Уилям изоставя жена си и дъщеря си, за да започне нов живот с младата си любовница. Но нещата се променят години по-късно и когато Уилям най-малко очаква нещата да се объркат, той се изправя лице в лице с порасналата си дъщеря.
Уилям изпита угризения, когато съпругата му го погледна тревожно. За момент той преосмисли решението си. Знаеше, че Линда ще бъде опустошена, ако научи, че той има любовница.
Уилям и Линда бяха женени от 20 години, имаха 17-годишна дъщеря и водеха спокоен живот в дома, който Линда наследи от родителите си. Те дори започнаха бизнес със сушено говеждо месо преди година, но скоро спряха да печелят пари, така че работата на Уилям ги издържаше.
— Какво искаше да обсъдим, Уилям? — Линда наруши мълчанието.
— Виждам се с някой друг, Линда. — призна Уилям. — Не исках да доживеем този ден, но не можах да се сдържа.
— Какво имаш предвид? — Лицето на Линда помръкна. — Ти… имаш друга жена? Отговори ми, питам нещо!
Уилям наведе глава.
— Не мога да го обясня, но я обичам. — каза той. — Тя е млада, различна и ние просто щракнахме.
— Въобще чуваш ли се, Уилям?! — Линда избухна. — Женени сме от 20 години, имаме дъщеря и сега… — бръмчащият телефон на Линда я прекъсна.
— Да-да? — отговори тя, запазвайки самообладание, но не след дълго загуби самообладание. Представител на съда й се обади, за да й съобщи, че домът им ще бъде иззет. Бяха взели кредит за бизнеса със сушено месо и ипотекираха къщата си. Уилям трябваше да върне дълга. Тя нямаше представа, че вноските са просрочени.
— Какво е извинението ти, че не изплащаш заема, Уилям? Ще оставиш ли мен и дъщеря ни на улицата, докато живееш фантазиите си с любовницата си? — избухна тя, докато затваряше. — Те искат 80 000 долара! Откъде ще вземем тези пари?
— Линда, аз… не можах да спестя достатъчно за тези плащания… — Уилям започна да се оправдава, знаейки, че той е виновен за всичко. Линда не можеше да понася повече мързеливия си съпруг.
— Вън! — извика тя. — Махай се от къщата ми, по дяволите!
Силният клаксон на превозните средства го грабна в момента. Уилям стоеше неподвижно на сигналната лампа. Беше твърде потънал в мислите си, за да забележи, че отново е станало червено. Уилям напусна жена си и дъщеря си преди 6 години, но не заживя желания живот.
Вместо това той живееше мизерно и загуби работата си и новото си семейство. Докато отиваше на интервю за работа сега, той се надяваше да възвърне живота си.
Нервно седеше пред стаята за интервю. Кандидатстваше за позиция във фабрика за производство на сушено говеждо месо. Смяташе, че предишният му опит, макар и неуспешен, ще бъде плюс. Влезе вътре, когато казаха номера му и късметът беше на негова страна, защото го наеха.
Уилям започна работа като пакетиращ оператор. На третия ден от работата си той беше зает да надписва кутиите, когато неговият мениджър, г-н Дън, се приближи до него.
— Ако не искаш да останеш в същата роля, Уилям, трябва да впечатлиш нашия главен изпълнителен директор днес. — ухили се г-н Дън, побутвайки Уилям, който беше объркан.
— Не знаеше ли? — Г-н Дън продължи, забелязвайки обърканото му изражение. — Тя идва тук на проверка!
Уилям не се интересуваше. Той учтиво се извини и се върна към работата си. Но скоро шепот от гласове го разсея, карайки Уилям да погледне нагоре към входа, където г-н Дън поздрави изпълнителния директор.
Челюстта на Уилям падна, когато видя, че изпълнителният директор е дъщеря му.
— Изабел? — ахна той, когато тя се приближи до него.
— Татко? — изчурулика тя уверено. — Мина много време, нали?
— Как? Как стана главен изпълнителен директор? — изтърси той.
— Значи повече се тревожиш за моя материален успех, отколкото за това как се справям? — изсмя се тя. — Не позволявай на този личен разговор да те разсейва. Тук съм за проверка и трябва да си вършиш работата. И да, — добави тя, преди да си тръгне — моля те, срещни се с мен в офиса ми след обяд.
Уилям отиде в офиса й този следобед.
