След голяма кавга Кейлъб казва лоши неща на съпругата си Денис. На следващия ден тя си тръгва с луксозна кола. Калеб научава, че Денис е получила много пари от починал член на семейството. Той се опитва да оправи нещата с нея и да спаси връзката им. Но дали ще успее?
Предполагаше се, че това ще бъде една приятна вечер. Калеб и Денис бяха поканили приятелите си Сам и Кейт на вечеря.
Докато се хранеха, Денис разказваше развълнувано за скорошното си пътуване, но Калеб изглеждаше притеснен и дистанциран.
“Беше прекрасно, знаеш ли – сподели Дениз, – планирам изненада за Кейлъб, но засега е тайна.”
Кейлъб се опита да се усмихне, но изглеждаше притеснен. Когато дошъл неговият ред да говори, той споделил своите трудности.
“Преживявам трудни моменти”, каза той тихо. “Неочаквано загубих работата си и сметките ни се трупат”.
Сам и Кейт изглеждаха притеснени. Знаеха, че Кейлъб е трудолюбив човек, и се чувстваха ужасно за него.
“Това звучи наистина тежко, Кейлъб”, каза Сам. “Можем ли да помогнем по някакъв начин?”
“Да, моля, уведомете ни. Ние сме тук и за двама ви”, добави Кейт, показвайки подкрепа.
Калеб въздъхна. “Благодаря за помощта, момчета, но аз си търся работа. Просто нещата са трудни.”
“Нека не се спираме на негативните неща, скъпа – каза Денис. “Просто трябва да останем позитивни и да се справим с това заедно.”
Калеб обаче не беше в настроение за оптимизъм и думите на Дениз само го разочароваха още повече. “Ти винаги се преструваш, че всичко е наред!” – измърмори той.
Настроението стана неловко. Дениз се опита да промени темата и да се върне към пътуването си, но Калеб я прекъсна, крещейки: “Добре, спри, Дениз! Спри да се държиш така, сякаш всичко е наред. Имаме големи проблеми! И защо напоследък харчиш толкова много? За какво всъщност беше това пътуване?”
“Ей, приятелю – намеси се Сам, – може би това не е най-подходящото време за този разговор”.
“Да, нека се насладим на вечерта”, предложи Кейт, опитвайки се да разведри настроението.
Но това не се получи. Вечерта завърши с тежко мълчание и Сам и Кейт си тръгнаха по-рано.
Кейлъб беше разстроен от развоя на вечерта и се изправи срещу Денис сега, когато бяха сами в дома си.
“Ти не ме подкрепяш”, каза той, като се разхождаше наоколо. “И харчиш твърде много. Преди се грижеше за диетата си, но сега…”
Денис беше шокирана. “Как можеш да кажеш това, Калеб? Толкова много се старая”, отвърна тя, а гласът ѝ трепереше.
“Това е просто истината, Денис!” – изръмжа той. “Ти си се оставила на течението! Прекалено си дебела, за да те наричат привлекателна. Нима не си видяла Кейт? Тя е толкова здрава и във форма!”
Денис беше наранена. “Ти си егоист, Калеб. Не виждаш усилията ми.” След това тя изтича в спалнята им, плачейки.
Калеб знаеше, че е бил суров с нея, но беше твърде горд, за да ѝ се извини. Той включи телевизора, за да отвлече вниманието си. Нощта премина, като и двамата се чувстваха самотни и неразбрани.
На следващата сутрин Калеб се събуди в спалнята за гости. Къщата беше необичайно празна и тиха, с изключение на далечния звук от затръшване на врата.
С чувство на безпокойство той се надигна от леглото и се запъти към прозореца. Погледна през завесите и видя Денис навън. Беше облечена в семпъл, но елегантен костюм, а косата ѝ беше прибрана грижливо.
Но това, което привлече вниманието на Кейлъб, беше елегантният черен Ролс-Ройс, паркиран пред скромния им дом.
Очите на Кейлъб се присвиха, докато наблюдаваше как от страната на шофьора излиза мъж. Той държеше вратата на пътника отворена за Денис, която се вмъкна в колата с грация, каквато Калеб отдавна не беше забелязвал.
Кой беше този мъж? Защо Денис изглеждаше толкова щастлива с него?
