Бен познава най-добрия приятел на жена си, Чарлз, от години. Всичко е наред, докато Диана не ражда момченце. В същия ден, след среща с непознат от миналото й, Бен решава да се разведе с нея. Той е убеден, че това е единственият начин да я направи щастлива.
Даяна се настани удобно на дивана в хола с книга в скута си, докато нежно разтриваше заобления си корем.
Беше мързелива съботна сутрин и Бен, нейният съпруг, можеше да бъде чут да тича из кухнята и да готви, когато неочакван звук от почукване отекна из къщата, което накара Даяна да вдигне поглед от книгата, която четеше.
Тя моментално погледна към Бен, нейния съпруг, който беше погълнат от своя свят, говорейки му със закачлива усмивка на лицето си.
— Скъпи, можеш ли да провериш кой е на вратата? Мисля, че може да е Чарлз.
— Чарлз? — промърмори Бен, обръщайки се към Даяна, докато оправяше престилката около врата си. Веждите на Бен леко се свъсиха, едва доловима сянка проблесна по лицето му.
— Защо е тук? — попита той, опитвайки се да прикрие, че не е фен на неочакваните посещения, особено от Чарлз.
“Знам, че ти е приятел, но беше тук преди три дни и остана цял ден.”, помисли си Бен, докато миеше ръцете си на мивката.
— О, нали познаваш Чарлз. Той обича да ни изненадва. Може би е чул за нов курс по раждане, който смята, че трябва да посещаваме. — Диана отговори със замаян поглед, който показа колко щастлива би била да го види.
Бен въздъхна, не споделяйки ентусиазма на Даяна от неочакваното посещение.
— Минахме през достатъчно уроци по раждане, Даяна. Всичко, което остава, е ти да родиш нашето бебе.
— Преди това имам нужда от цялата компания, която мога да получа. Бих могла да използвам някои от глупавите му шеги, за да разведря настроението.
Ново почукване отекна из къщата, малко по-силно този път. Очите на Даяна блестяха от вълнение и тя хвърли умоляващ поглед към Бен.
— Хайде, Бен. Не ми е лесно да се придвижвам до вратата тези дни. Освен това с Чарлз сме приятели завинаги. Не можеш да му забраниш да влезе, нали? — Тя каза на съпруга си, почти напълно убедена за човека на вратата.
Тя имаше много приятели, но никой освен Чарлз не можеше да се появи в къщата й в събота сутрин без предварително предупреждение.
Като чу Даяна да моли, той не се поколеба, бързо развърза престилката около врата си и неохотно се запъти към вратата.
— Добре, добре. Но ако не е Чарлз, затварям вратата в лицето на човека. — подразни я той с игрив блясък в очите.
— Побързай! — подкани го Даяна, съсредоточила вниманието си върху вратата, докато чакаше да види кой е зад нея.
Бен отвори вратата и разкри млад, мускулест мъж, облечен в ушит по поръчка черен костюм, който допълваше червената му коса и красиви черти.
Пред вратата стоеше Чарлз с широка усмивка и държеше голям букет.
— Изненада! — възкликна Чарлз и очите му блестяха злобно, докато минаваше покрай Бен и влизаше през широко отворената врата. — Надявам се, че не прекъсвам нищо.
— Щеше да разбереш, ако се беше обадил преди да дойдеш. — измърмори Бен в отговор, а Чарлз се престори, че не го е чул, докато се придвижваше право към Даяна.
Лицето на Даяна моментално грейна от радост само при вида му, преди да разгледа дрехите, които носеше.
— Чарлз! Изглеждаш така, сякаш си облечен за повод! — възкликна Даяна, опитвайки се да се изправи от дивана с грацията на бременна в деветия месец.
Чарлз бързо се втурна напред, като й предложи ръката си, за да се облегне на нея. Бен направи същото, но за негово разочарование Чарлз стигна до нея малко по-бързо.
— Спокойно, бъдеща мамо. Мислех да се отбия и да видя как е любимата ми бременна приятелка.
Даяна се усмихна леко и игриво към него, докато очите й се плъзгаха по скъпия костюм и цветята, които той донесе.
— Дойде на гости? И двамата знаем, че си тук само защото не искаш да пропуснеш, когато бебето пристигне.
— Толкова ли е очевидно? Дори се опитах да се облека по-добре. Бен, не мислиш ли, че изглеждам добре? — Чарлз отговори, правейки всичко възможно да въвлече Бен в разговора, когато забеляза мълчанието му.
От друга страна, Бен беше по-начумерен, отколкото когато видя Чарлз на вратата.