— Влез! — каза тя, а той влезе и седна неспокойно срещу нея.
— Няма ли да попиташ това, което искаше да знаеш във фабриката? — каза тя, нарушавайки мълчанието. — Е, не беше лесно, татко. След като си тръгна, останахме без дом. Получихме само една трета от парите от продажбата на конфискуваното ни жилище. Благодаря ти, че не си направи труда да върнеш дълга!
— Мама ми даде последните си пари, защото не искаше да компрометирам образованието си. И тогава леля Джорджина се обади един ден. Мама трябваше да се премести при нея, далеч от мен, и тя каза… — Изабел направи пауза, припомняйки си един от най-предизвикателните моменти в живота си.
— Животът на мама беше в опасност…
Преди 6 години…
Докато Изабел седеше пред приемната служба на колежа и проверяваше отново документите си за кандидатстване, телефонът й иззвъня.
— Хей, лельо Джорджина, какво има? — Изабел държеше телефона между дясното си ухо и рамото.
— Става въпрос за майка ти, скъпа. — Джорджина звучеше притеснена. — Тя-тя имаше симптоми на инфаркт този следобед. Операцията все още не е необходима, така че мога да я подкрепя финансово. Но лекарите казаха, че това е коронарна болест на сърцето и ако получи сърдечен удар отново, ще трябва да извършат операцията, която ще струва повече от $100 000.
Сърцето на Изабел биеше лудо, когато затвори. Засега Линда беше добре, но можеше да се нуждае от операция по всяко време в бъдеще. Тя знаеше, че ще трябва да плати за обучението си, ако подаде документи за кандидатстване. Но тя можеше да спести тези пари и да ги използва за лечението на майка си, ако напусне кампуса.
Изабел си спомни бизнеса на родителите си с говеждо месо. Тя можеше да се опита да генерира повече доходи. Но за това тя щеше да се нуждае от старото оборудване на родителите си, което все още се намираше в конфискуваната им къща.
Изабел се върна при приятелката си, където временно беше отседнала. Тя търсеше достъпни апартаменти и пикап втора употреба, за да превози оборудване за бизнеса си. На следващия ден посети гараж.
Изабел попита собственика на гаража дали продава пикапи втора употреба и за щастие имаше късмет. Тя купи този, който можеше да си позволи, но не беше толкова лош, колкото си го представяше. Първоначално тракаше, но механикът го поправи и беше готов за употреба. Тя взе нещата си от апартамента на приятелката си и отиде до малък апартамент, който беше видяла онлайн.
Пространството беше по-малко, отколкото на снимките, но щеше да свърши работа, така че Изабел подписа договора за наем и плати наема за първия месец предварително. Същата вечер тя паркира пикапа си срещу стария дом на родителите си. Но когато се приближи до входната врата, като се увери, че никой не я гледа, тя забеляза голям ръждясал катинар, който висеше от вратата. Тя нямаше ключа и нямаше заден вход.
Погледът на Изабел се насочи към капандурата на покрива. Стъклото на прозореца все още беше счупено, това, което Линда караше Уилям да поправи, но той все отлагаше. Изабел имаше идея.
Тя паркира пикапа си пред прозореца на първия етаж и се покатери по тръбата, успоредна на капандурата. Тя влезе в тавана през капандурата и включи фенерчето на телефона си. Прах и паяжини бяха проникнали в стаята и осветлението вече не работеше.
Изабел забеляза кутия с надпис „КУХНЯ“ в един ъгъл. Тя дръпна лентата и намери приборите, които Линда използваше. Тя също така намери друга кутия, която съдържаше книгите с рецепти на Линда и професионална сушилня. Тя пренесе двата кашона долу и ги натовари в пикапа си през прозореца на първия етаж.
Изабел затвори прозореца, така че никой да не заподозре, че е била там. Тя напусна къщата през капандурата, след което отиде с колата си до изоставена къща на няколко пресечки от апартамента й. Тя реши да създаде своето производствено пространство там, защото апартаментъ й беше твърде малък и се нуждаеше от повече пари, за да наеме място.
Когато спря близо до изоставения дом, тя се огледа, за да се увери, че никой не я наблюдава. После тя тръгна бързо към задния двор, но на вратата имаше малък катинар. Изабел махна фибичката си, вдигна катинара и… щракване!
Вратата се отвори със скърцане. Изабел пренесе всичко в мазето и създаде малко производствено помещение там. Тя обаче трябваше да изчака, докато лампите бъдат монтирани. Не можеше да готви нито на тъмно, нито през деня. Не искаше да бъде хваната.
