Мъж излиза от колата си на оживен път, рискувайки живота си, за да спаси малко момче от автобус. Но залозите стават все по-високи и преобръщат живота му, когато той предприема още една смела крачка: да помогне на детето, след като открива, че няма къде да отиде.
Уесли винаги е вярвал в борбата за справедливост, точно както покойният му баща Джонатан го е учил. Баща му веднъж каза:
— Сине, справедливостта е еднаква за всички. Никога не я разменяй за пари и се увери, че всеки, всеки честен човек, ще получи справедливостта, която заслужава!
Това бяха златните думи, които звучаха в главата на Уесли през целия му живот, от училище до колежа и след това първата му работа. Той последва стъпките на баща си и стана известен адвокат, решен да защитава честните и невинните и да се бори за тяхната справедливост.
Но тъй като Уесли започна да печели дело след дело, поредица от успешни случаи, може би нещо се промени в него…
Всички онези аплодисменти, които Уесли получи в края на изпитанията, поздравителните ръкостискания от колегите му и вниманието на медиите го промениха.
Победата се превърна в пристрастяване и Уесли в крайна сметка спря да приема дела, за които не беше сигурен, че ще спечели.
„Поражението“ не трябваше да бъде в неговия речник или живот.
Докато Уесли печелеше успех след успех във всяко дело, той започна да слуша ума си, а не сърцето си. Той беше обсебен от победата и с уверена усмивка, грейнала на лицето му, той забърза към корта в онзи съдбовен ден.
Беше натоварен понеделник за Уесли в съда. Той завърши още един печеливш случай и беше целият усмихнат, когато се отправи към колата си.
Докато джипът на Уесли се движеше по оживената улица, той се ровеше из досието, събирайки факти за следващия си случай. Беше прекарал по-голямата част от живота си в изграждането на успешна кариера и нямаше почти никакво време за нищо друго, включително любов или връзки.
Беше изненадващо, че млад и очарователен 27-годишен ерген като Уесли никога не беше излизал на среща. Нито една, откакто започна работа! Защото Уесли винаги е вярвал, че разсейването причинява унищожение.
Но едно нещо, което обичаше освен кариерата си, бяха децата и той винаги е искал някой ден да се установи в живота с толкова деца, колкото Бог иска да има.
За части от секундата, когато Уесли затвори досието и започна да мисли за бъдещия си син или дъщеря, сърцето му заби от страх, когато видя малко момче, което се втурна да пресича пътя.
Очите на Уесли се разшириха от шок, когато забеляза автобус, който бързаше към момчето, което изглежда изобщо не осъзнаваше приближаващата опасност.
Инстинктите му се включиха, казвайки му, че нещо ужасно ще се случи точно пред очите му, ако не се втурне да спаси момчето.
— Карл, Спри… Спри колата! — Уесли изкрещя с пълно гърло, като помоли шофьора си да отбие. Колата спря с изскърцване и за части от секундата Уесли спринтира през пътя, като се впусна за да спаси момчето.
— Внимавай! Хлапе, върни се на твоята страна… — Уесли изтича с писъци към момчето, което замръзна от страх, неспособно да разбере защо непознат тича в неговата посока.
Уесли изтича колкото може по-бързо и избута момчето настрани, претърколи се на тротоара, докато автобусът профуча покрай тях със скърцащ рев.
— Добре ли си? — Уесли се задъха, изпълнен с чувство на облекчение, когато видя момчето да става от мястото. Погледна надолу и забеляза дълбока рана на коляното на детето, по крака му течеше кръв.
Но Уесли не можеше да спре да въздиша и да благодари на Бог, защото знаеше, че можеше да бъде много по-лошо — момчето можеше да загуби живота си за миг.
Уесли грабна момчето и го качи в колата си, възнамерявайки да го отведе у дома и да му окаже първа помощ. Момчето беше твърде шокирано, за да говори през цялото пътуване и единственото, което сподели с Уесли, беше името си — Оливър и че е на седем години.
