Мъж се развежда с жена си и я оставя с две деца, като й отнема всичко, което има. Години по-късно тя го намира да спи в багажника на колата си.
Сали Бърлинг се запозна с Оливър Корман в колежа. Тя беше красива, срамежлива специалистка по счетоводство, а той беше едно от най-популярните момчета в кампуса, обещаващ футболист с блестящо бъдеще.
След дипломирането си Сали и Оливър се ожениха и се готвеха да се преместят в Ню Орлиънс, след като му беше предложен договор с местен отбор. Но месец преди преместването Оливър претърпя инцидент.
Оливър пресичаше улицата на червен светофар и беше прегазен от такси. Това беше инцидент, който можеше да му струва живота, но за Оливър беше катастрофален. Той загуби бъдещето си, бъдещето, което бе планирал цял живот. Разкъсано сухожилие на левия му глезен сложи пауза на професионалната му кариера и сега той трябваше да преосмисли възможностите си.
Сали седеше до Оливър в болничната му стая и го държеше за ръката.
— Скъпи — каза тя по своя тих, решителен начин. — Ще бъдем добре. Губим една мечта, сънуваме друга.
Оливър затвори очи и се престори, че заспива. Сали можеше да говори колкото си иска, тя не загуби всичко, за което се бореше. Беше ядосан на живота и по някаква причина, която не можеше да обясни, беше ядосан на Сали.
Но Сали беше права. Тя си намери работа в голяма счетоводна фирма, а Оливър беше нает като помощник-треньор в успешен гимназиален отбор.
Когато родителите на Оливър се преместиха във Флорида, младата двойка купи старата им къща и след три години Сали забременя. Беше в шестия месец и грееше от радост.
Сали сложи нежно ръце върху подутия си корем и се усмихна.
— Всичко се получи толкова добре. — въздъхна тя.
Оливър избухна. Той хвърли чашата си в стената и изкрещя:
— Получи се добре? Аз съм дребосък, който учи сополиви деца с половината от моя талант, за да могат да стигнат до върха. Нямам нищо, освен да ми хленчиш! Не се получи добре!
След това Оливър се извини на ридаещата Сали, но в брака им се появи първата пукнатина.
След като Сали роди близнаци, тя се върна на работа. Бързо се доказа и получи страхотно повишение. Тя печелеше три пъти повече от Оливър и той мразеше това. Тогава му беше предложена работа като треньор на футболния отбор на местния колеж.
Положението на Оливър се подобри и той малко възвърна предишния си статус. Освен това започна да забелязва красивите момичета, които идваха на игрите.
— Мисля, че трябва да си останеш вкъщи с децата — каза Оливър на Сали. — Те тръгват на училище и не искам да са деца с ключове.
— Но, Оливър… — каза Сали. — Имаме нужда от парите…
— Искаш да кажеш, че не мога да издържам семейството си? — попита грубо Оливър. — Аз някакъв загубеняк ли съм?
— Не! — извика Сали. — Разбира се, че не…
— Не обичаш ли децата си? — попита Оливър. — Или парите са по-важни за теб?
Така че, разбира се, Сали напусна работа и остана вкъщи с децата.
Отношенията между Оливър и Сали ставаха все по-обтегнати. Сали подозираше, че Оливър флиртува с момичетата от колежа и може би дори има любовни връзки, но се страхуваше да се изправи срещу него. Беше се научила да се страхува от експлозивния му нрав и острия му език.
Вместо това тя извлече най-доброто от ситуацията си и децата й бяха удоволствие до деня, в който Оливър я изгони. Той просто влезе един ден и каза:
— Стягай си нещата. Изнасяш се.
— Какво? — Сали ахна. — Не разбирам!
— Развеждам се с теб, разбираш ли? — каза Оливър. — Изнасяй се.
— Децата… — извика Сали.
— Те са твоя грижа. — каза Оливър. — Просто се изнесете.
Сали опакова нещата си и тези на децата и те отидоха в къщата на нейните родители. Но разводът й донесе още една изненада. Къщата все още беше на името на родителите на Оливър и тя нямаше никакви права върху нея. Тя излезе от брака без нищо.
— Имаш своите деца — каза твърдо майка й. — Имаш своята професия, към която да се върнеш. Ще се оправиш.
И тя го направи. Сали си намери друга работа. Не печелеше толкова много, но способностите й бързо й донесоха похвала и повишение. Тя се върна на високите си позиции и този път нищо нямаше да й попречи.
Пет години по-късно Сали беше щастлива жена. Имаше страхотна работа като финансов директор в голяма компания, собствена къща, а децата й растяха здрави и щастливи.
В една събота сутринта тя реши да пазарува, взе няколко платнени пазарски чанти от кухнята и се запъти към колата си. Вдигна багажника, за да прибере чантите, и изпита огромен шок. Слаб, мръсен мъж, беше свит в багажника й, дълбоко заспал! Сали изпищя и мъжът се събуди сепнато.
— Моля те — извика той. — Не искам да направя нищо лошо…
Тогава Сали го позна.
— Оливър? — ахна тя. — Какво правиш тук? Преследваш ли ме?
— Не! — Оливър се разплака. — Не знаех, че това е твоята кола… Беше толкова студено и това беше единственият багажник, който можах да отворя…
Сали го гледаше втренчено. Той изобщо не приличаше на красивия атлетичен мъж, който тя си спомняше.
— Какво ти се е случило? — попита тя тихо.
Очите на Оливър се напълниха със сълзи.
— Колежът… Бях обвинен, че съм давал на децата стероиди… — каза той. — Не беше вярно, но… трябваше да продам къщата, за да платя на адвокат. Похарчих всичко за адвокатски хонорари и все пак прекарах една година в затвора. Сега никой няма да ме наеме.
— Разбирам — каза Сали.
— Всичко отиде в канала, след като си тръгна, Сали. — изхленчи Оливър.
— Не си тръгнах, Оливър — напомни му Сали. — Ти ме изгони.
Оливър изглеждаше наранен и отговори:
— Ти не разбираш през какво преминавах. Никога не съм спирал да те обичам, Сал, никога!
Изражението на Сали омекна.
— О, Оливър — каза тя тъжно. — Как стигнахме до това?
— Може би… Може би това е втори шанс. — каза Оливър. — Можем да бъдем щастливи…
Сали се поколеба. Тогава тя каза:
— Качвай се в колата, Оливър. Ще ти помогна.
Оливър седна на пътническата седалка с уверена усмивка. Знаеше, че може да очарова Сали, винаги го е правил.
Но половин час по-късно Сали спря пред голяма сграда.
— Това е приют за бездомни. — обясни тя. — Ще те приемат, за да не се налага да спиш в колата ми никога повече.
— Но, Сал! — възрази Оливър. — Мислех, че ще говорим…
— Няма какво да си говорим — каза Сали. — Знаеш ли какво забелязах? Дори не попита за децата и не си ги виждал от пет години. Ние не те искаме, Оливър, и което е по-важно, не ни трябваш. Махай се.
Оливър излезе и застана, гледайки как Сали се отдалечава. След това влезе в приюта и помоли за легло.
Какво можем да научим от тази история?
- Научете се да оценявате добрите неща, които животът поставя на пътя ви. В своята арогантност Оливър не оцени Сали и той се оказа съвсем сам и съсипан.
- Вторият шанс трябва да се спечели. Оливър мислеше, че Сали ще го приеме обратно, но той не показа никакви угризения и загриженост за децата си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
