Мързеливият син пренебрегва многократните молби на майка си да си намери работа и да ѝ помогне с финансовите проблеми. Не след дълго той съжалява за решението си, когато животът му дава ценен урок.
Джош вече е навършил 18 години. Обикновено бихте очаквали едно 18-годишно момче да е малко по-зряло и разбиращо, но Джош беше пълен контраст на това. Всъщност единственото, което го интересуваше, беше неговият живот и неговите желания.
Бащата на Джош беше починал преди няколко години и единственото, което беше оставил на семейството си, беше една стара къща. Майката на Джош, Сюзън, работеше в пицария, където плащаше много малко, но никога не отказваше на исканията на Джош. Въпреки че има толкова грижовна майка, Джош никога не ѝ подава ръка и прахосва трудно спечелените ѝ пари за неща като видеоигри.
Уморена да се сблъсква с финансови проблеми, Сюзън отива при Джош и учтиво го моли някой ден да си намери работа. Джош не обръща внимание на молбата на майка си и вместо това започва да я избягва. Нещата продължили така в продължение на почти месец. Джош виждаше как майка му се бори всеки ден, но така и не си направи труда да ѝ помогне.
Скоро дойде лятната ваканция и всички приятели на Джош се хванаха на работа на непълно работно време. Тъй като Джош имал много свободно време, Сюзън отново го помолила да си намери работа. “Джош, какво мислиш да започнеш работа на непълно работно време? Можеш да ми помагаш в магазина за пици. Приятелите ти също работят това лято. Ако ми помагаш, финансите ни ще се подобрят”.
Вместо да разбере тежкото положение на майка си и да ѝ помогне, Джош ѝ се нахвърли. “Защо продължаваш да ме притесняваш? Толкова пъти съм ти казвал, че не искам да работя. Аз съм само на 18 години! Искам да се наслаждавам на живота! И престани да ме сравняваш с другите!”
“Но, сине, ако продължаваш да прахосваш пари за неща като видеоигри и безполезни партита, един ден няма да имаме достатъчно пари дори да те изпратим в колеж”, казва бедната майка.
“Заплашваш ме? Искаш да кажеш, че няма да ми платиш таксите?” – попита Джош ядосано.
“Не, сине. Казвам, че…” Преди Сюзън да успее да довърши изречението си, Джош излезе от стаята и ядосано блъсна вратата.
Сюзън остана разплакана. Знаеше, че Джош е безгрижно дете, но не беше очаквала да бъде толкова груб.
Един месец по-късно лятната ваканция свърши и дойде време да се плаща за колежа на Джош. Джош нямаше представа, че най-лошите страхове на майка му се оказаха верни – парите бяха оскъдни и тя вече нямаше да може да плаща за колежа на Джош. Тя се опитваше да запази това в тайна от Джош, като предполагаше, че скоро ще успее да осигури парите, но тайните имат свойството да изтичат навън и един ден Джош разбра за това.
“Коя, по дяволите, си мислиш, че си? Опитваш се да контролираш живота ми? Джош се нахвърлил върху майка си, след като се върнал от колежа онзи ден.
“Джош, наистина не мога да си позволя повече твоите такси. Не си отмъщавам. Аз съм твоята майка. Как можеш изобщо да си помислиш това?” Сюзън каза, а очите ѝ се напълниха със сълзи.
“Пак си тръгнала! Не искам фалшивите ти сълзи. Искам си таксите за колежа!” Джош изкрещя с пълен глас.
“Не се притеснявай, сине. Ще се погрижа да не пропуснеш колежа. Все пак аз съм твоята майка.”
“Да, както и да е!” Джош каза и излезе от стаята.
На следващия ден Сюзън постъпила на работа в една фирма и работила неуморно, за да не пропусне синът ѝ нищо. Но за съжаление, поради преумора, тя скоро се разболява. Лекарите казаха, че трябва да има пълна почивка на легло поне няколко месеца, иначе няма да може да работи никога повече. Тогава Джош осъзнал грешката си.
Той си обещава, че ще се грижи за майка си, и започва да кандидатства за работа. За щастие, след известно време той си намерил работа в местен ресторант. Работил изключително усърдно и като видял неговата отдаденост и трудолюбие, ръководителят на екипа му го повишил до позицията на мениджър още в края на първия месец.
С първата си заплата Джош купил красив букет от лилии и голяма кошница с плодове за майка си. В момента, в който Сюзън получила подаръците от сина си, тя избухнала в сълзи.
“Не плачи, мамо. Ти заслужаваш цялото щастие на този свят. Съжалявам, че през цялото време бях толкова безотговорна. Само благодарение на теб сега осъзнавам значението на парите. ”
“О, Джош… ” Сюзън каза и прегърна силно Джош: “Толкова се гордея с теб.”
“Благодаря ти, мамо. Толкова се радвам да чуя това от теб. Обичам те!” Джош добави.
