Тим е възмутен, когато стюардесата се опитва да го убеди да смени мястото си в първа класа с това на възрастна дама в икономична класа, която не се чувства добре. Грубата му реакция обаче се връща, за да го преследва, когато я вижда следващия път.
Тим пишеше имейл на лаптопа си и щракна върху „изпрати“ с много повече сила, отколкото беше необходимо. Той посегна към содата, която стюардесата му беше донесла, и я изпи на една глътка.
Тим огледа за момент удобствата, достъпни за него в първокласната част на самолета. Най-накрая шефът му оцени работата му достатъчно, за да му позволи да пътува в лукса, който заслужаваше.
Тази привилегия обаче може да му бъде отнета, ако последните му усилия за преговори се провалят. Фокусът на Тим се върна към лаптопа му. Този път той написа друго съобщение до различна заинтересована страна и го изпрати.
Отговорът на първия имейл на Тим току-що се беше появил във входящата му кутия, когато до лакътя му се появи стюардеса. По-възрастна жена се влачеше след нея.
— Извинете, сър — каза стюардесата. — Тази дама не се чувства добре, така че бихме искали да я преместим в първа класа за остатъка от полета. Бихте ли били така любезен да си размените местата с нея?
— Не — сопна се Тим. — Как смееш да ми задаваш такъв въпрос? Не виждаш ли, че работя тук?
— Уверявам ви, че можете да продължите да се наслаждавате на нашия wifi по време на полет в икономична класа, сър. — Стюардесата му се усмихна.
— А какво ще кажете за пространството за лактите и в скута ми за лаптопа ми? Не мога да продължа да работя в икономичната класа и вие го знаете. Защо питате мен все пак? Ами всички останали?
По-възрастната дама изстена и се облегна на облегалката за глава на Тим.
— Махни се, ужасна старица! — Тим вдигна ръка, за да я отблъсне, но после размисли. — Не искам твоите микроби да са из цялото ми място. Върни се в икономичната класа, където ти е мястото.
Мъжът от другата страна на пътеката срещу Тим стана и предложи на дамата лакътя си.
— Тя може да заеме мястото ми. — каза мъжът. След това погледна злобно Тим. — За разлика от някои хора, аз знам какво означава да уважавам по-възрастните.
— Както и да е. — Тим се обърна към лаптопа си. — Сега, ако нямате нищо против, имам работа, с която трябва да се заема.“
Тим написа няколко имейла за оставащия час от полета и се обади на един от бизнес партньорите си. Нервите му бяха изтощени. Трябваше да сключи тази сделка и не можеше да разбере защо партньорите на тяхната компания са толкова трудни.
— Защо не виждат как това ще им бъде от полза? — измърмори той.
Когато самолетът му кацна в Минеаполис, Тим беше шокиран да види шефа си Карл да чака. Някой от партньорите се беше свързал директно с шефа му, за да се оплаче от преговорите? Прилив на паника разби сърцето на Тим. Със сигурност Карл не беше изминал целия този път, за да го уволни?
Тим се тътреше към Карл, когато видя шефа му да се втурва напред, за да прегърне болната, възрастна дама от полета. Тим спря вцепенен, когато чу Карл да я нарича майка.
Тим обмисляше да се отдръпне и да се втурне към паркинга. В крайна сметка Карл беше тук заради майка си, а не заради провалите на Тим. Когато се обърна, за да си тръгне, Карл го видя и му махна.
— Тим, ела тук. Бих искал да те запозная с майка ми, Аманда.
Тим се приближи. Той понечи да се усмихне, но Аманда го изгледа строго.
— Не се чувствах добре по време на полета, Карл… — каза Аманда.
Дъхът на Тим спря в гърлото му. Беше на път да бъде разобличен, че е бил груб и жесток към майката на шефа си!
— …и не ми се среща особено с някого в момента. — продължи Аманда.
— Разбира се — Карл подаде ръката си на Аманда.
— Хайде да те заведем у дома. Тим, ще се видим сутринта за разбор на преговорите, става ли?
— Разбира се, ще бъда там. — Тим се усмихна, но вътрешно трепереше от нерви. Аманда може и да не беше казала нищо сега, но той беше сигурен, че ще разкаже всичко на Карл по пътя към дома си.