По някаква причина адвокатът разбра, че момчето е обезпокоено от нещо друго.
— Добре, Оливър! Ще трябва да смениш превръзката, когато се прибереш у дома, става ли? Къде е къщата ти? Ще те оставя — каза Уесли, докато приключваше с превръзката на раните на Оливър.
Последва дълга зловеща пауза. Първоначално Уесли помислил, че момчето изпитва болка поради ожулените си лакти и нараненото коляно. Но имаше и нещо друго, което го безпокоеше. Лицето на Оливър беше обляно в сълзи, когато Уесли вдигна очи.
— Какво стана, шампионе? Къде е къщата ти?
— Никъде! – отговори момчето.
— Никъде? Какво имаш предвид никъде? Оливър, хлапе, къде е твоята къща?
— Взеха ни къщата! – извика момчето.
— Кой ти взе къщата?
— Големи лоши мъже взеха къщата ни и ни изгониха… те изхвърлиха мама и мен…
Уесли се облегна назад в шок, тъй като усети, че нещо наистина не е наред.
— Виж, Оливър…Аз съм адвокат, нали? Можеш да ми имаш доверие. Сега ми кажи какво точно се случи…и къде е майка ти?
— Петима големи лоши мъже в униформи дойдоха в къщата ни днес сутринта и ни изхвърлиха от къщата. Те заключиха вратата и взеха ключовете. Мама припадна и беше откарана в болницата с линейка. Тя ми каза да изтичам вкъщи и да донеса някои документи от нея, кутия под леглото й.
— Документи? Какви документи?
— Не знам… Мама ми каза, че е важно и това е единственият начин да си върнем къщата. Мама се разплака и ми каза бързо да донеса документите. Затова тичах към вкъщи.
Уесли усети, че нещо не е наред в случилото се с Оливър и майка му онази сутрин. Затова той взе адреса от Оливър и го закара до дома му, за да свърже точките.
Когато пристигнаха, домът на Оливър беше зловещо тих и единственият друг шум беше от хрущящите сухи листа под тежките им стъпки и чуруликането на птички по сливовото дърво.
— Къщата е заключена. Как ще влезем? — попита Уесли момчето.
— Знам път… последвай ме — отвърна Оливър, водейки Уесли към задния двор.
Адвокатът скоро установи, че се мъчи да избута тялото си през малкия прозорец в спалнята на Оливър. След огромна борба Уесли се появи и се изправи, избърсвайки праха от панталоните си.
Когато бутна вратата на спалнята на майката на момчето, Уесли забеляза, че стаята е претърсена, сякаш някой е нахлул преди тях, търсейки нещо.
Скринът беше изваден и нещата бяха разпилени по пода. Очите на Уесли сканираха за отчаяна следа за това, което можеше да се случи там, когато Оливър внезапно го разсея.
— Това е кутията… мама каза, че документите са вътре в тази кутия — каза той, измъквайки малък железен сандък изпод леглото.
Но ключалката вече беше разбита и когато Уесли отвори кутията, тя беше празна. Нямаше документи, а адвокатът беше убеден, че са откраднати.
Но защо беше толкова важно? И кой изобщо е взел документите? Умът на Уесли препускаше от въпроси.
Осъзна, че само един човек може да реши пъзела — майката на момчето. Затова той изведе момчето от къщата и го закарал в Градската болница, където беше приета майка му.
Когато Уесли нахлу през миришещия на дезинфектант коридор на болницата, той беше неспокоен. Умът му препускаше от тревога за малкото момче, което бе взел под крилото си. Бяха претърсили всяко кътче в къщата и документите, които търсеха, липсваха.
Когато Уесли се приближи до отделението, което Оливър му показа, сърцето му потъна още повече, когато я видя — как можеше да забрави това лице?
