Линда не можеше да повярва, когато съпругът й Марк не се появи на училищната пиеса на сина им. Предполагаше, че е заради работа, както обикновено, докато не пристигна у дома и не го намери с друга жена.
— Ще обявят кого са избрали да играе в училищната пиеса тази седмица — каза Джейк на родителите си, докато вечеряха. Очите му светеха от вълнение.
— Това е страхотно, скъпи. Надявам се да получиш ролята! — Линда грейна към сина си. — Не си ли съгласен, Марк?
— Какво? — Марк вдигна поглед от чинията си.
— Джейк ще разбере тази седмица дали е избран за училищната пиеса. — Линда хвърли многозначителен поглед на Марк. Напоследък беше дистанциран и разсеян, но Джейк имаше нужда от него сега.
— Това е страхотно, приятел. — Марк се усмихна на Джейк, но скоро се върна към бутането на питката в чинията си.
Нещо безпокоеше Марк. Линда извика съпруга си настрана, докато Джейк миеше чинии, за да го попита какво мисли.
— Работни въпроси. — Марк въздъхна. — Един от нашите клиенти избухва заради незначителен проблем.
Онзи петък нещо накара Линда да забрави за работните проблеми на Марк. Джейк нахлу през входната врата след училище и извика, че е получил главната роля в училищната пиеса. Линда се затича към него и го прегърна силно.
— Поздравления, Джейк! Знам, че ще направиш фантастично представяне!
— Благодаря, мамо. Може ли да вземем пица довечера, за да отпразнуваме?
— Можеш да се обзаложиш, че можем.
През следващите няколко седмици Линда беше напълно увлечена в това да помага на Джейк да научи репликите си. Тя също се включи като доброволец да прави костюми за училището. Всичко, за което мислеше или говореше, беше пиесата. Тя почти не забеляза, че Марк изглежда още по-стресиран от преди.
— Постави ли напомняне в календара си за пиесата? — Попита Линда Марк една вечер.
— Преди седмица, когато го спомена за първи път. — Марк обхвана глава с ръце и въздъхна.
В деня на училищната пиеса Линда се събуди с лъчезарна усмивка. Тя беше дори по-развълнувана от Джейк! В кухнята обаче тя откри нещо, което я разтревожи.
Марк крачеше из кухнята с кафето в едната ръка и телефона в другата. Изглеждаше разтревожен, докато говореше. Марк прекрати това обаждане, но веднага се свърза друго. Той издаде силен стон, преди да отговори на повикването.
Линда тихо си наля кафе. Когато Марк свърши да говори по телефона, тя го целуна по бузата.
— Всичко наред ли е, скъпи? — попита Линда.
— Идва ми да ритна този клиент в купчина тор, но се надяваме, че проблемите ще бъдат решени скоро. Ще бъде дълъг ден.
— Поне ще очакваш пиесата на Джейк. Спомняш си, че е днес, нали?
— Да, Линда! — сопна се Марк. — Сякаш някой може да го забрави в този момент. Вдигна сакото и куфарчето си от масата и тръгна за работа.
— Къде е той? — Линда отново огледа паркинга за следи от Марк. Пиесата щеше да започне след няколко минути, но той още не беше там. Тя извади телефона си и му се обади отново, но чу направо гласовата поща.
Сърцето на Линда се сви, докато се тревожеше за Марк. Дали му се беше случило нещо?
Със сигурност някой щеше да се свърже с нея досега, ако беше транспортиран до болница. Най-вероятната причина за отсъствието на Марк беше много по-тъжна: беше забравил за пиесата.
Линда влезе вътре и седна на мястото си. Когато светлините угаснаха, тя погледна към празното място до себе си. Тя не можеше да повярва, че Марк би причинил това на сина им.
След като пиесата започна, Линда изгони Марк от ума си и се съсредоточи върху сцената. Джейк направи изключително представяне! Запомни всичките си реплики и накара публиката да се смее. Линда беше толкова горда с него.
Цялата радост на Линда изчезна, когато след това отиде да се срещне с Джейк. Той се усмихна, когато я видя, но усмивката му избледня, когато разбра, че Марк не е там. В очите на Джейк имаше ужасна тъга, когато Линда го поздрави. Тя се надяваше, че Марк има дяволски основателна причина да разочарова Джейк.
