Честър Холанд отива към луксозен ресторант, когато забелязва Марта, свита на кълбо насред улицата, да моли минувачите за храна. Мъжът я съжалил и ѝ предложил помощ, но имало и още нещо, заради което погледът му моментално бил привлечен от нея.
Честър Холанд беше адвокат по професия и притежаваше една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк, наречена “Холанд и партньори”. Мъжът беше доста красив дори на 70 години, с лешникови очи и сивкав оттенък на косата, но за съжаление следването по право така и не му даваше време да използва чара си и в резултат на това Честър нямаше нито жена, нито деца.
Единственият му съквартирант беше готвачът му Артър, който се грижеше за храната му и понякога слушаше историите му от съдебната зала в свободното си време. След като обаче Артър поискал отпуск, Честър решил, че е по-добре да се храни в ресторант, отколкото да използва отличните си готварски умения и да украсява кухнята с хранителни отпадъци.
В резултат на това тази вечер той е на път към Le Bernardin, за да се наслади на обилно хранене. Точно когато пресичаше първата улица след дома си обаче, забеляза Марта, свита в един ъгъл.
Валеше сняг и жената трепереше, гледайки всички с нуждаещи се очи, но всички си затваряха ушите за нея. Честър се трогна от невинните ѝ очи, точно като онези, които беше видял преди няколко години, и реши да се приближи до нея. “Здравейте, казвам се Честър. Искаш ли да се присъединиш към мен за вечеря тази вечер?” – попита той нежно.
Марта, която от няколко дни гладуваше, се изненада, когато видя, че мъжът, облечен в смокинг, се приближава към нея и я кани да вечеря с него. “Е, с удоволствие”, призна тя, борейки се със сълзите си от неговата щедрост. “Обаче недоумявам защо бихте помогнали на бездомна жена като мен”.
“Ами, тази вечер вечерям сам и бих искал да имам нечия компания”, обясни той. “И така, ще отидем ли?”
Марта му благодари още веднъж за помощта и го придружи до ресторанта. Но в момента, в който зае място в луксозното заведение, гостите започнаха да ѝ се подиграват.
“О, боже мой, коя е тя? И какво прави в такъв елитен ресторант?” – изкрещя една от дамите на предната маса.
“Знам, нали! Чудя се как са я пуснали вътре. Само я погледни. Облечена е овехтяло и мирише на боклукчийско месо”, оплаква се друг. “Аз щях да я изритам оттук за нула време!”
Един от тях просто премина границата и продължи напред, като се обади на управителя. “Тя не принадлежи на това място, господин Смит”, каза му тя. “Аз съм клиент на този ресторант от години. Не знаех, че ще позволите на някой от улицата да влезе просто ей така. По-добре се отървете от нея още сега!”
Уморен да слуша оплакванията и посетителите да гледат отвратено Марта, г-н Смит се приближи до масата на Честър и го помоли да изведе жената навън. “Съжалявам, сър, но вашата спътница трябва да си тръгне. Другите ни клиенти изразяват недоволството си, а ние не можем да оставим това така”.
Честър го погледна със студен поглед. “Е, вие нямате право да я изгоните. Тя ще остане при мен!”
“Моля, не ме принуждавайте да се обаждам на охраната, сър”, предупреди господин Смит. “Ако не се подчините, ще се наложи да ви изгоня!”
“Сигурен ли сте?” Честър избухна в смях. “Разбирате ли закона… Г-н…” Честър разгледа значката на униформата на господин Смит.
“Да… г-н Джейсън Смит.” Честър продължи. “Надявам се, че сте запознат със закона. Ако не, добре дошъл сте в кабинета ми. Не е и трудно да го намерите, защото предполагам, че сте чували за “Холанд и партньори”. Моля, вземете това.” Честър подаде визитната си картичка, на която беше изписано името му.
Очите на господин Смит се разшириха. “О, съжалявам, сър”, извини се той веднага. “Не знаех, че сте адвокат. Извинявам се за причиненото неудобство.”
“Всичко е наред, господин Смит – каза Честър. “Сега се надявам, че ще ни изпратите сервитьор, вместо да си губите времето да ме съдите. Вече закъснявам за вечерята”.
“Разбира се, сър. Веднага ще изпратя един от нашите сервитьори. Още веднъж се извинявам”, каза господин Смит и си тръгна.
Когато сервитьорът се приближи до масата на Честър, той направи поръчка и се извини на Марта. “Съжалявам за неудобството, може би трябваше да потърся по-добър ресторант”.
“О, не, това не е твоя грешка”, каза Марта. “Всъщност съм ви благодарна за помощта. Надявам се някой ден да мога да ви върна услугата.”
“Е, ти вече ми правиш услуга, като ми правиш компания тази вечер, така че не се притеснявай от нищо”, каза Честър с усмивка.
Скоро сервитьорът им донесе храната и докато Марта ядеше, Честър не можеше да откъсне поглед от нея. Тя наистина не беше яла от няколко дни. Добре, че я намерих и я доведох тук. Честър си помисли.
Изведнъж Марта вдигна поглед и го забеляза да се взира. “Какво става? Защо ме гледаш така?” – попита тя, а устата ѝ все още беше пълна с храна. “Има ли нещо на лицето ми?”
Честър ѝ се усмихна. “Наистина ли не ме помниш, Марта?”
Марта беше зашеметена. “Какво? Срещали ли сме се преди?”
“Да, Марта, срещали сме се”, каза Честър. “Всичко това се случи преди 38 години…”
“Бях разорен студент, който беше изселен, защото не можех да си плащам наема. Влязох в едно кафене с надеждата да се стопля поне малко. Ти работеше там като сервитьорка. Страхувах се, че ще ме изгонят, но вместо това ти ми предложи храна и не ми взе нито цент.
“Отказах да се откажа в този ден. Кандидатствах за стажове и накрая получих позиция в адвокатска кантора. Благодарение на вас сега съм собственик на една от най-престижните адвокатски кантори в Ню Йорк”.
Очите на Честър се насълзиха, докато той продължаваше. “Разпознах те веднага, когато те видях на улицата… Знаеш ли, върнах се в онова кафене да те търся, но ми съобщиха, че си уволнен.”
“Ааа, сега си спомням за теб” – каза Марта и започна да се просълзява. “Всъщност една от колежките ми се оплака на шефа ми, че ви помагам. Уволниха ме и ми отне много време да си намеря друга работа. Където и да отидех, намирах работа на непълно работно време, така че оцелях известно време, но цялата тази упорита работа ми се отрази и в крайна сметка загубих всичко – от здравето до дома си.”
“Е, ако нямаш нищо против, можеш да останеш в дома ми”, предложи Честър. “Мисли за това като за начин да ти се отплатя за добрината ти”.
Размишлявайки върху начина, по който бе живяла живота си в продължение на почти една година, Марта приема предложението на Честър и се премества при него. И накрая, няколко години по-късно, това, което започна като среща за помощ на разорен студент, се превърна в любов и двойката наскоро реши да завърже възел.
Сега Марта се подготвя да открие свой ресторант в Ню Йорк.
