Джаред е вбесен, когато разбира, че колегите му клюкарстват за жена му, след като шефът му разпространява неприятни слухове за нея. Той се втурва към дома, за да се изправи срещу жена си и да научи истината, но никога не си е представял, че е изчезнала.
Смяната на Джаред беше почти приключила. Той се запъти към бюрото си, след като събра купчината копия от принтера, когато чу шепот от кафенето на офиса и спря на място.
Джаред обикновено не би обърнал внимание на клюките, но той чу споменаването на жена си и не можеше да не подслуша.
— Сериозно ли? Г-н Крафт каза това? — попита едно от момчетата.
— Да! „Прекарах нощта с нея!“ С това се хвалеше. Бедният Джаред. Знае ли изобщо, че жена му му изневерява с шефа му? — другият се засмя…
Купчината документи се изплъзна от ръцете на Джаред, когато погледът му срещна момчетата, които излизаха от кафенето.
— Джаред! Ние просто бяхме… — Един от тях каза нещо, но Джаред не можа да реагира. Разярен от ярост, той нахълта в офиса на шефа си.
— Какво, по дяволите, отиваш и разказваш на другите за жена ми? — извика той на шефа си със здраво стиснати юмруци. — Че спиш с нея?
— Съжалявам, ще ви се обадя отново. — г-н Крафт прекрати разговора и вдигна поглед, облягайки се на стола си.
— Е, Джаред, съжалявам, че откри истината по този начин, но може би трябва да внимаваш с тона си.
— Наистина ли? Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — Джаред изпищя. — Спри да разпространяваш слухове за жена ми, г-н Крафт! Ти си моят шеф и не искам да разказваш истории за личния ми живот.
Мистър Крафт въздъхна.
— Не мога да те накарам да повярваш в нещо, което не искаш, Джаред. — каза той. — И да, съпругата ти ми каза, че не те обича и всичко това. Че бракът ти се разпада или нещо подобно… Уморена е от бедняк като теб. Дори ме помоли да те повиша. Каза, че иска да ти помогне, защото се чувства зле, че ти изневери. Не спестявате ли за голяма къща?
Коленете на Джаред се огънаха и той трябваше да хване дръжката на вратата, за да запази равновесие. Аманда беше казала на мистър Крафт за къщата?
— Все още не вярвам на това, което каза. — успя да каже той. — Не и докато Аманда не ми каже какво става!
Джаред изскочи от офиса на шефа си, събра нещата си и се прибра вкъщи. По време на шофирането той не можеше да извади от ума си думите на мистър Крафт.
Джаред беше срещнал Аманда в бар в Калифорния преди година. За тях това беше любов от пръв поглед и те излизаха само шест месеца, преди Джаред да й зададе въпроса. Тя с радост каза „да“ и се премести във Флорида, където беше целият живот на Джаред – неговата работа, приятели, всичко.
Аманда споделяше много малко за миналото си, защото животът й е бил трагичен. Тя нямаше братя и сестри, а родителите й починали, когато била малка, така че тя била отгледана в приемна система. Винаги е казвала на Джаред, че срещата с него е едно от най-хубавите неща, които са й се случили в живота.
— Наистина ли ми изневери? — ядосано си помисли Джаред, докато спираше на алеята. Той отдели малко време и се успокои, преди да влезе в къщата. Цялото място беше погълнато от тъмнина и той подсмърчаше, докато се оглеждаше, след като запали лампите.
Печката беше студена и Аманда не беше в кухнята. Нямаше следа от приготвяне на вечеря. Обикновено вече щеше да приготвя вечеря.
— Аманда? — Джаред извика, изкачвайки се по стълбите към спалнята им, но и нея я нямаше.
Сърцето на Джаред прескочи удар, докато той проверяваше банята и задния двор и не я намери. След това той се обади на Аманда, но телефонът й беше недостъпен. Джаред усети, че нещо не е наред. Нямаше бележка на хладилника, нито бележка на масата за вечеря. Обикновено му оставяше съобщение, писмо или нещо, ако излиза.
Джаред се обади на всички нейни приятели и попита съседите им дали някой е виждал Аманда. Но нищо не излезе. Тогава Джаред се втурна отново към стаята им, търсейки нещо, което да обясни къде е Аманда. Но и в спалнята им нямаше бележки.
Джаред се отпусна на леглото им, ръцете му обхванаха устата му, когато забеляза нещо странно. Вратата на гардероба не беше добре затворена. Джаред ахна, когато го отвори и откри, че минисейфът им е празен. Парите и златото ги нямаше.
