Открих, че жена ми е имала връзка и че малкият ни син не е мой, но запазих нейната тайна.
Бях женен за Луси 27 години и не мога да кажа, че бяхме щастливи. Луси беше трудна жена в най-добрите моменти, ядосана и огорчена. Не винаги е било така. Когато я срещнах, тя беше слънчево, засмяно момиче, най-красивото, което съм виждал.
Това, което Луси искаше най-вече, беше да стане известна. Като момиче е участвала в няколко местни конкурса за красота и е в местната аматьорска театрална трупа. Тя вярваше, че ще бъде звезда, но вместо това се омъжи за мен.
Това беше обичайната история. Луси и аз започнахме да излизаме, станахме интимни и тя забременя, така че се оженихме. Най-големият ни син Алън беше сладко, любящо малко момче и аз го обожавах.
Луси беше само на 19, когато той се роди, и не беше готова да бъде майка. Тя не обръщаше много внимание на Алън и ние с майка й се грижихме за бебето. Беше диагностицирана със следродилна депресия.
Обичах Луси, така че я подкрепях, и бавно тя излезе от тази тъмнина, но никога не стана отдадена майка. Мисля, че може би просто не беше майчински настроена жена.
Тя ми каза, че не иска повече деца и аз неохотно се съгласих. Бях израснал в голямо семейство и винаги съм мечтал да имам три или четири деца, но ако Луси не искаше това, какво можех да направя?
Луси се хвърли отново в преследването на славата и богатството и започна да ходи на прослушвания, а красотата й спечели място в няколко телевизионни реклами. Тя наистина беше необикновено красива, но пред камерата беше скована и гласът й беше равен.
Луси нямаше талант и след известно време започна да го осъзнава. Тя се прибираше у дома след прослушване, разказвайки как други по-малко привлекателни момичета са получили ролята.
— Знам как получават ролите! — тя щеше да изрече. — Те спят с режисьорите!
И бърза сянка на пламенна алчност и завист щеше да изкриви прекрасните й черти. За Луси беше по-лесно да повярва, че тези жени са получили ролите нечестно, отколкото че са по-добри актриси от нея.
Луси беше на 35, когато получи малка роля в ежедневна сапунена опера за болница. Тя играеше медицинска сестра и мисля, че начинът, по който изпълни униформата, имаше повече общо с получаването на ролята, отколкото с актьорската й игра.
Най-накрая Луси беше щастлива. Тя имаше писма от фенове и хората я разпознаваха на улицата. Тогава Алън беше на 16 и беше най-хубавото момче, любящо, мило и умно и двамата бяхме много близки.
Животът се нареди и за известно време бяхме щастливо семейство, докато Луси не разбра, че е бременна отново. Прибрах се вкъщи един следобед и я намерих бушуваща.
— Бременна! Знаеш ли какво означава това? Ще ме изгонят! Никой не иска дебела секси медицинска сестра!
Луси дори говореше за прекъсване на бременността, но го разбра твърде късно. Тя щеше да трябва да премине през това. За щастие на моето спокойствие, продуцентите измислиха сюжетна арка, където героинята на Луси забременяваше от един от лекарите.
Ролята на Луси всъщност беше подобрена и те издоиха бременността й като драма – докторът беше женен и след това получи амнезия и не знаеше коя е Луси – така че тя беше във възторг.
Малкият Кайл се роди и тя веднага загуби интерес към него, освен когато хората коментираха колко красиво дете е. Предполагам, че трябва да съм знаел още тогава, защото Кайл имаше красиви сини очи, а двамата с Луси имахме тъмни очи.
Обичах това бебе. Докато Алън беше спокоен и мил, Кайл беше буен и пакостлив. Той бързо се превърна в център на живота ми и Алън обожаваше малкия си брат почти толкова, колкото и аз.
Кризата дойде един ден, когато Кайл беше на 4. Бе прекарал цяла една събота в опити да привлече вниманието на майка си, но Луси просто не му обръщаше внимание. Така че като всяко малко дете, той избухна.
— Луси, за бога! — изплаках — Не можеш ли поне да се преструваш на майка му? — добавих раздразнен.
— Не! — изкрещя тя. — Прекалено съм заета да се преструвам, че си му баща!
В момента, в който думите излязоха от устата й, видях как ужасът изпълни очите й.
— Нямах това предвид! — извика тя, но аз знаех истината. Просто й обърнах гръб, вдигнах плачещия Кайл и тръгнах с него.
Тази нощ на практика не спах. Запитах се дали мога да преживея предателството на Луси и открих, че това, което най-много ме нарани, беше пвъзможността да загубя Кайл.
Нито Луси, нито аз никога повече не говорихме за този инцидент, но физическата ни връзка приключи. След това подозирах, че има други афери и изневярата й стана очевидна, когато външният й вид започна да избледнява. Не ме интересуваше, наистина. Имах синовете си и те бяха моята гордост и радост.
Луси почина на 46 години от усложнения след фейслифтинг, а Алън, Кайл и аз останахме сами. Събрахме живота си отново и бяхме щастливи.
Но тайните никога не остават скрити завинаги и когато Кайл беше на 23 години, той претърпя инцидент с мотоциклет. Беше тежко ранен и загуби много кръв. Нашата малка болница не разполагаше с неговата кръвна група, така че те помолиха Алън и мен да направим тест за съвместимост.
Алън беше съвместим и никога повече не се сетих за това, но няколко месеца по-късно Кайл преглеждаше резултатите от теста от болницата и ме попита за моята кръвна група. Казах му, че съм „O+“, а той просто ме гледаше втренчено.
— Това е невъзможно! — той каза: — Аз съм AB+, а Алън е „A“, както беше и мама…
Видях как цветът изчезна от лицето му.
— Не съм твой син. — прошепна той и очите му се напълниха със сълзи.
Пристъпих напред и обгърнах момчето си с ръце.
— Да, ти си! Ти си мой, сине мой, и аз те обичам повече, отколкото можеш да предположиш.
Той трепереше.
— Знаел си! — извика той. — Винаги ли си знаел?
— Да, знаех. — казах му аз.
— Защо не… ни напусна? Не направи нещо…
Погледнах го в очите и му казах истината:
— Защото те обичах повече, отколкото мразех това, което направи майка ти. И винаги ще го правя.
Никога не казахме на Алън. Предполагам, че това се превърна в наша тайна и по някакъв начин ни сближи още повече.