— Разбира се. — отвърна Бен, като продължи към кухнята с леко намръщено лице.
Фактът, че Чарлз беше наоколо, означаваше, че той ще остане до вечерта, преди най-накрая да си тръгне.
Бен знаеше колко близки са той и Даяна още преди да се оженят, но скоро осъзна колко проблемни са неговите посещения, които станаха чести, когато Даяна забременя.
Не помагаше, че той винаги я прегръщаше и се държеше толкова интимно с нея.
Вместо да се насочи към хола, Бен безмълвно се върна в кухнята, давайки ясно да се разбере, че не иска да бъде част от разговора им.
— Направих ли нещо лошо? — Чарлз се зачуди на глас, на което Даяна поклати глава.
— Бен просто е малко сприхав днес. — отговори тя и въпреки че Чарлз кимна, за да покаже, че разбира, той изглежда не повярва.
“Обикновено не се радва да ме види, но изглежда още по-малко щастлив, че съм тук днес., помисли си Чарлз, преди да загърби това.
— Тъй като ще бъда тук известно време, мислех да направим малко…
Но Чарлз едва беше започнал да говори, когато спря в секундата, когато забеляза дълбоко неудобно изражение, проблясващо върху лицето на Даяна.
— Добре ли си? — Чарлз набързо попита Даяна, докато я наблюдаваше как се спуска до дивана, на който седеше.
— Добре съм. Просто почувствах леко неудобно усещане в корема си.
Чарлз не изглеждаше доволен от отговора, докато се взираше напрегнато в заобленото коремче на Даяна, опитвайки се да види дали може да разбере проблема.
“Трябва ли да се обадя на Бен?”, Той се зачуди, като видя Даяна да присвива очи по начин, който показваше, че се опитва да скрие болката, която изпитва.
— Дори не си го и помисляй! — Даяна му прошепна грубо, хвърляйки поглед към Бен, който все още беше зает в кухнята.
— Тази бременност беше доста тежка и за двама ни. Ако това е поредната фалшива тревога, не искам да го безпокоя. — въздъхна Даяна, потърквайки корема си със сковано изражение.
— Болката ще премине. Случва се понякога. — информира Даяна Чарлз, който седеше до нея, взирайки се напрегнато в лицето й и държейки ръцете й.
Бен тъкмо беше приключил с готвенето, когато погледна назад, за да види как се справя Даяна, само за да ги хване и двамата в такава интимна поза.
Бен незабавно отмести поглед с безгрижно изражение, въпреки че се почувства леко неудобно.
Преди всичко той вярваше на Даяна и вярваше, че колкото и да е близка с Чарлз, Даяна го обича много.
Когато свърши, той започна да сервира храната на масата за хранене и бързо извика Даяна и Чарлз да ядат, когато всичко беше готово.
— Благодаря ти! — каза Даяна на Бен, ставайки от дивана, за да отиде до трапезарията, когато усети подкрепяща ръка около кръста си.
— Чарлз… — тя се засмя, викайки името му, когато изведнъж осъзна защо е толкова прилепнал.
— Довери ми се. Добре съм. — прошепна му тя, успокоявайки го, въпреки че той упорито отказваше да я пусне.
Бен забеляза всичко това, но нито един израз на недоволство не се появи, когато се обърна да погледне Даяна.
— Добре ли си? — Бен нежно попита със свъсени от загриженост вежди в секундата, когато забеляза капките пот, капещи по челото на Даяна.
— Добре съм. Просто съм малко уморена. — незабавно отговори Даяна, напълно игнорирайки тежкия поглед, изпратен от Чарлз към нея, докато тя внимателно се спускаше на мястото си.
— Мирише вкусно. — каза тя, коментирайки храната на Бен, докато го гледаше как се приближава, за да й сервира.
— Надявам се да е също толкова добро на вкус.
Тъкмо се канеше да се върне на мястото си и да се обслужи, когато чу Чарлз да му говори.
— Ами аз? Като посетител, не мога ли и аз да получа отношение като за принцеса? — шеговито попита Чарлз, наблюдавайки Бен да сяда още преди да е свършил да говори.
— Разбира се. Върни се бременен и ще видя какво мога да направя.
Тихият смях на Даяна моментално прозвуча за радост и на двамата.
— Това е твърде висока цена.
Чарлз също се усмихна на очевидната шега на Бен, въпреки че усети силна нотка на сериозност в тона му.
През годините Чарлз се опитваше да бъде по-близо до Бен, но не можеше да не остане с усещането, че Бен смята присъствието му повече за неудобство, отколкото за нещо друго.
