in

На възрастен мъж е забранено да присъства на сватбата на внучката, след като децата му разбират, че работи като чистач

На един грижовен дядо е забранено да присъства на сватбата на внучката си, след като децата му разбрали, че работи като чистач. Но ги очаква изненадата на живота им, когато булката избира дядо си пред всичко останало в този специален ден.

Advertisements

Едуард се радвал, че внучката му Синтия най-накрая се е омъжила. Винаги е искал да стане свидетел на събитието и да подари на внучката си уникален подарък, който ще остане за цял живот.

За съжаление Едуард разполагаше само с достатъчно средства, за да се справи. Плащаше наем, а освен това имаше скъпи лекарства за поддръжка, за които трябваше да харчи.

Да подари на Синтия скъп подарък не подлежеше на обсъждане за него, затова той реши да си намери работа. Единственото място, което желаеше да го вземе на неговата възраст, беше службата за почистване на местния парк.

Отначало Едуард не беше въодушевен от идеята, но решимостта му да направи подарък на внучката си беше по-силна от колебанията му.

Точно шест месеца преди сватбата той започнал работа, което му дало достатъчно време да спести за подаръка и дори да спести малко пари в процеса. Работел всеки следобед и всяка вечер се прибирал вкъщи, мислейки какво би могъл да подари на любимата си внучка.

Едуард не искаше да ѝ подари просто някакъв подарък, а нещо много ценно и нещо, което тя да запази със себе си и да предаде на собствените си деца. След известно мислене той си спомни, че Синтия като дете е обичала огърлицата на покойната му съпруга, която най-голямата му дъщеря е наследила.

За съжаление, тази огърлица беше наследствена вещ, от която беше сигурен, че лелята на Синтия няма да се откаже от нейно име. Вместо това той реши да ѝ купи бижу, което също можеше да се превърне в семейна реликва в бъдеще.

Едуард решава да посети бижутерски магазин, за да види какво може да си купи, след като разполага с пари. Той вярвал, че ще му е по-лесно да работи, ако има конкретна цел, която да го мотивира.

Той изчислил, че ще печели по 15 долара на час, като работи по 7 часа на ден, четири пъти седмично. Това щяло да му осигури 10 080 долара до момента, в който внучката му се омъжи след шест месеца.

В бижутерийния магазин той забелязал красив комплект диаманти, който включвал колие, гривна и обеци. Той привлякъл вниманието му, защото приличал на този, който носела жена му. Комплектът струваше 5000 долара и той се радваше, че заплатата му ще може да го плати.

Докато работел в парка, често минавал покрай бижутерийния магазин, за да види целта си. Беше толкова развълнуван, защото знаеше, че Синтия ще го хареса.

След четири месеца Едуард имал достатъчно пари, за да плати за комплекта бижута. Въпреки това той решава да завърши шестмесечния си договор, за да има повече пари за лекарства и други сметки, които да плати. Той решил да не купува комплекта бижута до последния момент, за да може наистина да се наслади на плодовете на своя труд.

Само две седмици преди сватбата Едуард метеше пода в парка, когато най-голямата му дъщеря Мерил мина и го видя. Отначало тя помислила, че си го е въобразила, но направила крачка по-близо и разбрала, че наистина баща ѝ мете терена.

Лицето ѝ стана горещо от смущение и тя не можеше да повярва, че той е решил да работи като чистач. Смяташе, че това опозорява семейството им. Разказа на майката на Синтия, Шарън, за видяното и те споделиха същите чувства.

Заедно предположиха, че много хора вече са видели баща им на новата му работа. Смятали, че работата му е срамна, особено след като Синтия щяла да се омъжи за мъж от богато семейство.

Едуард нямаше представа, че децата му изпитват такива чувства към него, и продължаваше да се вълнува от сватбата на Синтия. В последния си работен ден той взел трудно спечелените си пари и тръгнал към бижутерския магазин.