Учителят по драма на Джейк беше уредил да почерпи децата с бургери. Линда щеше да вземе Джейк след това и се прибра сама. Тя се опита отново да се обади на Марк, когато стигна до колата си, но все още нямаше отговор. Този път Линда остави гласово съобщение.
— Как можа да разочароваш Джейк така? — каза тя. — Ти обеща, че ще бъдеш тук, Марк, но ти го разочарова. Разочарова и мен.
Линда затвори и излезе от училищния паркинг. Гневни сълзи се стичаха по бузите й, докато шофираше, а пръстите й трепереха. Не мислеше, че може да се ядоса повече на Марк, но това се промени, когато тя видя странната кола, паркирана до неговата на алеята у дома.
Линда дори не можеше да влезе в гаража си! Тя паркира на улицата и се втурна по алеята, като спря достатъчно дълго, за да сложи ръка на капака на колата на Джейк. Беше студен. Този глупак трябва да е бил тук през цялото време!
— На когото и да принадлежи тази кола, по-добре да е важен. — Линда погледна злобно странната кола на алеята си, докато се приближаваше до входната врата.
Когато влезе в къщата, Линда чу женски смях, идващ от хола. По гърба й пробягаха тръпки. Какво беше намислил съпругът й?
Линда се втренчи шокирано в интимната вечеря на масата в трапезарията си. Марк седеше там с друга жена, прекрасна жена. Нямаше нищо делово в начина, по който тя се усмихна на Марк и протегна ръка към него през масата.
— Как можа! — изкрещя Линда.
— Пропусна пиесата на сина си, за да си с любовницата си? В къщата, която споделяме!
— Любовница? — Усмивката на жената помръкна, когато погледна от Линда към Марк. — Какво говори тази жена?
— Тази жена е негова съпруга. — Линда нахлу в стаята. — Никога ли не ти е казвал, че е женен и има син? Син, който чакаше баща си да го гледа как играе в първата си пиеса днес.
Жената поклати неодобрително глава и се изправи.
— Не знаех нищо за това. Тръгвам си.
Линда се обърна към съпруга си, когато любовницата на Марк излезе от стаята.
— Махай се от тази къща — извика тя. — Ако не си тръгнеш до пет минути, ще се обадя на полицията да те изхвърли.
— Линда, почакай. Мога да обясня всичко.
Линда затръшна вратата зад Марк и я заключи. Гневът кипеше във вените й. Когато Марк отново я извика от другата страна на вратата, тя грабна първото нещо, което видя, закачалката, и я разби в пода. Тогава тя изпищя.
— Линда, моля те! Пусни ме да вляза, за да поговорим.
Линда падна на колене в коридора и избухна в сълзи. Как можа Марк да й причини това? Бяха щастливи заедно толкова много години; защо ще я предаде така? Нима тя вече не беше достатъчно добра за него?
Марк продължи да звъни отвън, но Линда беше толкова обезумяла, че не можа да разбере какво й казва. И на нея не й пукаше. Несъмнено всичко бяха лъжи и извинения, за да я накара да го пусне вътре.
Можеше да я измами веднъж, но тя нямаше да му позволи да я измами отново. Беше видяла предателството му със собствените си очи. Нищо, което каve или направи сега, не можеше да промени истината: Марк й беше изневерил в собствения й дом. Дори беше пропуснал пиесата на сина си, за да бъде с тази жена.
След известно време Линда чу колата на Марк. Тя надникна през прозореца и го наблюдаваше как се отдалечава. Тогава тя си спомни, че трябва да вземе Джейк от заведението за бургери!
Докато шофираше, Линда се чудеше какво да каже на Джейк за отсъствието на Марк. Тя вярваше в честността, дори когато не беше комфортно или удобно, но когато забеляза Джейк да я чака, тя знаеше, че още не може да му каже.
— Мамо, закъсняваш — каза Джейк, когато се качи в колата. — Какво стана?
— Съжалявам, скъпи. Аз… аз трябваше да помогна на баща ти да опакова багажа набързо. Той трябваше да замине в командировка, затова не можа да стигне до твоята пиеса.