Дори на масата за хранене, въпреки че Даяна не изглеждаше да забелязва, той можеше да разбере, че под шегите се криеше студено отношение, насочено към него.
“Трябва да стоя настрана известно време след раждането на бебето“, реши Чарлз, знаейки, че една от причините да идва толкова често е колко зает беше Бен и колко самотна беше Даяна.
— Храната е вкусна. — коментира Даяна отново няколко минути след като всички започнаха да ядат, отбелязвайки колко тихо е на масата.
— Аз… — каза Даяна, опитвайки се да говори отново със стиснати зъби от болка и прегърбена на масата.
— Даяна, какво има? — попитаха Бен и Чарлз почти едновременно, всеки със загрижено изражение.
Чарлз дори стана от стола си, притичвайки изцяло до Даяна, знаейки предварително, че нещо не е наред.
Това леко вбеси Бен, когато той също стана на крака и се приближи към Даяна, за да й помогне.
— Даяна, аз съм твоят съпруг; можеш да ми кажеш, ако нещо не е наред.
— Добре съм, добре съм. Сигурно е лошо храносмилане или нещо подобно. Бен, ти нямаш…
Но както и преди, тя не успя да довърши изречението си, прехапа устни от силните спазми, които пронизаха цялото й тяло.
— Това е всичко, отиваме в болницата. — обяви Чарлз и колкото и да искаше Бен да се противопостави на предложенията му, той знаеше, че не трябва да го прави.
Бен кимна и мигновено се втурна нагоре по стълбите, за да вземе вече приготвените чанти за раждане на бебето, като ги донесе надолу, сякаш не тежаха нищо.
— Може би е нещо дребно. Нека изчакаме няколко… Ауууу!!! — Даяна изстена на глас.
— Ще ти помогна с чантите, а ти можеш да я подкрепиш отстрани. — каза Чарлз на Бен, грабвайки една от чантите.
С тежкото изражение на загриженост върху лицето на Чарлз, докато се придвижваха към колата, Бен за първи път се почувства благодарен за присъствието на Чарлз, знаейки колко уплашен би бил, ако беше сам.
Със светкавична скорост Чарлз подкара бързо към болницата, докато Бен седеше на задната седалка и правеше всичко възможно да утеши Даяна. Той виждаше болката, която изпитваше, и се чувстваше малко безпомощен, искаше му се да може да направи повече.
— Не се тревожи; ще се почувстваш по-добре, щом стигнем до болницата. — каза й Бен, като я потупа по гърба и избърса потта от челото й.
— Ако бебето идва, тогава не мисля, че това е начина, по който работи. — отговори Даяна с нисък глас, лицето й леко се сви от постоянната болка, която изпитваше.
Първоначално тя предположи, че това е очаквано, когато започнаха спазмите, но колкото повече наближаваха болницата, толкова повече осъзнаваше, че има нещо странно в начина, по който се чувства.
— Ще се оправиш. Сигурен съм, че лекарите ще…
— Бен, когато стигнем в болницата, ще трябва да не се паникьосваш. — каза му Даяна, прекъсвайки го, преди да успее да каже една от утешителните си думи.
Чувайки Даяна да казва такова нещо, само го накара да се паникьоса още повече, искайки да разбере защо би го направила.
Тъкмо се канеше да попита, когато я чу да стене от болка и да свива юмруци. Челюстта й се стегна, докато стисна зъбите си един в друг.
Бен можеше само да я гледа и да я потупва по гърба. Щеше да извика и да подкани Чарлз да кара малко по-бързо, ако не беше сигурен в това, че можеше никога да не стигнат.
— Ще се оправиш. Повярвай ми, абсолютно нищо няма да се обърка. — прошепна й Бен, правейки всичко възможно да не изпадне в паника.
За щастие те скоро стигнаха, като Чарлз беше първият човек, който въздъхна с облекчение, докато паркира и изтича до задната седалка, за да помогне на Бен да вкара Даяна вътре.
— Мисля, че нещо не е наред. — заекна Бен в секундата, в която Чарлз отвори вратата.
— Тя изглежда по-тиха от обикновено и не реагира както преди. — каза му Бен, правейки всичко възможно да не изпадне в паника, докато Чарлз нежно му помагаше да извади Даяна от колата.
Но каквито и планове да имаше за това, моментално изчезнаха в секундата, когато видя роклята на Даяна, напоена с кръв отзад.
Той дори не трябваше да го посочва, тъй като дори Чарлз веднага го видя, когато изнесоха Даяна от колата.