Купил комплекта бижута заедно с хубава кутия, тъй като наистина искал да зарадва внучката си на следващия ден. През нощта не можел да спи добре, като си представял как внучката му ще се зарадва на подаръка му.

На следващия ден Едуард се облече в стария си костюм и вратовръзка, които носеше на работа по време на корпоративните си години. Погрижи се косата му да е прилежно сресана настрани, а обувките му да са чисти и лъскави. Това беше големият ден на внучката му и той нямаше търпение да види усмивката на лицето ѝ, когато му връчи подаръка си.

С кутия в ръка той тръгна към църквата с огромна усмивка на лицето. За съжаление го очакваше разочароваща изненада.

“Не можеш да бъдеш там, татко”, каза му дъщеря му Шарън пред църквата.

“Защо не? Внучката ми ме покани. Какво става?” попита той, като изведнъж се почувства с разбито сърце.

“Татко, как е възможно да си работил като пазач през последните няколко месеца? Можеш ли да си представиш колко много хора са те виждали? Хората тук не могат да знаят, че дядото на Синтия е пазач в местния парк. Това ще злепостави цялото ни семейство!” Шарън отвърна на удара.

Pexels

Едуард не можа да се сдържи и се разплака, като чу това. Никога не е вярвал, че децата му ще му обърнат гръб заради една работа, особено без да знаят причината, поради която я е приел.

“Знаете ли изобщо защо приех тази работа?” – попита той тихо.

Шарън поклати глава. “Нямам интерес да знам причината, татко. Моля те, напусни, преди да те видят повече хора – каза тя строго.

Победен, Едуард просто ѝ подаде кутията с подаръци и си тръгна. Той се разплака, докато вървеше към автобусната спирка, тъй като не можеше да повярва, че собствените му деца могат да му забранят да присъства на сватбата на собствената си внучка. Предположи, че Синтия също е знаела, и мисълта за това го накара да се почувства още по-зле, тъй като на първо място беше приел работата заради нея.

Когато се прибра вкъщи, той свали костюма си и седна спокойно на дивана. Беше чакал този ден от месеци и му се късаше сърцето, че не може да стане свидетел дори на специалния ден на внучката си. Той продължи да плаче, докато не чу звънеца на вратата.

Избърсвайки сълзите си, той тръгна към вратата. С неохота я отвори, за да види Синтия и годеника ѝ. “Дядо!” Синтия извика. “Как можа да не бъдеш на сватбата ми?” – каза тя и се втурна към него, за да го прегърне.

“Синтия, скъпа, защо си тук? Трябва да присъстваш на церемонията. Не се притеснявай за стареца си. Ще се оправя”, каза той, все още с подсмърчащи очи след плача през последните няколко минути.

Pexels

“Потърсих те в тълпата, но теб те нямаше. Сблъсках се с мама за това, но тя излъга и каза, че не се чувстваш добре. Тя ми подаде подаръка, който ти ми даде, и аз бях зашеметена! Дядо, сигурно си минал през много неща, за да го получиш за мен – обясни Синтия.

“Докато разглеждах бижуто, мама изригна, че си работил като чистач и си опозорил семейството ни. Толкова й се разсърдих, дядо. Никога не би могъл да опозориш семейството. Всъщност това семейство нямаше да е тук без теб!” Синтия каза, държейки ръката на Едуард.

Едуард не можа да се сдържи и отново се разплака, но този път Синтия го утеши. “Дядо, разбрах, че мама и леля Мерил са се държали егоистично и елитарно. Казах им, че няма да проведа церемонията, докато ти не си там, така че ето ни тук. Дядо, аз те обичам и се гордея с теб и с всичко, което си направил в живота”.

Годеникът на Синтия Джаксън помогна на Едуард да се облече отново за сватбата им. След като приключиха, всички заедно потеглиха обратно към църквата, където Едуард поведе Синтия към олтара заедно с баща ѝ. Тя гордо носеше бижутата, които Едуард ѝ беше подарил.