Минаха няколко дни. Първоначално Изабел следваше рецептата на майка си, но месото имаше ужасен вкус. Нещо не беше наред. Тя експериментира с рецептата за марината, тъй като искаше телешкото й да има уникален вкус. Изабел не искаше да се ограничава, както направиха родителите й, създавайки продукт, който да се предлага само на познати. Тя искаше да го продава в целия щат и в големите търговски вериги в САЩ.
— О, боже! Това е! — възкликна тя, щом опита новата порция. Най-накрая имаше продукта, който искаше. Имаше обаче още много работа.
Изабел прекара следващия месец в усъвършенстване на търговското си представяне, изпращане на студени имейли до гиганти в търговията на дребно и изпращане на мостри. Най-накрая последва отговор.
Re: Предложение за сушени меса
Скъпа Изабел,
Надявам се, че този имейл те намира в добро здраве. Благодаря ви за скорошното ви предложение. След внимателно обмисляне, ние вярваме, че вашата закуска за бира със сушено говеждо месо ще бъде фантастично съвпадение с интересите на нашите потребители. Бихме искали да опитаме вашите проби…”
Изабел нямаше нужда да чете повече. Тя бързо отговори и седмица по-късно седеше в офиса на компанията за търговия на дребно с техния екип за проверка на храните. Беше успяла да изпълни поръчката от 1000 пакета, както бяха поискали.
Продуктът на Изабел се разпространяваше по масата и след като го опита, мениджърът Крис я помоли да изчака отвън.
— Ще ви съобщим резултатите след час. — каза той.
Сърцето на Изабел биеше лудо, докато чакаше. Но когато я извикаха в офиса час по-късно, тя научи добрата новина.
— Харесваме вашия продукт, Изабел, и искаме да обсъдим следващите стъпки. Трябва обаче да посетим вашата фабрика и да извършим санитарна инспекция. Ако установим, че отговаряте на нашите стандарти, в състояние ли сте да произвеждате 10 000 пакета на месец? — попита Крис.
Изабел не можеше да каже „не“, защото не знаеше кога следващата възможност ще почука на вратата й. Тя отиде в кафене след като излезе от офиса и се чудеше как ще уреди всичко. Посещението на Крис беше след две седмици.
Телефонът й иззвъня, изтръгвайки я от мислите й.
— Хей, лельо Джорджина. — отвърна тя.
— Скъпа, състоянието на майка ти се влошава. — каза притеснено Джорджина. Оказа се, че медицинският доклад на Линда съдържа грешка и тя се нуждае от операция в рамките на един месец.
— Но как е възможно лекарите да направят такава голяма грешка? — Изабел се ядоса, дълбоко в себе си притеснена за Линда.
— Иска ми се да мога да направя нещо, за да помогна и на двете ви… — Джорджина въздъхна тъжно.
Изабел знаеше, че сега има само една възможност да помогне на майка си. Тя посети бащата на бившия си съученик, г-н Наваро, богат бизнесмен. Тя му разказа всичко за борбата си да произведе първите няколко проби от сушено месо.
— Но знам, че сте истински бизнесмен, така че съм тук със сделка. Ако инвестирате в мен и всичко върви добре, мога да ви предложа 35% от приходите на фабриката.
— Бизнесът си е бизнес, скъпа. — усмихна се господин Наваро. — И така, ето едно условие. Бих взел 35% плюс една трета от продажната цена на вашия конфискуван дом. Имаме ли сделка?
Днес…
— Г-н Наваро и аз сключихме сделката. Преминах проверката на Крис и получих първия си чек. Това ми помогна да си върна дома и можех да лекувам мама. Справихме се. Но не понасям предателство, така че ти вече не работиш тук. Изчакай ме зад склада.
Около 15 минути по-късно Изабел дойде да се срещне с Уилям, но с две кутии, носени от складов работник.
— Отвори го, татко. — каза тя, докато работникът подаваше кутиите на Уилям.
Уилям намери старите кухненски уреди и сушилнята вътре, остатъците от неговия и на Линда провален бизнес.
— Мисля, че вече сме квит, татко. Имаш всичко необходимо, за да започнеш и развиеш бизнес и да промениш живота си. Просто ми повярвай. Била съм там. — усмихна се Изабел и си тръгна.
