След кратка раздяла Емили и Матю подновяват връзката си и откриват, че чакат дете. Двойката се жени, бебето се ражда и са щастливи, докато хората не започват да се питат защо детето им изобщо не прилича на баща си. Матю иска тест и Емили няма друг избор. Но след това той разкрива шокиращата причина, поради която се нуждае от това.
Ръцете на Емили трепереха, докато държеше плика в ръцете си. Той съдържаше резултатите от ДНК теста, който току-що бяха направили на сина им Александър. Сълзи се събраха в очите й и тя не искаше да го отвори. Матю беше до нея, опитвайки се да й предложи малко утеха, но и той се тревожеше, впивайки зъби в долната си устна.
— Нека просто да приключим с това, Емили. Направихме теста. Трябва да знаем. — най-накрая проговори той.
— Искаше да направим теста. Вече ти казах, че има голям шанс да не си бащата на Александър. Защо трябва да знаем със сигурност?“ — попита тя с треперещ от вълнение глас.
— Аз… не знам — прошепна Матю, гледайки надолу.
— Ще има ли значение? Отглеждаш го 5 години. Той е нашият син. — настоя Емили, гледайки съпруга си с тъжните си очи.
— Аз… да, той е наш син. Но имам нужда от тези резултати.
— Защо? — извика тя и изхлипа в ръката си.
Матю й направи знак да пази тишина, притеснен да не събудят Александър в съседната стая.
— Просто защото!
— Това не е отговор!
Преди 6 години Емили и Матю току-що се бяха преместили в чисто новия си апартамент в Синсинати, Охайо, и започваха отначало след раздяла. Те имаха разногласия и приключиха нещата, но след като се срещнаха с няколко души, осъзнаха, че все още се обичат много.
За щастие, те подновиха връзката си и се справиха с проблемите си, напълно отдадени и планирайки бъдеще заедно. Но Емили се натъкна на проблем. Тя повръщаше неудържимо от няколко дни.
Матю тръгна за работа рано, така че нямаше представа и повръщането й спря около 10 сутринта, но тя се притесни. Всеки знае какво може да означава този вид повръщане. Направи си тест за бременност, след като повръща цяла сутрин, и беше положителен.
Беше бременна, което обикновено не би било лоша новина. Приятелят й вече беше изявил желание да създаде семейство. Това само би ускорило плановете им. Проблемът беше, че Емили се срещаше с друг мъж по време на кратката им раздяла. Имаше шанс бебето да не е на Матю и той трябваше да го знае.
Независимо от това, Емили съобщи новината на Матю онази вечер и той беше във възторг. Скочи и я прегърна. Те празнуваха тази вечер и крояха планове да се оженят бързо, преди бебето да се появи. Нямаше сърце да спомене малката възможност, която измъчваше ума й.
Скоро те се ожениха и се роди синът им Александър. Матю нито веднъж не постави под въпрос произхода му до преди няколко седмици. Семейството му се събра за Деня на благодарността и един от чичовците му спомена, че Александър изобщо не прилича на Матю.
Първоначално съпругът й отхвърли тези опасения. Но Емили го хвана да го гледа замислено през остатъка от вечерта. Той повдигна темата на следващия ден, когато бяха сами, и Емили се разплака.
Въпреки че Матю знаеше, че тя е излизала с други и той беше правил същото, идеята, че Александър не е негов биологичен син, беше тревожна. Накрая, след няколко седмици спорове и безпокойство, той я помоли за ДНК тест. Беше трудно да се каже „да“, но нямаше друг вариант.
Сега те седяха в леглото си, докато Александър спеше в спалнята си. Те се опитваха да намерят смелостта да отворят резултатите от теста и Емили трябваше да разбере защо е толкова важно.
— Моля те, кажи ми защо е толкова важно да разбереш истината! Трябваше да знаеш, че това е възможност, когато се събрахме отново. Понякога се случват инциденти. Не е толкова голяма работа…
— Голяма работа е! — извика Матю, без да се тревожи повече, че ще събуди сина си. Но той си пое дълбоко дъх, след като видя Емили да трепва. — Това е голяма работа, Емили. Думите на чичо ми на Деня на благодарността не излязоха изневиделица.
— Какво имаш предвид?
— Цялото ми семейство говори за това от 5 години. — разкри Матю. Очите на Емили се разшириха. — Има тонове клюки сред братовчедите ми. Направих всичко по силите си, за да те предпазя от тяхното подстрекаване и успях. Но те не се притесняват да дойдат при мен и да ми напълнят главата с фалшивата си загриженост за бащинството. Истината е, че не ме интересува. Александър е мой син, независимо от всичко.
— Тогава защо направихме тест, ако не те интересува?
— Защото чух детето на братовчед ми да се подиграва на Александър на Деня на благодарността. — заяви Матю, разкривайки още една шокираща новина.
— Какво?
— Да, семейството ми клюкарстваше за това толкова, че едно 10-годишно дете се чувства така, сякаш може да тормози много по-малко дете. Едно беше, когато не го засягаше. Но сега Алекс страда заради това. — продължи той и започна да плаче. — Онзи ден ме попита дали съм истинският му баща, Емили. Имаме нужда от тези резултати, за да затворим устата на хората веднъж завинаги.
— О, боже — въздъхна Емили. — Не мога да повярвам, че си минал през това сам. Иска ми се да ми беше казал. Но… какво ще стане, ако резултатите говорят друго? Какво ще правим?
— Ще започнем да прекарваме празниците с твоите роднини. Няма да оставя синът ми да бъде тормозен от никого. Аз съм му баща!
Внезапно Емили разкъса плика и Матю се втурна към нея, за да прочете. Устата й се отвори едновременно с тази на Матю. Те се обърнаха и се спогледаха с огромни очи. Тестът показа, че Александър е биологичен син на Матю.
— О! — възкликна Емили и скочи в прегръдките на съпруга си. Те се завъртяха из стаята възхитени.
След това изпратиха резултатите на цялото семейство и никой повече не повдигна темата.