Бен усещаше как сърцето му бие тежко в гърдите му, докато той и Чарлз безмълвно я вкарваха право вътре.
— Докторе! Имаме нужда от лекар! — Чарлз изкрещя с пълно гърло в секундата, когато влязоха в болницата, вик, за който Бен беше благодарен, докато гледаше как един лекар моментално се приближава към тях.
— Тя е бременна в деветия месец, но нещо не е наред. Кърви твърде много! — Бен набързо обясни, докато гледаше как лекарят поема управлението, насочвайки няколко сестри едновременно.
Дори когато я поставиха на легло и започнаха да я карат в една стая, Чарлз и Бен я последваха плътно, докато стигнаха до границата, където и двамата бяха помолени да спрат.
— Кой е съпругът? — попита отговорният лекар, когато излезе от стаята на Даяна и видя Бен и Чарлз да стоят един до друг.
— Аз съм нейният съпруг. — незабавно отвърна Бен, като се приближи до лекаря, малко изненадан да види, че Чарлз прави същото.
— Аз съм роднина. Докторе, как е тя? — Той имаше решителен поглед в очите, който насочи към Бен, който го погледна с изненадано изражение.
“Диана е семейство за мен и аз отказвам да бъда изоставен.”
— Докторе, трябва да знаем как е.
— Да, как е жена ми? — попита Бен, като пренебрегна всичко останало и се съсредоточи единствено върху това да се увери, че Даяна е добре.
— Имаше няколко усложнения, но в момента се справяме със загубата на кръв. Ако всичко върви добре, тя все още може да има нормално раждане. — информира ги лекарят, преди да зададе въпрос, който накара Бен да остане втрещен.
— Ако е така, бих искал да знам дали двамата ще присъствате на раждането.
Отговорът беше еднозначно „да“, особено след като Даяна нямаше друго семейство и му беше казала, че е важно за нея Чарлз да е там. Все пак Бен не можеше да не се поколеба малко.
— Да, и двамата ще бъдем там. — отговори Чарлз, въпреки мълчанието на Бен, опитвайки се да прикрие безпокойството си.
— Вярно ли е? — докторът отново попита Бен със странен поглед, почти сякаш му беше трудно да повярва, че Бен би допуснал друг мъж да влезе.
— Да. — призна Бен, наблюдавайки как лекарят си тръгва няколко секунди по-късно.
Двамата с Чарлз едва си казаха и дума след това. Дори когато бяха повикани и видяха Даяна будна и изглеждаща по-добре от всякога, те мълчаливо се игнорираха.
Бен искаше Чарлз да разбере намека и да си тръгне, а Чарлз нямаше намерение да си тръгва, докато бебето не се роди и Даяна вече не беше в опасност.
По волята на съдбата раждането на Даяна скоро започна и за секунди всички проблеми, които имаха един с друг, изчезнаха, докато се фокусираха върху подкрепата на Даяна и един друг по време на изпитанието.
Бен смяташе, че Чарлз е много по-силен от него, но като го гледаше как припада няколко минути след целия процес, го накара да почувства нотка на задоволство, докато се опитваше да не се паникьосва, докато писъците на Даяна отекваха в стаята.
Бен беше на ръба на сълзите, когато всичко свърши, неспособен да остане неподвижен в секундата, когато зърна бебето в момента, в който лекарят го изведе.
“Момче ли е или момиче? Не че имаше значение, но Даяна се надяваше да има момче. Предпочитам момиче, но в този момент това няма значение. Стига бебето да е здраво и да е красиво като майка си. Даяна ще бъде щастлива.”
Различни мисли се въртяха в ума му, докато гледаше как някои медицински сестри моментално надвиснаха над бебето, докато останалите се фокусираха върху Даяна.
Бен чу плача на бебето и моментално се приближи до Даяна. Преди всичко трябваше да се увери, че жена му е добре.
— Как се чувстваш? — нежно попита той, помагайки й да изтрие потта от лицето си.
— Изтощена. Просто се радвам, че бебето е добре. Ами Чарлз? Не го виждам никъде. — попита притеснено Даяна.
В този момент Бен беше благодарен, че не попречи на Чарлз да влезе.
— Той припадна, но съм сигурен, че скоро ще е тук.
Бен беше прав. Едва свърши да говори, когато Чарлс изтича през двойната врата.
— Къде е бебето? — извика той, оглеждайки навсякъде, след като потвърди с един поглед, че Даяна е напълно добре.
— Дори няма да попиташ за майката? — попита Даяна, насочвайки фалшив поглед на гняв към Чарлз, който не можеше да направи разликата.