Тим все още беше сноп нерви, когато пристигна в офиса на следващия ден. Той репетира какво ще каже на Карл за поведението си в самолета хиляди пъти, докато чакаше да бъде извикан в офиса на шефа си.
Обаче така и не го извикаха. Тим се прибра вкъщи и хвърли храна в микровълновата. Беше се почувствал гадно при мисълта да яде по време на обяда, а сега умираше от глад. Когато седна, той получи телефонно обаждане от Карл.
— Тим, здравей. Съжалявам, че се обаждам след работно време, но искам да говоря с теб относно преговорите. Нямам никакви договори на бюрото си, така че приемам, че има проблеми за изглаждане?
— Да. Малони не харесва новия доставчик, а Харт има притеснения относно местоположението на допълнителния склад. — Тим въздъхна. Беше толкова облекчен, че Карл не се обажда за майка си, че тези проблеми изглеждаха дребни в сравнение с него.
— Те са упорити за това. — продължи той. — Очертах как промените са необходими за нашия имидж и дългосрочното увеличение на печалбата, което прогнозираме, но те се нуждаят от повече убедителност.
— Ще ги качим на борда. Ще извикам експерт, който да ти помогне да продължиш.
Тим беше много любопитен кой може да е този експерт. Той забърза към офиса на Карл, когато го повикаха на следващия ден и беше удивен да види майка му там.
— Помниш ли майка ми, Аманда? — каза Карл.
— Тя е експертът, когото споменах снощи. Въпреки че вече е пенсионирана, майка ми всъщност изгради тази компания от нулата. Тя е отличен преговарящ и се съгласи да ти помогне в настоящата ни ситуация.
— Очаквам с нетърпение да работя с вас. — каза Тим.
Аманда го изгледа от горе до долу и изви вежди.
— Да, сигурна съм, Тим.
В този момент Тим разбра защо Аманда не е казала на Карл за поведението му в самолета и защо се е включила доброволно да му помогне. Тя възнамеряваше сама да го накаже за начина, по който бе постъпил. Може би дори е искала да го саботира!
Аманда придружи Тим до офиса му веднага след срещата. Вървяха в мълчание, което се стори зловещо на Тим. Когато той й дръпна стол, който да използва, докато работят, тя го прие със скромна благодарност.
— Хайде да се захващаме за работа. — каза Аманда, когато Тим й предложи питие. — Бих искала да започна, като прегледам твоята презентация. Твърде лесно е да се подхлъзнеш към небрежни навици, когато представяш нови планове на партньори, с които имаш съществуваща връзка.
Тим беше вложил часове работа в презентацията си, но извади файла без възражения. Аманда го изгледа, без да прави никакви коментари, освен от време на време да кима.
— Добре, кажи ми първоначалната им реакция към всичко това. — каза Аманда.
Тим започна да описва оплакванията на Харт и Малоуни, но Аманда го прекъсна с въпроси относно техните пози и езика на тялото. Тим веднага се почувства неспособен. Той не беше отбелязал всички подробности, за които тя настояваше, че са важни!
Вторият ден на работа на Тим с Аманда беше почти същият. Тя задаваше въпроси за кореспонденцията му с техните бизнес партньори след преговорите и се заяждаше с подробности, които той никога не беше забелязвал.
— Така е, както подозирах. — каза Аманда, докато си тръгваше.
— Ти толкова много разчиташе на съществуващите си отношения с Малоуни и Харт, че си станал небрежен. Пренебрегнал си уликите, които биха ти позволили да отговориш на техните опасения, преди да са ги повдигнали.
Тим я погледна шокиран. Как смее да нарече работата му небрежна? Подозренията му бяха верни: тя наистина планираше да го саботира.
— Но все още можем да спасим ситуацията — продължи Аманда. — Ще ти кажа какво имам предвид утре, когато се видим.
— Разбира се — отвърна Тим. — Нямам търпение да видя какво ще измислиш. Все пак ти си експертът.
Аманда го погледна странно. Тя сякаш се канеше да каже нещо, но си тръгна, без да каже нищо повече.
— Това е лудост. — каза Тим, когато Аманда му разказа плана си на следващия ден. — Никога няма да ги убеди и по-лошото е, че ще си помислят, че се опитваме да се подмажем.
— Тим, понякога в бизнеса хората очакват малко разтоварване. — Тя се наведе напред и го фиксира със строг поглед. — Би било добре да го имаш предвид, особено когато имаш работа с хора като Харт и Малоуни.