Една жена лежеше в болничното легло, лицето й беше бледо и изтощено, а кожата около очите й беше покрити със свежи следи от сълзи. Сърцето на Уесли подскочи, когато погледна отблизо, неспособен да повярва на очите си.
— Мади? Маделин?? — ахна той, прикривайки с ръце безмълвния си писък.
Маделин беше съученичка на Уесли от неговото минало, която беше дошла при него за помощ по случай не много отдавна.
Но Уесли беше адвокат-шампион, който се наслаждаваше само на спечелени дела, така че той я беше отхвърлил, тъй като смяташе, че делото й има твърде много вратички, за да спечели. Всъщност той дори не й беше дал време да обясни подробно ситуацията си и с един поглед беше решил, че делото на Маделин няма да има шанс в съда.
Но сега Уесли нямаше време да мисли и всяка секунда беше от значение. Умът му беше преследван от възможности да осмисли случващото се.
Как Мадлин и синът й бяха останали без дом за една нощ? Какво общо имаше с липсващите документи, които биха могли да направят или разбият бъдещето им? Умът на Уесли беше преследван от много въпроси без отговор.
Докато Уесли се взираше в Мадлин, той не можеше да се отърси от чувството на вина. Той винаги е държал високо брадичката си, за да се бори за справедливост и да заема позиция за безпомощните, точно както покойният му баща го е учил да прави. Но жаждата му за победа бе оставила морала му на заден план.
Уесли беше толкова засрамен, когато си помисли как единственото му безразсъдно решение да отблъсне Маделин, когато тя се нуждаеше от помощта му, е унищожило живота им.
Остро чувство за вина прониза сърцето на Уесли и той реши да заеме позиция, преди да е станало твърде късно. След това той се приближи до Маделин, която беше шокирана да види ранения си син с бившия си съученик.
— Уесли? Какво правиш тук? Какво стана със сина ми?
— Беше малък инцидент – няма повод за безпокойство. Виж, Маделин, твоят случай беше сложен, нали? Ето защо отказах да го поема. Може би трябваше да ти помогна… Все още мога да го направя — каза Уесли, неспособен да срещне очите на Маделин поради вина.
— Искам да ми разкажеш всичко. Какво се случи? И какво имаше в онези документи, които изчезнаха от дома ти?
— Липсват ли документите?? — Челото на Мадлин се сбръчка от шок. — Господи… какво ще правя сега?
жМаделин… какво има в тези документи? Когато ме срещна преди няколко месеца, ми каза, че искаш да докажеш собствеността си върху компанията, която си създала с бившия си съпруг. Имаш ли поне някаква следа, която да ни помогне?
— Не, нямам нищо. Тези документи бяха единственото доказателство, че притежавам бизнеса заедно с бившия си съпруг. Сега дори тях ги няма. Той открадна единствения ми шанс да спечеля делото и изхвърли сина ми и мен вън от къщата ни. Какво ще правя сега? — Маделин избухна в сълзи.
Дори Уесли знаеше, че не може да се бори в този случай, камо ли да спечели, без подходящи доказателства. Но сърцето му каза друго. Случаят беше в задънена улица, но той все пак се зае с него.
Докато Уесли седеше в офиса си на следващия ден и се взираше в копие от документацията на компанията на Маделин, което беше събрал сам, той не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е както трябва.
Имаше твърде много разлики… твърде много свободни краища. И нищо от това нямаше никакъв смисъл и не показваше, че Маделин е съсобственик на компанията с бившия си съпруг.
Дните се превърнаха в седмици, докато той се задълбочаваше в случая, прекарвайки безброй часове и безсънни нощи в изучаване на всеки детайл, търсейки следи.
Най-накрая, след седмици упорита работа и безкрайни безсънни нощи и един голям риск, който пое, Уесли постигна своя пробив.
В деня на изслушването съдебната зала се смълча, когато Уесли стана и извика бившия съпруг на Маделин на свидетелската скамейка. Веднага щом мъжът се приближи до мястото за свидетели, Уесли се втренчи с ужас.