— Съжалявам. Нямаше ме за раждането. — каза Чарлз, прегръщайки Даяна. Бен, за разлика от преди, нямаше нищо против, докато нетърпеливо чакаше да върнат бебето му.
За щастие, не им се наложи да чакат дълго, тъй като медицинска сестра скоро влезе в стаята, носейки малко бяло вързопче на ръце.
Бен и Чарлз излетяха от местата си почти едновременно, но този път Бен стигна първи до сестрата, гледайки детето си с усмивка на лицето.
— Той изглежда точно като теб. — коментира Бен, виждайки приликата на момченцето с майка му.
— О, така е. — добави Чарлз, надявайки се да вземе бебето от сестрата, но надеждите му бяха напълно попарени, докато гледаше как сестрата го избягва и се придвижва право към леглото на Даяна.
Тя седна и дори преди сестрата да стигне до нея, Даяна грейна, като протегна ръка, за да вземе бебето си от нея.
— Толкова е мъничък и прилича точно на баща си. — ухили се Даяна, махвайки на Бен, който бързо се втурна към нея. Бебето спеше дълбоко и колкото и да се взираше в лицето му, не можеше да види никаква прилика, но предпочете да го игнорира.
Той беше щастлив, че Даяна е добре и бебето им е в безопасност, но всичко се промени, когато чу следващите думи на Чарлз.
— Не съм съвсем съгласен обаче. Бебето прилича повече на теб, отколкото на Бен.
— Скоро ще порасне в неговите черти. — отговори Даяна, като по-голямата част от вниманието й беше насочена към бебето, докато всички се навеждаха да се взират в малкото му личице.
— Да, но преди това неговата червена къдрава коса все още най-много прилича на моята! — Чарлз коментира с широка усмивка, отваряйки шлюзовете на съмненията, които Бен се беше опитал да зарови в сърцето си.
— Странно, прилича на твоята коса. Чудя се защо. Майка ми също имаше руса коса. — продължи Даяна, докосвайки русата си коса, преди да посегне да докосне тази на Бен, който имаше същия цвят коса.
— Кой знае? — Чарлз се ухили развълнувано, когато протегна ръка, за да докосне леко косата на бебето.
Те все още разговаряха, когато в стаята влезе медицинска сестра, носеща няколко документа.
Даяна се чудеше за какво е дошла, докато я наблюдаваше как мълчаливо хвърля поглед към бебето, Бен и Чарлз, преди да тръгне право към Чарлз.
— Винаги съм имала умение да познавам кой е бащата на бебето. Не всеки път има двама млади мъже, които стоят около една жена. — закачливо каза сестрата, подавайки хартията на Чарлз с усмивка.
— Като баща на бебето, ще трябва да подпишете тук и тук. — каза медицинската сестра, сочейки място на хартията.
Бен се опита да го скрие, но Даяна можеше да види колко е ядосан, радваше се да чуе Чарлз да говори, преди тя да се наложи да го прави.
— Иска ми се, но не съм бащата. — каза Чарлз, сочейки Бен от другата страна на леглото, който имаше ледено изражение на лицето си, очите му горяха от скрит гняв.
Устата на сестрата моментално се отвори, но вместо да се опита да поправи грешката си, тя само направи ситуацията много по-лоша, отколкото беше, когато проговори отново.
— Наистина ли? Но косата на бебето съвпада с…
— Стига толкова. Бен е бащата и бих искала да му дадете документа и да си тръгнете. — твърдо й каза Даяна с лека нотка на досада.
— Бен не… — Даяна започна да си спомня колко раздразнен беше той от думите на сестрата, само за да го види как поклаща глава, за да покаже, че не го е грижа за това.
— Всичко е наред. Всичко, което има значение, е, че ти си добре и бебето е добре. — отговори Бен и се усмихна.
Даяна току-що беше родила и последното нещо, което той искаше да направи, беше да я тревожи или стресира по някакъв начин.
— Спокойно, Даяна. Бен знае, че бебето е негово, дори и да прилича на мен. — шеговито я подкачи Чарлз, а Даяна моментално се засмя и се съгласи, докато Бен се мъчеше да направи същото.
“Бебето е мое. Да приемем нещо друго само би създало разрив между Даяна и мен.”
Вместо да се фокусира върху такива неща, Бен се съсредоточи върху грижите за Даяна и момченцето, което нарекоха Луис.
Няколко дни по-късно Даяна беше изписана и пусната да се прибере у дома. Бен стоеше до нея и я подкрепяше, докато носеше бебето. За сметка на това Чарлз взе всички чанти и гордо вървеше зад тях.