— О, Боже… Какво… какво се случи? — Джаред отстъпи назад и посегна към телефона си на леглото. Ръцете му трепереха, докато набираше 911.
— Вижте, г-н Сътън. Не можем да подадем жалба за изчезване, защото не са минали 48 часа от изчезването на съпругата ви. — каза му полицай след проверка на цялата къща.
— Но не виждате ли, че от къщата ми липсват неща? Ами ако тя е била отвлечена и похитителите са взели златото и парите? Тя не ми е оставила бележка. И нека ви кажа, че тя никога не забравя да ме остави бележка или съобщение. Сега няма нищо. Няма и гласови съобщения. И телефонът й не е достъпен.
— Разбирам, г-н Сътън, но ще трябва да изчакаме. — размени поглед офицерът с партньора си. — Е, казахте, че сте я видели за последно сутринта, нали? За нас изглежда, че тя е планирала това. Ами ако това е било предумишлено изчезване? Ако е имало отвличане, извършителите ще се свържат с вас, сър. Вижте, какво, предлагам точно сега да изчакаме, става ли?”
Когато полицаите напуснаха къщата, Джаред се отпусна на дивана, неспособен да обработи нищо. Той извади телефона си и се сети да се обади на г-н Крафт и да го попита дали знае нещо. Но той бързо отхвърли идеята. Част от него се страхуваше, че тя е с него. Не беше казал на полицията за възможната афера на Аманда.
Джаред затвори очи и зарови лице в дланите си.
— Трябва да го попитам. — каза си той. — Трябва да намеря Аманда и трябва да го помоля.
Секунди по-късно Джаред се обади на г-н Крафт и му разказа всичко, но шефът му беше също толкова шокиран.
— Изчезнала ли е? — ахна той.
— Да. И не само това, но някой е взел парите от нашия сейф. Ключалката беше разбита. Така че не можеше да е тя. Тя знаеше паролата.
— Е, Джаред, ти знаеш, че нямам нищо общо с това, нали? Виж, това е лудост, нали? Ако Аманда е направила това… Е, надявам се да я намериш скоро.
— Да. Просто… искам да кажа, ако тя дойде там… просто ме уведоми. Не знам какво да очаквам сега. Но да.
— Абсолютно, Джаред. Абсолютно. Никога не бих предположил, че нещо подобно ще се случи. Моля, внимавай.
— Да. Знам. Благодаря.
Джаред прекрати разговора и въздъхна. Нещата на Аманда, включително паспорта й, бяха у дома.
— Къде си, Аманда? — въздъхна той разочаровано. Джаред знаеше, че сега не може да направи нищо, освен да чака. Или за връщането на Аманда, или… за 48 часа, за да може да подаде жалба за липса.
Джаред усещаше как всички очи са вперени в него, когато се върна на работа седмица по-късно. Г-н Крафт беше глупав да признае, че спи с Аманда, но също така беше много разбран, когато научи за цялата работа с изчезването и позволи на Джаред да си вземе малко почивка от работа.
Джаред се зае с работата си, без да обръща внимание на всички останали. Но той знаеше какво обсъждат колегите му на групи срещу неговата кабина.
Нямаше следа от Аманда и всички смятаха, че Джаред е човекът зад изчезването на Аманда. Винаги подозират съпруга, нали?
— Ядосаният, беден съпруг трябва да е убил жена си, след като е научил за нейната изневяра.
— Днес не работим ли? — Гласът на мистър Крафт прогърмя и служителите се втурнаха към бюрата си. Джаред дори не вдигна поглед, когато шефът се приближи до бюрото му.
— Има ли някакъв напредък, Джаред? — попита мистър Крафт съчувствено.
— Още не. — отвърна Джаред с най-студения тон, яростно пишейки на компютъра си.
— Не губи надежда, млади човече. — потупа го г-н Крафт по гърба и се отдалечи. Джеърд вдигна поглед само за да срещне няколко очи, които отново се взряха в него.
— Бедният съпруг сега е утешаван от мъжа, с когото жена му е спала. Това си мислят, по дяволите! — измърмори той под носа си.
Минаха три месеца. Все още нямаше актуална информация за Аманда и градът сякаш беше забравил, че тя дори е изчезнала. Репортерите, които не напускаха алеята на Джаред по-рано, изчезнаха във въздуха. Закачливите заглавия, които споменаваха Джаред като мозъка зад изчезването на жена си, вече не се появяваха на първите страници.
