Честър Холанд беше на път за луксозен ресторант, когато забеляза Марта, свита по средата на улицата, молейки минувачите за храна. Мъжът я съжали и й предложи помощ, но имаше нещо повече, поради което погледът му веднага беше привлечен към нея.
Честър Холанд беше адвокат по професия и притежаваше една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк, наречена Holland and Partners. Мъжът беше доста красив дори на 70 години, с лешникови очи и сивкав оттенък на косата си, но за съжаление, следването по право никога не му даде време да използва своя чар и в резултат на това Честър нямаше нито жена, нито деца.
Единственият му съквартирант беше неговият готвач Артър, който се грижеше за храненето му и понякога слушаше съдебните му истории в свободното си време. Въпреки това, след като Артър поиска ваканция, Честър реши, че е по-добре да се храни в ресторант, отколкото да използва отличните си готварски умения и да украси кухнята с хранителни отпадъци.
В резултат на това тази вечер той беше на път за Le Bernardin, за да се наслади на обилна храна. Но точно когато пресече първата улица след къщата си, забеляза Марта, свита в ъгъла.
Валеше сняг и жената трепереше, гледайки всички с нуждаещи се очи, но всички останаха глухи за нея. Честър беше трогнат от невинните й очи, точно като тези, които бе видял преди няколко години, и реши да се приближи до нея.
— Хей, казвам се Честър. Искаш ли да се присъединиш към мен за вечеря тази вечер? — попита меко той.
Марта, която гладуваше от дни, беше изненадана, когато видя мъжа, облечен в смокинг, да се приближава до нея и да я кани да вечеря с него.
— Е, с удоволствие. — призна тя, борейки се със сълзите от неговата щедрост. — Въпреки това съм объркана защо бихте помогнали на бездомна жена като мен.
— Е, вечерям сам тази вечер и бих искал да имам компания. — обясни той. — Е, ще тръгваме ли?
Марта му благодари още веднъж за съдействието и го придружи до ресторанта. Но в момента, в който се настани в луксозното заведение, гостите започнаха да й се подиграват.
— О, боже мой, коя е тя? И какво прави в такъв луксозен ресторант? — извика една от дамите на предната маса.
— Знам, нали! Чудя се как са я пуснали. Вижте я само. Облечена е вехто и смърди на боклук. — оплака се друг. — Щях да я изгоня оттук за нула време!
Една от тях просто пресече линията и се обади на мениджъра.
— Не й е тук мястото, г-н Смит. — каза му тя. — Клиент съм на този ресторант от години. Не знаех, че ще позволите на всеки от улицата да влезе така. По-добре се отървете от нея веднага!
Уморен да слуша оплакванията на посетителите, гледащи отвратено Марта, г-н Смит се приближи до масата на Честър и го помоли да изведе жената.
— Съжалявам, сър, но вашата спътничка трябва да си тръгне. Другите ни клиенти изразяват недоволството си и ние не можем да я оставим.
Честър го изгледа студено.
— Е, нямате право да я изгоните. Тя ще остане при мен!
— Моля, не ме принуждавайте да викам охраната, сър. — предупреди г-н Смит. — Ако не се съобразите, ще трябва да ви изгоня!
— Сигурен ли си? — Честър избухна в смях. — Разбирате ли закона… г-н… — Честър разгледа значката на униформата на г-н Смит.
— Да… г-н Джейсън Смит. — Честър продължи. — Надявам се, че сте запознати със закона. Ако не, можете да посетите офиса ми. Освен това не е трудно да го намерите, защото предполагам, че сте чували за Holland and Partners. Моля, вземете това.
Честър подаде визитната си картичка с името му.
Очите на мистър Смит се разшириха.
— О, съжалявам, сър. — веднага се извини той. — Не знаех, че сте адвокат. Извинявам се за неудобството.
— Всичко е наред, мистър Смит. — каза Честър. — Сега се надявам да ни изпратите сервитьор, вместо да ми губите времето да ме съдите. Вече закъснявам за вечеря.
— Разбира се, сър. Веднага ще изпратя един от нашите сервитьори. Още веднъж съжалявам. — каза г-н Смит и се отдалечи.
Когато един сервитьор се приближи до масата на Честър, той направи поръчка и се извини на Марта.
— Съжалявам за неудобството; може би трябваше да потърся по-добър ресторант.
— О, не, вината не е твоя. — каза Марта. — Всъщност съм ти благодарна за помощта. Надявам се, че мога да ти върна услугата някой ден.
— Е, ти вече ми правиш услуга, като ми правиш компания тази вечер, така че не се смущавай от нищо. — каза Честър с усмивка.
Скоро сервитьорът им донесе храната и докато Марта ядеше, Честър не можеше да откъсне поглед от нея. Тя наистина не беше яла от дни. “Добре, че я намерих и я доведох тук.”, Честър си помисли.
Изведнъж Марта вдигна очии го хвана да се взира.
— Какво има? Защо ме гледаш така? — попита тя с все още пълна с храна уста. — Има ли нещо на лицето ми?
Честър й се усмихна.
— Наистина ли не ме помниш, Марта?
Марта беше зашеметена.
— Какво? Срещали ли сме се преди?
— Да, Марта. — каза Честър. — Всичко се случи преди 38 години…
— Бях разорен студент, който беше изгонен, защото не можех да си плащам наема. Влязох в едно кафене с надеждата поне да се стопля. Ти работеше като сервитьорка там. Страхувах се, че ще ме изгониш, но вместо това ти ми предложи храна и не ми взе нито стотинка.
— Онзи ден отказах да се откажа. Кандидатствах за стаж и в крайна сметка намерих позиция в адвокатска кантора. Благодарение на теб сега притежавам една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк.
Очите на Честър се напълниха, когато той продължи.
— Познах те веднага, когато те видях на улицата… Знаеш ли, че се върнах в онова кафене да те търся, но ме уведомиха, че си уволнена.
— Ааа, сега те помня. — каза Марта и започна да плаче. — Всъщност един от колегите ми се оплака на шефа ми, че ти помагам. Бях уволнена и ми отне много време да си намеря друга работа. Където и да отидех, намирах работа на непълен работен ден, така че оцелях известно време, но цялата тази тежка работа ми се отрази и в крайна сметка загубих всичко, от здравето си до дома си.
— Е, ако нямаш нищо против, можеш да останеш в къщата ми. — предложи Честър. — Мисли за това като за начин да ти се отплатя за твоята добрина.
Замисляйки се как е живяла живота си от почти година, Марта прие предложението на Честър и се премести да живее при него. И накрая, няколко години по-късно, това, което започна като среща за подпомагане на разорен студент, се превърна в любов и двойката реши да се ожени.
Сега Марта се готви да отвори свой ресторант в Ню Йорк.