Тъкмо бяха стигнали до паркинга на болницата и се канеха да влязат в колата, когато Чарлз и Даяна чуха някой да вика името им отзад.
— Чарлз! Даяна!
— Знаех си, че сте вие! Бях малко далеч, но с тази червена коса няма начин да не те позная.
Бен беше объркан да погледне назад и да види непознат, когото не беше виждал преди.
Мъжът беше слаб, но това, че се взираше напрегнато в Даяна, накара Бен да се почувства неудобно, тъй като той бързо се премести, за да застане пред нея и да я блокира от погледа му.
— Мина много време, нали? Последният път, когато ви видях и двамата, беше в гимназията. Поздравления! — продължи той, сочейки бебето в ръцете на Даяна.
— Като се има предвид колко неразделни бяхте и двамата, реших, че ще свършите заедно, независимо от имената, с които хората ви наричат.
— Искам да кажа, кой би си помислил, че си…
— Стига, Сам! — Чарлс извика с пълно гърло по начин, който Бен не беше виждал досега.
Чарлз, когото познаваше, беше спокоен човек, който винаги беше на върха на шегата, но въпреки това кипеше от непреодолим гняв, правеше всичко възможно да го сдържи, но се проваляше ужасно.
— Това е Бен, съпругът на Даяна, а това е тяхното бебе!
Бен продължи да стои зад Даяна и от изражението на лицето на Сам Бен можеше да разбере, че не вярва ни най-малко.
— Наистина ли? — Сам грубо продължи да прави няколко крачки напред, само за да спре, когато най-накрая осъзна, че още малко и може да загуби няколко зъба.
— Но това дете има червена коса.
Този път Диана вече не можеше да мълчи.
— Не си добре дошъл тук. Все още си толкова груб и отвратителен, както преди. — каза Даяна, обиждайки го в лицето му, преди да се обърне към колата на Бен.
— Игнорирайте го. Да вървим! — Даяна каза, влизайки нежно в колата и подканвайки Чарлз да направи същото.
Бен нямаше представа какво се случва, така че нямаше проблеми да игнорира непознатия.
Той скочи на шофьорската седалка, понечи да потегли, само за да чуе Сам, мъжът, който Даяна и Чарлз познаваха от миналото си, да вика отстрани на колата, където стоеше.
— Колкото и да се опитваш да го скриеш, тайната ти скоро ще излезе наяве!
Бен беше любопитен да научи повече, но като видя тревожното изражение на лицето на Даяна, го накара да направи обратното, докато бързо потегляше.
Напрежението в колата беше осезаемо.
Никой не проговори през цялото пътуване до дома. Когато всички се върнаха в къщата, Чарлз моментално се сбогува.
— Трябва ли да тръгваш сега? — попита Даяна с лека следа от загриженост, докато гледаше как Чарлз целува бебето, преди да я целуне по бузите.
— Ще се върна. Имам нужда от малко време за себе си. — отговори Чарлз, взирайки се напрегнато в очите на Даяна, така че Бен, който стоеше отстрани, се почувства като аутсайдер.
Той винаги е приемал, че любовта на Даяна към Чарлз е нищо в сравнение с това, което тя изпитва към него, но като ги наблюдаваше, не можеше да не почувства, че може да е сгрешил.
— Ще се върна да ви поздравя и двама ви след няколко дни. — прошепна той с нисък тон, който Бен все още можеше да чуе от мястото, където стоеше – целуна още веднъж главата на Даяна, преди да помаха на Бен, който подсъзнателно махна в отговор.
В момента, в който Чарлз потегли, без да изчака Даяна да се съвземе от зашеметението, в което беше заклещена, Бен й зададе въпрос, който го измъчваше.
— Обичаш ли го? — попита той, несигурен какво му дава смелост да попита подобно нещо, но искаше да знае отговора.
— Разбира се. Чарлз е почти като семейство за мен. — мигновено отговори Даяна, забивайки невидим нож в душата на Бен.
Беше убеден, че Чарлз обича Даяна и се надяваше да не са се събрали, защото Даяна не чувстваше същото, но сега не беше толкова убеден.
Обърна се и видя тъжното изражение на лицето на Бен малко я изплаши, докато продължи да говори.
— Но ти си мой съпруг, Бен. Обичам те най-много! — Даяна добави, приближавайки се, за да го целуне с Луис в ръцете си.
— Трябва да влезем вътре. Притеснявам се, че бебето може да се повлияе от студа. — прошепна Бен, подсъзнателно опитвайки се да я целуне по челото, както правеше обикновено, само за да спре и да я въведе вътре.