— Какво трябва да означава това? — сопна се Тим.
— Това означава, че трябва да работиш върху уменията си с хора. Харт е семеен човек и посещенията в новия склад ще увеличат времето му за пътуване до работното място. Малони, от друга страна, е още по-загрижен за имиджа и въглеродния отпечатък от нас.
Аманда се облегна и скръсти ръце в скута си.
— Решението е просто, Тим. Харт трябва да види, че това ново развитие няма да отнеме времето на семейството му, докато Малоуни се нуждае от доказателство, че нашият доставчик следва най-добрите практики. Стимулите, които предложих, са да покажем, че ни е грижа за нашите бизнес отношения и разбираме техните опасения.
Тим не хареса плана на Аманда. Той все още беше сигурен, че тя иска да го накаже за начина, по който се държа с нея в самолета, но нямаше начин да се противопостави. Освен ако не разкаже всичко на Карл и не рискува да бъде уволнен или понижен в длъжност, единственият му избор беше да продължи.
— Поне мога да кажа искрено, че цялата тази катастрофа е била нейна идея, когато ни гръмна в очите.
Тим работеше върху документа, очертаващ плана за стимулиране на Аманда.
За шок на Тим и двамата партньори бяха отговорили положително до края на деня. Те искаха да обсъдят новия план по-задълбочено. Тим предложи да проведат видеоконференция по-късно същата седмица.
Когато съобщи новината на Аманда, тя му се усмихна за първи път.
— Виждаш ли? Все пак съм експерт. — каза тя.
Онзи петък Тим убеди Харт и Малоуни да се ангажират с плана, предложен от Аманда. Той обеща да им прати променени договори до понеделник и същата вечер излезе да празнува.
Докато Тим седеше в любимия си бар, той продължаваше да мисли за това как не е преценил Аманда и колко ужасен е бил с нея в самолета. Тя не беше казала на Карл какво се е случило.
— Дължа й огромно извинение. — реши Тим.
Онзи понеделник Тим купи огромен букет цветя и ги занесе направо в офиса, който Аманда използваше. В момента, в който тя го покани, той започна да се извинява.
— Бях толкова груб с теб в самолета, а ти беше така любезен да ми помогнеш въпреки лошото ми поведение. Не разбирам защо не използва тази възможност да ми отмъстиш и се надявам, че можеш да ми простиш.
Той протегна букета към Аманда, но тя не отвърна, както очакваше.
— Отмъщение? — изсмя се Аманда. — Тим, живяла съм достатъчно дълго, за да науча, че злобата и дребната подлост не правят нищо друго, освен да отровят този, който ги използва.
Тя взе цветята и ги помириса.
— Освен това вече знаех кой си в самолета. Може да съм пенсионирана, но съм в крак с това, което се случва в този бизнес. Когато беше толкова груб и настоятелен да работиш, предположих, че преговорите ти са минали зле.
— Знаеше кой съм през цялото време? — попита Тим.
— Току-що го казах. Знаех, че трябва да преговаряш за ново бизнес предложение. Както Карл спомена, аз съм свикнала да работя с партньори и съм много запозната с всички сложности на тези взаимоотношения.
— О, можех да кажа на Карл за поведението ти, но това нямаше да помогне. — Аманда сви рамене. — Сигурна съм, че той проверява служителите си достатъчно добре, за да е сигурен, че не плаща на хора, които обичайно са груби, и не виждах смисъл да те карам да страдаш за реакциите си, когато си явно стресиран.
Тим погледна Аманда с удивление. Имаше чувството, че той й показа изцяло нов начин да възприема другите хора през седмицата, в която бяха работили заедно. Тя искрено се интересуваше от другите и се опитваше да ги разбере, поради което, осъзна той, нейните идеи бяха убедили партньорите им.
Какво можем да научим от тази история?
- Всички можем да се опитаме да бъдем по-малко егоцентрични. Тим беше толкова погълнат от грижите си, че дори не го интересуваше, че на Аманда й е прилошало по време на полета. Той не би бил толкова груб, ако беше отделил малко време да се замисли за чувствата й.
- Отмъщението е отрова. Когато живеете живота си с намерение да причините вреда или в страх от последствия за щетите, които сте причинили в миналото, това в крайна сметка поглъща всички аспекти на живота ви.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
