вдигна. Тя направи пауза, когато чу гласа на Мари от другата страна на линията. Усещаше, че нещо не е наред.
“Здравей… мамо?” Мари изстена. “Съжалявам, случайно набрах номера ти… Но….”
Ирен се притесни. Мари не звучеше добре. “Какво става, Мари? Добре ли си?”
“Не знам, мамо.” Мари започна да плаче. “Не мога. Не мога…” и тогава разговорът замлъкна.
“Мари? Скъпа, там ли си? Можеш ли да включиш видеото?” Мари не отговори, а после Ирен изведнъж чу слаби ридания.
“Мамо!” Мари извика. “Ааа… не мога да издържа на това! Боли ме, мамоһттр://….”
“Мари, какво става?” Ирен скочи на крака, ужасена. “ВКЛЮЧИ ВИДЕОТО, СКЪПА! СЕГА! Аз съм тук, добре?”
Когато Мари включила видеото, Айрин не могла да повярва на очите си. Дъщеря ѝ крещеше от болка на пода в кухнята, държейки се за корема. Тя не можеше да повярва, че дъщеря ѝ… е бременна!
Мари била поне в седмия месец и изпитвала ужасни болки. Трябваше да бъде откарана в болница веднага! Ирене остана с Мари по време на разговора и продължаваше да я утешава.
“Скъпа, ти си бременна? Не се притеснявай. Точно сега се обаждам на госпожа Стенфийлд! Всичко ще бъде наред. Знам, че ще се справиш, скъпа.”
Когато Мари кимна, сълзите на Айрин не знаеха граници. Дъщеря ѝ криеше от нея бременността си. Защо?
Госпожа Щайнфийлд, съседката на Мари и лекарка, за щастие си беше вкъщи и откара Мари в болницата. От друга страна, Ирене започна да проверява за полети веднага щом закачи телефона и имаше късмета да резервира един два часа по-късно.
Ирене се качи в такси, а сърцето ѝ се разтуптя, докато мислеше за бременната си дъщеря и за това как плаче неудържимо по телефона.
Когато пристигнала, тя се втурнала в болницата, където Мари се лекувала, и госпожа Стенфийлд ѝ съобщила, че Мари е родила момиченце.
“Наистина? О, искам да видя внучката си! Отчаяно искам да я прегърна!” Ирен се разплака. Но тя получи шока на живота си, когато разбра, че няма да може да се срещне с внучето си.
“Е, Айрин”, въздъхна госпожа Стенфийлд. “Мари не иска това. Тя каза, че ще говори с теб по-късно, и не иска да виждаш бебето ѝ. Беше много сериозна.”
“Какви глупости!” Ирен изкрещя. “Тя никога не би казала това!”
Преди госпожа Стенфийлд да довърши, Айрин нахлу в отделението на Мари и беше шокирана да види мъж, който помагаше на дъщеря ѝ. Докато Мари държеше бебето, той я целуна по челото.
“Тя е красива, скъпа”, каза той. “Ние ще бъдем най-добрите родители за него!”
“Извинете?!” Ирен изкрещя, когато влезе в отделението. “Коя сте вие и това бебеһттр://…..”
“МАМО?” Мари покрива бебето си, за да не я види Ирене. “Остави, мамо! Не искам да виждаш детето ми! Моля те!” – умоляваше я тя, ридаейки.
“Но, но защо казваш това, скъпа?” Ирене попита със сълзи на очи. “Тя е мое внуче!”
“Това е така, мамо – каза Мари, като се опитваше всячески да сдържи сълзите си, – моето дете е по баща си. Той е черен, мамо, и знам, че няма да оцениш цвета на кожата му. Моля те, не казвай лоши неща за детето ми. Джош и аз не бяхме планирали тази бременност, но не можехме да се насилим да абортираме детето. Искаме да бъдем най-добрите родители за нея. Не исках да те разстройвам, мамо, затова не ти казах за Джош и бременността ни. Знам, че няма да одобриш връзката ни, защото искаш да се омъжа за някой, който е, ами, бял, но моля те, мамо….”
“Мари! Как можеш изобщо да…”
“Моля те, мамо! Обичам Джош! Той не ме остави с бебето и ме подкрепяше през цялата бременност. Имаме планове да се оженим, мамо. Обичаме се един друг! И аз няма да го напусна!”
Когато Айрин видя как Мари държи бебето близо до себе си и как Джош е подкрепящ партньор на дъщеря ѝ, тя започна да съжалява за много неща, особено за предразсъдъците си. Осъзна, че дъщеря ѝ е благословена да има до себе си някой, който я подкрепя толкова много, и единственото, което можеше да направи в този момент, беше да поправи грешката си. Тя се приближила до Мари и Джош, хванала ги за ръце и им се извинила.
“Съжалявам, деца”, каза тя. “Вие ми помогнахте да осъзная, че ние, по-възрастните поколения, понякога сме толкова закостенели, че губим от поглед това, което всъщност има значение в живота. Ако вие двамата сте щастливи и внукът ми живее дълъг и щастлив живот, няма какво повече да искам от Господ. Съжалявам, скъпа.”
Тя погледна към внука си. “Баба ти грешеше. Моля те, прости й… А вие двамата, о, елате тукһттр://….” Айрин прегърна Джош и Мари и обеща, че ще се опита да бъде по-добър човек.
Виждайки, че Ирен е осъзнала грешката си, Джош и Мари ѝ прощават и се радват, че бебето им не е лишено от любовта на баба си.
Когато Айрин най-накрая прегърна бебето, тя не можа да се сдържи и се разплака от невинната му усмивка и хубавите му очи. “Тя е прекрасна. О, моето внучеһттр://….”
Няколко месеца по-късно Джош и Мари решават да вържат възел, а човекът, който най-много се вълнува от това, е Айрин. Тя не можеше да не се разплаче, когато стана свидетел как дъщеря ѝ в зашеметяваща сатенена рокля разменя обети с мъжа на мечтите си, любящ баща, чудесен зет и много скромен човек.