— О! — Джейк се намръщи. — Това е гадно. Как така не ни каза по-рано?
— Беше много внезапно. Сега, защо не гледаме филм тази вечер? Можем да вземем чипс и сладолед.
— Страхотно!
На следващия ден Линда чу енергично почукване на входната врата. Тя отиде да отвори, но спря, когато познат глас я извика по име.
— Линда, пусни ме да вляза! — обади се Марк. — Не мога да повярвам, че си сменила ключалките. Всичко това е огромно недоразумение.
— Разкарай се, измамник такъв! — извика Линда. — Хванах те и няма какво да обясняваш!
Марк се върна на следващия ден и на следващия. Той умоляваше Линда да му позволи да обясни, независимо колко често тя му казваше да си тръгне. Накрая тя заплаши, че ще извика полиция. Малко след това тя видя как Марк потегля. Той не се върна.
Въпреки това Линда намери имейл от Марк във входящата си поща на следващия ден. Искаше й се да изкрещи! Какво още му трябва, за да я остави сама? Мислеше ли, че е толкова глупава, че може да я убеди да му даде още един шанс?
Линда поклати глава и затвори лаптопа си. Тя си спомни как родителите й се караха за постоянните изневери на баща й и стисна челюсти. Беше си обещала никога да не повтаря грешките на майка си. Нямаше начин Линда някога да приеме обратно изневеряващ мъж.
Няколко дни по-късно Линда не издържа повече. Всичко, за което мислеше през целия ден, беше имейлът на Марк. Тя трябваше да знае какво пише. След като изпрати Джейк на училище, Линда седна с лаптопа си, за да прочете имейла.
„Линда, съжалявам, че те нараних, но не е това, което си мислиш. Жената, с която ме видя, е новата ми шефка Бетани. Опитах се да стигна до училището на Джейк, за да го видя как играе, но Бетани настоя да отпразнуваме сделката, която сключихме с проблемен клиент. Не можах да се отърва от нея.”
Линда се намръщи, докато преглеждаше останалата поща. Марк обясняваше, че е имал чувството, че интересът на Бетани към него не е строго професионален, така че я е поканил у дома. Той мислел, че Линда и Джейк ще са си у дома, когато той и Бетани пристигнат, и тя ще разбере, че той е семеен човек, който не е на разположение.
“Опитах се да ти обясня това, но не те обвинявам, че не ме слушаш. Може да не повярваш на нито една дума от това писмо, но ако провериш записите от камерите в дома ни, това ще докаже, че казвам истината.”
Линда прехапа устни. Тя прочете имейла два пъти, преди да провери записа на охранителните камери. Болеше я да види Марк с тази жена. Линда имаше чувството, че може да повърне, но слушаше внимателно звука. Тогава тя започна да плаче.
— Толкова съжалявам! — Линда изтича до входната врата, за да поздрави Марк, който вървеше по алеята. — Вече разбирам всичко и се надявам, че ще ми простиш, че си помислих, че си ми изневерил.
Марк обви Линда в силна прегръдка.
— Не, аз съжалявам. Ако не бях толкова разсеян от работа, всичко това можеше да бъде избегнато.
— Надявам се, че не съм те накарал да се забъркаш с шефката си? — Линда хвърли тревожен поглед на Марк.
Марк се усмихна.
— Всъщност мисля, че точно от това се нуждаеше. Чувства се зле за случилото се, но поне получи ясно съобщението: този мъж не е на разположение.
— Татко!
Марк и Линда се обърнаха, когато Джейк се затича към тях. Той пусна ученическата си чанта на поляната и прегърна Марк.
— Толкова се радвам, че се върна от командировката си!
Марк погледна объркано Линда, но тя само сви рамене. Тогава той й се усмихна и беше благодарен, че не беше казала на Джейк за проблемите им.
Какво можем да научим от тази история?
- Комуникацията е жизненоважна за силна връзка. Ако Марк беше отговорил на телефонните обаждания на Линда и й беше казал какво го задържа, тя нямаше да се разстрои, като го хване с друга жена.
- Винаги давайте възможност на хората да се обяснят. Въпреки че Линда беше дълбоко наранена и отказа да говори с Марк, тя разумно избра да прочете имейла му и да го изслуша.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