— Джъстин?— той ахна, като видя бившия си приятел, който веднъж го беше предал в колежа, като застана на страната на хулиганите. Дотогава Уесли нямаше представа, че Джъстин е бившият съпруг на Маделин.
Процесът беше дълъг и напрегнат, като всяка от страните представи своите аргументи и доказателства. Уесли познаваше добре Джъстин и затова започна да натиска слабите места на бившия си приятел. И най-накрая представи доказателствата, които преобърнаха случая.
— Ваша чест, това е копието на оригиналните документи, показващи, че моята клиентка, госпожица Маделин, е съсобственик на бизнеса, който е започнала с бившия си съпруг. Както можете да видите, не се споменава, че бизнесът ще бъде предаден на г-н Джъстин Холс, ако се разведат. Ваша чест, моят клиент и г-н Холс се разделиха завинаги, но ако има нещо общо между тях, това е този бизнес. Освен това, ваша чест, г-н Холс изгони клиента ми от собствената й къща, за да претърси имуществото й и да унищожи документите. Ето записите от камерите за видеонаблюдение, които получих от съседа на моя клиент. Това е всичко, ваша чест!
Очите на Джъстин се разшириха от тревога и устните му оформиха тих писък. Както се оказа, той беше изпратил свои близки да откраднат оригиналните документи от къщата на Маделин, след като я изгони и дори успя.
Но той беше шокиран, когато Уесли извади копие от оригиналния документ и не можа да разбере как се е сдобил с него.
След като разгледа доказателствата, съдията отсъди в полза на Маделин, присъждайки й къщата и нейния бизнес.
Междувременно Джъстин беше наказан за кражба и незаконно проникване и беше поставен зад решетките.
Когато Уесли излезе от съдебната зала с щастливата си клиентка и нейния син, той изпита чувство на удовлетворение и облекчение, каквито не беше изпитвал от дълго време.
— Как взе лаптопа ми и документа? — попита Маделин Уесли.
— Е, нахлух в къщата ти! Синът ти ми показа път през неговия прозорец. Остъргах корема си и разкъсах панталоните си, за да вляза през този прозорец… но си заслужаваше! — Уесли се засмя.
— Предположих, че ще намеря следа в къщата ви, и намерих твоя лаптоп. Пуснах търсене, възстанових някои изтрити файлове, търсейки следа, и намерих копие на документа! Послушах сърцето си за за първи път и това ме доведе до повратната точка на целия този случай… а останалото е история!
Дните минаваха и поглеждайки назад към този случай, адвокатът разбра, че той го е променил към по-добро. Беше го научил на истинското значение на справедливостта и докато седеше в кабинета си, заобиколен от правни книги и документи, Уесли не можа да сдържи усмивката си.
Това бяха документите от делата, които някога бе отказал да поеме, страхувайки се, че ще загуби. Уесли вече не се страхуваше да приеме поражението и не беше пристрастен към победата. Той разбра, че вярата в справедливостта носи победа и от този ден нататък той никога не обръщаше гръб на нито един случай, който му се изпречи.
Какво можем да научим от тази история?
- Опитайте се да промените живота на другите, защото успехът не се измерва с позицията ви, а с добрите ви дела. Уесли беше непобедим адвокат, който се бореше за справедливост, но беше много придирчив към делата си. Той никога не приемаше случаи, които беше сигурен, че ще загуби, защото се страхуваше, че това ще попречи на успеха му. Но той промени решението си, след като се бори и спечели делото на отчаяни майка и син.
- Където има решителност и смелост, винаги има победа. Въпреки че не намери никаква следа, за да спечели делото на Мадлин, Уесли не се отказа. Той работи упорито ден и нощ с решителност и намери следа. Така усилията му го възнаградиха с още едно спечелено дело и промяна на мнението.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