Даяна не мислеше повече за това, докато Бен я водеше до стаята и скоро започна да приготвя всичко.
Стаята на Луис беше готова и всичко необходимо беше закупено в излишък. Бен дори я предупреди, че не й е позволено да се движи много без негово разрешение, докато отиваше до кухнята, за да разбере какво ще ядат.
Но неизвестно за никого освен за него самия, вместо да приготви вечеря, както каза, Бен бавно, но решително започна да набира номера на адвоката си.
Бен искаше развод.
Беше очевидно, че детето не е негово и той не беше нищо друго освен пречка за гимназиалния любовник на жена си.
Бен я обичаше повече от всичко, но опитвайки се да погледне назад за хубави спомени, можеше да си помисли за смеещата се и щастлива Даяна само когато Чарлз беше наоколо. “Вярно ли е? Може ли никога да не бъде толкова щастлива с мен, колкото е с него?”
Така или иначе, той вече нямаше да се чувства като третото колело в собствения си брак. Той беше достатъчно търпелив и приликата между детето му и Чарлз беше последната капка.
— Здравейте, г-н Хенри от H.K. Legal! — каза той, говорейки директно в телефона с дълбок, дрезгав глас, който издаваше болката му.
— Бих искал да подам молба за развод. — продължи Бен с нисък тон, шокиран да чуе силен удар по земята зад себе си, когато думите бяха изречени.
Той моментално се обърна, уверен, че е единственият в кухнята, само за да види Даяна, застанала до него с бебето на ръце и счупен телефон на пода в кухнята.
На лицето й се изписа пълно предателство, докато се взираше в Бен с насълзени очи.
— Ра-развод. Развеждаш се с мен! — попита Даяна с чувството, че целият й свят се срива за един ден.
Току-що се беше върнала от болницата и Бен дори предложи да сготви вечеря. Фактът, че бе влязла при разговор с адвоката, който се опитваше да я разведе, й се стори като сън.
— Защо? Всичко беше перфектно! Бяхме добре! — каза Даяна, тонът й бавно се повишаваше, докато усещаше как сълзите се плъзгат по лицето й.
— Добре? — Бен издаде болезнен смях, но насълзените очи на Даяна го спряха.
Обикновено щеше да изтича право към нея в секундата, в която я види да плаче, но знаеше, че не може.
— Виж, мислех, че сме добре. Но днес… виждам всичко по различен начин. Виж, Даяна, обичам те. И искам само най-доброто за теб и бебето. Но ако той не е мой, ако той е Чарлз, тогава…
— Какво, за Бога, се опитваш да кажеш, Бен? — Даяна беше по-скоро шокирана, отколкото с разбито сърце.
— Трябва да избереш единия! — измърмори Бен, като се мъчеше да изпусне изкривения си дъх.
— Не можеш да имаш и мен, и Чарлз, Даяна. И двамата знаем за какво говоря. Ти го избра, когато реши да имаш Луис с него.
Даяна имаше напълно изгубено и объркано изражение, напълно объркана, докато слушаше как Бен продължава да говори.
В очите му имаше сълзи точно толкова, колкото и в нейните.
— Обичаш и двама ни, но не можеш да ни имаш. Не помага това, че сте любовници от гимназията. Чарлз също те обича и единствената причина да не можете да бъдете заедно съм аз!
— Бен, не разбирам какво казваш. Обичам…
— Обичаш ме, но обичаш и него. Какъв е смисълът да го отричаме повече? Даяна, всичко е наред! На този етап почти го приех.
— Бен, говориш глупости! Луис е твое дете, а ние сме…
— Не ме лъжи, Даяна! — извика Бен, удряйки с юмруци по плота на масата. Беше тъжен, докато се опитваше да обясни на Даяна защо се развежда с нея за нейно добро, но сега усещаше гнева, който се опитваше да удържи.
— Последното нещо, което искам от теб, е да те чуя да ме лъжеш и да ми даваш фалшива надежда. — каза й Бен със задавен глас, като се запъти към вратата, докато говореше.
— Бен!
— Бен, почакай! — Даяна извика след него, карайки го да се отдалечи още по-бързо от преди.
Бен излезе от къщата, качи се в колата си и потегли. Беше едновременно тъжен и ядосан и всичко, което искаше да направи, беше да се дистанцира от Даяна.
Той обикаля известно време, опитвайки се да разбере къде да отиде, когато изведнъж реши да отиде до къщата на Чарлз.