И докато новината за възможната афера на Аманда не достигна до медиите, през ден във вестниците имаше няколко други теории за това как Джаред би бил толкова ужасен, психопатичен и мъчителен съпруг, че тя трябвало да избяга от лапите му. Но сега нито едно от тези неща не се появи във вестниците. Имаше само малка обява в единия ъгъл, която казваше, че е изчезнала.
Но Джаред все още имаше надежда. Беше разлепил брошури по стените на града, за да му се обади някой и да му каже, че е видял жена му. И може би дори щеше да прости на Аманда, че му изневери, ако беше.
Измина още една година и животът на Джаред вече не беше същият. Единственото нещо, което остана същото беше, че Аманда все още я нямаше. Нямаше новини. Нямаше обаждания. Нямаше следа от нея.
Джаред беше спрял да излиза от къщата, освен по работа. Всички наоколо го гледаха със съжалителен поглед, който той мразеше. Вече не знаеше какво иска, но определено не беше тяхно съжаление.
Една сутрин Джаред тъкмо беше пристигнал на работа, когато г-н Крафт направи съобщение.
— Сега всички в заседателната зала!
— И така, момчета, днес трябва да обсъдя нещо важно. — започна той, гледайки Джаред. — Оттеглям се от позицията си, тъй като моят партньор ще бъде вашият нов шеф.
В стаята се разнесе ахване и шепот и г-н Крафт отмести погледа си от Джаред, за да погледне другите.
— Знам, че това е огромна изненада за всички вас, но Анди е също толкова невероятен! И да, реших да разширя нашите офиси, така че ще се преместя в нов град. Вие сте най-добрият екип и се надявам да правите невероятни неща под ръководството на Анди.
Тогава г-н Крафт покани всички да се присъединят към него на вечеря същата вечер, след което той замина за летището. Джаред усети, че нещо не е наред. Г-н Крафт многократно го поглеждаше по време на срещата и дори на вечерята.
Джаред си тръгна от вечерята рано, но чакаше в колата си. Когато видя г-н Крафт да напуска ресторанта, той реши да го последва. Той се държеше на разстояние от мъжа, за да не бъде хванат.
Няколко минути по-късно те спряха на терминала на летището. Господин Крафт разтовари нещата си от таксито, но не влезе вътре. Той многократно поглеждаше часовника си, сякаш чакаше някого.
В следващия момент Джаред видя г-н Крафт да прегръща жена. Очите на Джаред се разшириха от ужас, когато жената се отдръпна от г-н Крафт.
— Аманда? — ахна той, държейки ръце към устата си в шок.
Джаред искаше да се втурне и да се изправи срещу тях, но не го направи. Беше чул, че полетът на г-н Крафт закъснява с един час, така че Джаред реши да се обади в полицията. Щракна снимка на мистър Крафт и Аманда и я изпрати на детектива, който отговаряше за случая на Аманда.
— Да, сър, сигурен съм, че е тя. Знам, че снимката не е ясна, но те са на летището! И тя е с моя шеф! Мисля, че са участвали в това заедно. — каза Джаред на детектива на телефон.
— Г-н Сътън, моля, останете там. Отиваме натам след минута. — каза детективът и затвори.
Джаред слезе от колата си и ги последва на летището. Дори си купи билет и седна точно зад тях в чакалнята.
Когато детектив Рудолф пристигна, той даде знак на детектива къде са седнали Аманда и г-н Крафт.
— Какво е чувството да ме оставиш заради моя шеф, Аманда? — попита Джаред и лицата на Аманда и г-н Крафт пребледняха, когато се обърнаха да го погледнат.
— Джаред? — Аманда се разплака. — Какво… какво си… — Тя не успя да довърши, когато двама полицаи сложиха белезници на нея и г-н Крафт.
— Защо го направихте и двамата? — Джаред изпищя.
— Виж, Джаред, първоначално не знаех, че е планирала изчезването си. След това тя се свърза с мен и ми каза, че се чувства зле, че ти е изневерила, и… — Преди г-н Крафт да завърши, детективът го прекъсна.
— Г-н Сътън, отпуснете се. И сър, — каза детектив Рудолф на г-н Крафт. — Може да искате да благодарите на г-н Сътън. Тази жена… тя не е тази, за която се представя. Тя всъщност не е вашата съпруга, г-н Сътън. Тя е италиански беглец, който бяга от полицията от години. Новият ми партньор случайно я разпозна от случай, който той е водел. И двамата сте били нейни жертви. Тя ви хвана в капана на плана си.
