Дъглас посещава къщата на 100-годишната си майка за първи път от десетилетия, очаквайки да намери ценно наследство, но случайно открива доказателства за семейно предателство, което променя живота му завинаги.
— Никога не съм мислил, че ще се върна тук. — каза Дъглас на адвоката на майка си, гледайки тъмната къща през прозореца на колата си. Някога това беше неговият дом, но през последните няколко години той го смяташе за леговището, където живее най-големият враг на щастието му: 100-годишната му майка.
— Осъзнавам, че това е трудно за теб, Дъглас, но понякога изправянето пред миналото е единственият начин да продължиш напред. — каза му г-жа Сайкс. — Трябва да решиш дали си струва.
Дъглас скоро приключи разговора и се приближи до къщата, но това не беше домът, който си спомняше…
Когато включи лампата, влизайки вътре, той видя, че тапетите са се отлепили на повечето места, а масичката за кафе е осеяна с купчина мръсни чинии. Дъглас донесе няколко торби за боклук и започна да чисти.
Всичко в хладилника се беше развалило и хлебарки бяха нахлули в килера. Той беше зает да гони паяците от лавицата, когато една книга се преобърна от рафта и от нея падна плик.
Очите на Дъглас се разшириха от ужас, когато погледна снимката, която надничаше от тях. Въпреки че снимката беше на десетилетия, той никога нямаше да пропусне да разпознае тези лица. Той взе плика и изпразни съдържанието му.
Взирането в другите снимки накара Дъглас да се свие. Сега осъзна, че е сгрешил, като е обвинявал майка си през цялото това време. Истинският виновник е била съпругата му Ема. Тя го беше предала, не майка му.
Всичко започна в деня, в който Ема обяви, че няма търпение вече да стане майка. Тя беше толкова развълнувана, че каза на Дъглас, че ще се свърже с лекар по фертилност веднага.
Кръвта на Дъглас изтече от лицето му и той се хвърли към Ема и грабна телефонния указател от ръцете й. Той не можеше да й каже, че е безплоден, което беше причината да не може да зачене. Бракът му щеше да се разпадне за миг.
— Скъпа, — той се насили да се усмихне, придърпвайки я в прегръдка. — защо се безпокоиш? Повярвай ми; аз ще се погрижа за всичко. Ще намеря най-добрия лекар, който може да ни помогне.
— Обещаваш ли? — попита тя. — Не искам да чакаме повече, Дъг. Ще направим всичко, за да станем родители, нали?
— Разбира се, скъпа. — усмихна се той и я прегърна здраво.
На следващия ден Дъглас отиде до градската болница и се втурна към стаята, където баща му се лекуваше от тежка болест.
— Дъглас? — Майка му го посрещна на вратата. — Не ми каза, че ще дойдеш днес. Баща ти спи в момента. Беше тежък ден.
— Съжалявам да го чуя, мамо, но всъщност дойдох да те видя. Може ли да седнем някъде и да поговорим?
Тя кимна и те слязоха долу в малкото кафене на приземния етаж.
— Имам нужда от помощта ти, мамо. — каза той. — Ема ще ме напусне, ако разбере, че аз съм причината да не можем да имаме деца. Ти си лекар. Имаш приятели тук в болницата. Можеш ли да ги помолиш да променят резултата от теста?
Майка му беше шокирана.
— Искаш ли от мен да принудя колега лекар да извърши злоупотреба? — попита тя.
Устните на Дъглас се извиха и той я погледна с умоляващи очи, казвайки й колко много обича Ема. Накрая майка му отстъпи.
— Познавам някой, който би бил готов да помогне. Дай ми малко време. Ще те уведомя, когато се срещнем на обяд тази неделя.
***
Две седмици по-късно Дъглас и Ема бяха заедно в кабинета на д-р Мур. Лицето на Ема пребледня, когато лекарят каза, че е много малко вероятно тя някога да забременее.
— Как може животът да е толкова жесток? — изхлипа тя и Дъглас стисна дланта й. — Всичко, което искам, е да родя нашите деца, но тялото ми ме предаде.
Новината разтърси Ема из основи и раната й не зарасна с времето. Измина една година и докато Дъглас правеше всичко, за да запази брака им непокътнат, винаги се чувстваше така, сякаш между него и Ема имаше празнина, там, където трябваше да има бебе. Той извеждаше Ема на срещи, подаряваше й цветя и правеше всичко, за да преодолее това пространство, но нищо не се получаваше.
Тогава една нощ всичко се промени. Дъглас се приготвяше да си ляга, когато Ема излезе от банята, усмихната и държейки ръцете си зад гърба.
— Дъглас…по-добре седни за това! — извика тя. — Бременна съм!
— Боже мой! — Дъглас остана без дъх, докато гледаше теста за бременност. — Как е възможно? — попита той с очи, приковани в двете дебели линии.
— Това бебе е дар от Бога, скъпи. — каза му тя. — Най-накрая сме бъдещи родители! можеш ли да повярваш? Това е чудо, Дъг. Бебе чудо!