Беше ходил там само веднъж, но Даяна я беше описвала толкова много пъти, че той не се замисляше твърде много, за да разбере къде точно трябва да кара.
— Ако не мога да измъкна истината от нея, тогава бих могъл да се изправя срещу него. — промърмори Бен, докато караше право към къщата на Чарлз.
Беше голяма и красива къща, точно както Бен я помнеше. Той щеше да се огледа малко повече, ако не беше имал по-належащи проблеми в ума си, докато се приближаваше до вратата и почука силно на нея.
Бен беше крайно нетърпелив. Тъкмо се канеше отново да почука на вратата, когато вратата се отвори и разкри Чарлз, облечен с черни панталони и бяла разкопчана риза.
Изглеждаше като красив мъжки модел, който може да се намери на голям подиум, но на Бен не му пукаше, заговори в момента, в който Чарлз отвори вратата.
— Можеш да бъдеш с Даяна. Луис е твой и аз няма да стоя на пътя ти повече. — заяви Бен, раздразнен от обърканото изражение, което се появи на лицето на Чарлз, докато говореше.
— Не изглеждай изненадан. Тайната ви е разкрита. Даяна те обича и вече можете да бъдете семейство, тъй като Луис е ваш син. — добави Бен. — Ти печелиш.
— Какво, по дяволите, говориш? Аз съм гей! — Чарлз отговори с намръщено лице, докато се взираше напрегнато в Бен.
— Ти какво? Но…
— Скъпи, с кого говориш? — собственикът на гласа едва беше проговорил от вътрешността на къщата, когато млад мъж подаде глава иззад Чарлз.
— Здрасти, аз съм Дрей. — поздрави той Бен с усмивка. — Какво става, скъпи?
Дрей прегърна ръката на Чарлз по начин, който показа, че не са просто приятели.
Очите на Бен се разшириха от шок, втренчен и в двамата за няколко секунди, напълно изгубен в замаяност, от която му беше трудно да избяга.
— Но-но Луис има червена коса. — измърмори той на глас, опитвайки се да обработи информацията, която имаше пред себе си, с тази, която имаше в главата си.
— Това не е оригиналният ми цвят. Боядисана е. — Чарлз незабавно отговори със силна въздишка, отваряйки малко по-широко, за да може Бен да влезе.
— Влизай. Имаме много да говорим!
Бен би отказал във всеки друг ден и час, но не го направи и бързо влезе, особено когато разбра, че е сбъркал.
Първото нещо, което Чарлс хвърли пред себе си в секундата, когато седна, беше дебел албум, който Чарлз бавно отвори, преди да посочи една снимка по-конкретно.
— Това съм аз, когато бях много по-млад. Тогава имах много по-тъмна коса. — обясни Чарлз, обръщайки страниците на албума, докато не се спря на друга снимка, която искаше да покаже на Бен.
— Това е моя снимка с бабата на Даяна, преди тя да умре. Тя беше единственото семейство, което Даяна имаше. — обясни Чарлз, поставяйки пръст точно върху частта от снимката, която показваше косата ѝ.
Даяна вероятно не си спомня, защото беше доста млада и не се разбираха толкова добре.
— Откъде имаш снимката на баба й? — любопитно попита Бен. Той знаеше, че Чарлз и Даяна са близки, но преди това предполагаше, че са само приятели, а не семейство.
— Аз съм най-близкото нещо до семейството, което тя има. Ако искаш да знаеш тъмното минало на нейното семейство, ще трябва да я попиташ за това. — отговори Чарлз, като затвори албума и се взря в Бен, без да каже нито дума.
— Съжалявам! — извини се Бен, без да знае какво друго да направи, след като постъпи като глупак.
— Честно казано, вината е отчасти моя. Исках Даяна да пази факта, че съм гей в тайна от теб. Бил съм тормозен и преди и с това колко студен беше ти към мен, реших, че оттам само ще стане по-лошо. — обясни Чарлз.
Мъжете поговориха още малко, докато им олекна на сърцата. Тогава, в един момент, чувство на дълбоко съжаление прищипа сърцето на Бен и осъзна: трябва да се върна при нея точно сега.
Бен се сбогува с Драй и Чарлз, карайки обратно у дома възможно най-бързо, за да се извини на Даяна.
Той осъзна, че трябваше да се доверява повече на Даяна и не трябваше да прави толкова прибързани заключения.
Първо Даяна се ядоса, но скоро прости на Бен. Тяхната връзка стана по-силна, когато разкриха сърцата си един пред друг.
Заедно те се грижеха за Луис, техния новороден син, а Чарлз стана чест посетител в къщата им.