Кейлъб се опита да ѝ се обади, но тя не отговори. Притеснен и объркан, той решава да претърси спалнята им в търсене на улики – всичко, което би могло да обясни странното ѝ поведение и новия мъж в живота ѝ.
Там той открива писма, които разкриват, че Денис е наследила 500 000 долара от далечен, починал роднина. Калеб е шокиран и се чувства предаден, че Дениз не е споделила това с него, като се има предвид финансовото им състояние.
Решавайки да поправи нещата и да я спечели, Кейлъб купува любимите цветя и шоколадови бонбони на Дениз и отива в офиса ѝ, нервен, но обнадежден.
“Денис, аз… Съжалявам. Сгреших”, каза Кейлъб, поднасяйки цветята. “Не трябваше да ти крещя снощи.”
Преди тя да успее да отговори, те бяха прекъснати. “Всичко ли е наред тук, Денис?” – попита един глас.
Кейлъб се обърна и видя Джеймс, мъжът от “Ролс-Ройс”-а. “Какво правиш тук?” – поиска той.
“Просто проверявам как е Денис. Има ли някакъв проблем?” Джеймс отговори предпазливо.
“Ти я преследваш заради парите ѝ, нали? Просто се отдръпни!”
Дениз, шокирана, се опита да успокои Калеб. “Калеб, моля те, това не е мястото.”
Но Кейлъб беше твърде разстроен и продължаваше да спори, предизвиквайки погледите на останалите хора.
Джеймс реши да си тръгне, за да избегне по-нататъшен конфликт. Тогава Дениз се обърна към Кейлъб със сълзи на очи.
“Ти си този, който е тук заради парите, Калеб”, каза тя. “Всичките тези извинения, цветята, това не е, защото те е грижа за нас. Това е заради наследството. Така ли?”
Кейлъб я погледна в очите. “Бях до теб, приех те такава, каквато си. А сега си готова да ме захвърлиш заради по-млад мъж?” – избухна той.
“Това ли си мислиш за мен? Че не ценя годините ни заедно?”
Калеб щеше да продължи да създава драма, но охраната се намеси и му каза да напусне. Навън Калеб осъзна грешката си. Беше позволил на страха и гордостта си да провалят шанса му да поправи нещата с Денис.
Вкъщи Кейлъб се чувстваше в капан и сам. Той пие уиски, опитвайки се да забрави проблемите си. Поглежда сметките и осъзнава колко много е задлъжнял.
После мислите му се върнаха към Денис. “Тя ме замества с по-млад мъж” – промълви той, чувствайки се огорчен. Идеята, че жената, с която беше прекарал толкова години, сега е в ръцете на някой друг, беше непоносима.
Калеб пиеше още алкохол, като се самосъжаляваше. “Къде сгреших?” – попитал той на глас, но никой не му отговорил. Той огледа тихата им къща, осъзнавайки, че може да изгуби всичко.
С напредването на вечерта Кейлъб пиеше още и още, опитвайки се да забрави проблемите си. Мислеше за Денис, за по-младия мъж и за наследството. В него се надигнаха гняв и нужда от отмъщение.
И тогава на Калеб му хрумна опасна идея. Отиде в гаража и с треперещи ръце наля бензин от бидона в един контейнер. Не му пукаше, че е разлял течността върху дрехите си. Планът му беше да накара Денис да съжалява за всичко.
Той взе бензина, качи се в колата си и потегли към офиса на Денис. Беше ядосан и не мислеше ясно, воден от желанието да ѝ отмъсти. Убеждаваше се, че Денис заслужава това, което му предстои, въпреки че дълбоко в себе си знаеше, че е грешно.
Колата на Кейлъб спря на паркинга близо до офиса на Денис. Той взел бензин и го излял върху луксозната кола на Денис, след което я подпалил. Ревящият пламък разкъса нощната тишина.
В процеса на работа случайно се запали якето му и Кейлъб веднага усети парещата топлина по кожата си, агонията от изгарянията. Той се задъхваше, изтощен след потушаването на огъня върху якето си.
После чу далечен звук на сирена – някой сигурно беше видял пожара и се беше обадил за помощ – и изпадна в паника. Обърна се и започна да бяга, а сърцето му се разтуптя.
Но изведнъж светът около него започна да се върти, а болката стана твърде силна, за да я понесе. Коленете му се подкосиха, дишането му се затрудни. Падна на земята, зрението му се замъгли, а звуците на нощта избледняха на заден план.