Дъглас беше на седмото небе. Но майка му сбърчи вежди, когато научи новината. Тя не беше доволна и веднага посочи, че Ема му изневерява, но Дъглас не й повярва.
— Защо би го направила, мамо? Наистина ли? Обвиняваш я в измама? Тя е любовта на живота ми, майката на детето ми.
— Използвай мозъка си, Дъглас. Последният ти тест показа, че все още си безплоден. Тя не може да има дете от теб.
— Това е твърде много, мамо. Твърде много се месиш в нашата връзка. Стой настрана!
— Няма да позволя на това момиче да съсипе живота ти. Ще докажа, че ти изневерява.
Дъглас напусна къщата на майка си и потегли. Думите й обаче останаха в дъното на съзнанието му. Помисли си колко далеч се е чувствал от Ема през последната година, но веднага отхвърли съмненията си. Ема го обичаше и никога не би го измамила. Въпреки това, Дъглас знаеше, че единственият начин да докаже, че майка му греши, е да разследва дали Ема е била вярна.
И така, седмица по-късно Дъглас замина за фалшива командировка и се настани в хотел на няколко пресечки от дома им. Беше казал на Ема, че ще се върне след няколко дни, но Дъглас мина с колата покрай къщата им същата вечер, когато тръгна.
Когато влезе в къщата, Дъглас чу звуците на любовници, които изразяваха удоволствието. Проследи звуците и завъртя дръжката на вратата на спалнята, която беше заключена.
Той изкрещя на съпругата си Ема и грабна статуя на кон от масата в коридора. Дъглас блъсна фигурата във вратата и главата на статуята заседна в дупката, която създаде.
Една жена извика отвътре и Дъглас замръзна. Беше сигурен, че виковете, които чу долу, бяха от Ема, но жената, която се обади сега, не беше тя.
— Мамо? — Очите на Дъглас бяха широко отворени като чинийки, когато майка му излезе от стаята, облечена само с широка тениска. Но това, което го шокира повече, беше гледката на мъжа в стаята с нея — вторият баща на Ема, Адам, закопчаващ копчетата на ризата си.
— Съжалявам, че трябваше да разбереш по този начин, синко. — обясни майка му, но Дъглас не я слушаше. Веднага им каза да се махнат от къщата му.
— Наистина съжалявам за това, Дъг. Не можах да те уведомя… — тя погледна през рамо към Адам. — Някои истини са твърде болезнени, синко. — И това бяха последните думи, които чу от майка си.
Дъглас никога не й прости, че изневери на болния му баща и с годините те се отчуждиха. Но сега, когато погледна поредицата от снимки, които лежаха разпръснати по килима, в очите на Дъглас бликнаха сълзи.
Устните на Адам се притискаха към бузата на Ема, устните й бяха отворени, сякаш тя се задъхваше. Дъглас си спомни колко сигурен беше, че жената, която чу да вика онази нощ, беше Ема и колко изненадан беше, когато видя майка си да отваря вратата на спалнята.
Спомни си думите на майка си, която каза, че добрата майка би направила всичко, за да защити щастието на детето си в деня, в който се съгласи да му помогне да скрие безплодието си. Тя беше дошла в къщата му, за да направи снимки и да докаже, че Ема му е изневерила, но когато открила Ема и Адам заедно, вместо това поела вината на плещите си.
Ако не беше, Дъглас щеше да е толкова ядосан; той щеше да убие Ема тази нощ. Дъглас дължеше извинение на майка си. Сгреши, като я мразеше през цялото това време. Той набра г-жа Сайкс и тя отговори след минути.
— Как е мама, госпожо Сайкс? — попита Дъглас, качвайки се в колата си.
Можеше да я чуе да въздиша.
— Трудно е да се каже, Дъглас.
— В момента съм на път за там, г-жо Сайкс? Моля, кажете й, че много съжалявам и че идвам да я видя. Ще направите ли това вместо мен? — попита Дъглас, палейки колата си.
— Разбира се, тя ще се радва да те види. — каза г-жа Сайкс.
Дъглас затвори и се отправи право към болницата. Пътищата бяха зловещо тихи и той караше възможно най-бързо. Но все пак му отне час, за да пристигне.
Дъглас отиде право в стаята на майка си и тишината му се стори странна. Той се взря в машините, разположени от двете страни на болничното легло на майка му, машини, които трябваше да издават звуков сигнал, но не го правеха.
— Госпожо Сайкс? — Дъглас се приближи до леглото на майка си и погледна леката усмивка на бледото й лице, обляно в сълзи.
— Съжалявам, Дъглас. — г-жа Сайкс стана на крака и наведе глава. — Тя каза нещо за излизането на истината, но отказа да разясни подробности. Искаше да те види, но просто не можеше да издържи повече.
Дъглас отново погледна усмивката на майка си и избухна в сълзи. Беше твърде късно. Майка му я нямаше.