Кейлъб се събуди в болничната стая. Медицинската сестра там, забелязвайки, че е буден, се приближава до леглото му с клипборд.
“Събудихте се, господин Джонсън – каза тя тихо. “Получихте сериозни изгаряния, но вече сте вън от опасност”.
Съзнанието на Кейлъб беше замъглено, но спомените от предишната нощ бързо се нахвърлиха върху него – спорът с Денис, бензинът, пожарът.
Преди да успее да отговори, вратата на стаята му се отвори и Денис влезе.
“Защо си тук? За да видиш как си ме съсипал?” Калеб попита гневно, след което изохка заради пулсиращата болка, обгърнала тялото му.
“Тук съм, защото ме е грижа”, отвърна Дениз и изглеждаше тъжна. “Не исках да те нараня.”
Медицинската сестра, усетила напрежението, предложи да им осигури малко уединение. “Ще бъда отвън, ако имате нужда от нещо”, каза тя, преди да излезе от стаята.
“Исках да ти помогна, Калеб”, продължи Денис. “Бях готова да изплатя всичките ни дългове с наследството. Просто исках да видиш какво сме имали, да оцениш живота ни заедно.”
Веждите на Кейлъб се смръщиха и той се премести неудобно на леглото. “Да ми помогнеш? Като ме караш да ревнувам?”
“Да”, отвърна Денис тихо. “Мислех, че ако те накарам да ревнуваш малко, ще си спомниш колко много означаваме един за друг. Ето защо наех Ролс-Ройс и накарах Джеймс, мой колега, да ме вземе. Всичко беше инсценировка, Калеб. Никога не е имало нищо между мен и Джеймс.”
“Защо премина през всичко това, вместо просто да говориш с мен?”
“Опитах, Кейлъб. Но ти беше толкова погълнат от финансовите ни проблеми, че не искаше да слушаш. Мислех, че един голям жест може да те накара да видиш нещата по друг начин. Заради това, което направи, Калеб, трябваше да използвам почти всички пари от наследството.”
Сърцето на Кейлъб се сви. Огромността на това, което беше направил, започваше да му просветва.
“Ролс-Ройсът не беше наш. Беше взет под наем. И след като го подпалихте, трябваше да платя за загубата му. Това бяха много пари, Калеб. Останалата част от парите… Трябваше да ги използвам за лечението ти тук, в болницата. Изгарянията, които претърпя, грижите, от които се нуждаеше, бяха скъпи.”
“Денис, аз… Не знам какво да кажа – заекна Кейлъб. “Никога не съм… Не съм мислил, че…”
Въздухът в стерилната болнична стая натежа, когато Денис бръкна в чантата си и извади купчина документи.
“Това са документи за развод. Не мога повече да правя това. Не искам никога повече да те виждам – каза тя и остави документите до него. Калеб беше с разбито сърце, но не можеше да намери думи, за да я спре. Денис си тръгна, слагайки край на брака им.
Години по-късно Калеб работи в едно кафене. Беше загубил дома си, работата си, всичко и сега миеше чинии, за да си изкарва прехраната.
Шефът му често му се караше, че е бавен, но Калеб никога не смееше да се защити, защото тази работа го държеше на повърхността. Белезите му от пожара бяха видими, което понякога го караше да се срамува.
Един ден Кейлъб видя Денис в кафенето, която изглеждаше щастлива с друг мъж. Изпитваше дълбока тъга, като я гледаше, осъзнавайки всичко, което беше загубил заради действията си. Сега беше затънал в обикновена работа, далеч от живота, за който някога мечтаеше с Дениз.
Когато Дениз и мъжът станаха да си тръгват, Калеб наблюдаваше как мъжът ѝ помага да облече палтото си с нежно докосване. Те отидоха до предната част на кафенето и Калеб ги проследи с поглед, без да може да откъсне поглед.
Отвън ги чакаше елегантен Ролс-Ройс. Мъжът отвори вратата на Денис и тя се вмъкна в колата с лекота, която говореше за живот, далеч от този на Кейлъб.
Той продължи работата си, преследван от мисълта, че Дениз ще продължи напред без него. Кафенето притихна, когато денят свърши, оставяйки Кейлъб сам с мислите и съжаленията си. Беше загубил Денис завинаги.
