Лято, нервна годеница, се подготвя за сватбата си с Мат. Но с наближаването на сватбата тя забелязва промяна в поведението на Мат – някога отворена книга, а сега потаен човек. Подозрителна, Съмър смята, че Мат се среща с друга. И подозренията ѝ са верни. Само че жената изобщо не е тази, за която я мисли Съмър.
В седмиците преди сватбата ми животът ми сякаш висеше на косъм – косъм, който се късаше с всеки потаен поглед и приглушен разговор, който годеникът ми Мат смяташе, че крие от мен.
Отначало признаците бяха едва доловими – знам, винаги са такива, но преди това Мат беше отворена книга. Тази негова нова версия ме остави невъзможно сама.
Изведнъж телефонът му беше заключен с парола и винаги щеше да бъде прикрепен към него. Той също така имаше внезапна нужда от уединение – искаше да приема обажданията си навън, далеч от мен.
Но нищо не порази по-силно от деня, в който усетих различен парфюм върху него. Беше ясно като нищо, че ароматът просто не беше мой. Моят беше растителен и земен, а този нов аромат беше сладък и цветен.
Спомням си сутринта, в която седях навън и се опитвах да разбера как да продължа напред.
Разкъсвах се между желанието да довърша сватбения си воал и желанието да се конфронтирам с Мат за всичко, което се случваше зад кулисите.
Обадих се на сестра ми Ани, защото исках да получа малко яснота.
“Какво мислиш?” Попитах. “Трябва ли да се изправя срещу него?”
“Да!” – възкликна ентусиазирано сестра ми. “Ще се омъжиш за този човек, сестричке. Трябва да знаеш какво се случва преди сватбата. По-добре отменена сватба, отколкото развод”.
Знаех, че сестра ми има предвид това по най-добрия начин. Тя искаше да ми отвори очите за възможността да се случва нещо крайно.
“Така че, поговори с него”, каза тя. “И го направи скоро!”
Не можех да си представя да отменя сватбата си. Но ако Мат се срещаше с друга – тогава нямах никакво намерение да бъда с него. Нямаше да позволя това.
Същата вечер се конфронтирах с Мат по време на вечерята. Гласът ми беше спокоен, но сърцето ми се блъскаше в гръдния ми кош. Притеснявах се, че си измислям нещата в главата си. Но мисълта, че в действията на Мат има някаква истина, ме ужасяваше.
“Няма да играя тези игри, Мат – казах аз, сядайки на масата.
Реакцията му беше незабавна, очите му се разшириха, на челото му се образуваха лъчички пот, сякаш самото обвинение беше достатъчно, за да го съкруши.
“Лято” – заекна той. “Няма друга жена, ако намекваш за това. Кълна се. Това е просто частен проект в работата – в момента всичко се основава на поверителност. Трябва да се съсредоточа върху него, но нищо не може да изтече. Добре?”
Ръцете на Мат се протегнаха към мен, сякаш искаше физически да върне доверието между нас.
В този момент, въпреки вихъра от съмнения, видях страха и честността в очите на годеника ми.
През уикенда преди сватбата ни Мат и аз планирахме вечеря с най-близките ни роднини и приятели. Искахме просто интимна вечеря преди големия ни ден – който знаехме, че ще бъде хаотичен, следвайки графика, който сватбеният ни организатор беше изготвил толкова старателно.
Двамата с Мат подредихме градината ни с приказни светлини и напитките течаха равномерно.
“Слава богу, че ще се жениш, Мат – каза Лукас, най-добрият приятел на Мат. “Сега си проблем на някой друг”.
Момчетата се ухилиха и продължиха да подбират чиниите си.
Мат, от друга страна, дори не им обърна внимание. Беше се съсредоточил върху телефона си, а пръстите му яростно пишеха съобщения.
“Мат!” – извика сестра ми, опитвайки се да привлече вниманието му.
“Какво?” – попита той, вдигайки очи и откривайки, че всички го гледат.
“Съжалявам”, промълви той. “Само последни подробности за сватбата.”
Той отказа да срещне погледа ми.
Не знаех какво да правя с него. Докато събирах мръсните чинии и ги подреждах в кухнята, готови за миене, не можех да разбера защо Мат отново се държи толкова хитро.
След конфронтацията той изглеждаше много по-добре. Или пък прикриваше действията си по-добре.
Денят на сватбата ни настъпи, окъпан в златната светлина на късния следобед – точно както си бях мечтала.
Църквата беше украсена с цветя, за които Грейс, нашата сватбена организаторка, беше преместила небето и земята. А въздухът беше изпълнен с тихото шумолене на любимите ни хора.
Когато двамата с Мат застанахме пред олтара, ръка за ръка, готови да обещаем живота си един на друг, се почувствах глупаво, че се съмнявам в него.
Знаех, че този мъж се грижи за мен. Нямаше как да ми изневери.
Мат ме дари с крива усмивка, сякаш прочете мислите ми. Той стисна ръката ми.
И тогава един звук наруши момента – вратата на църквата се отвори със скърцане, намеса, която спря свиренето на инструменталите.
Мат, обръщайки се към суматохата, се задъха силно.
Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера – усетих срама му като осезаема вълна, която се разби в мен и ме остави настръхнала. Но все пак се обърнах, за да видя една по-възрастна жена, която си проправяше път към олтара.
Лиза, майката на Мат, жената, която го е отгледала, пусна чантата си, а ръката ѝ стисна сърцето ѝ, сякаш за да се успокои.
“Ти?” – задъха се тя и гласът ѝ се разнесе из църквата.
Мат беше котвата между два различни свята – единият, в който беше роден, и другият, в който беше въведен с любов.
Оказа се, че жената, която с неохота беше разбила сватбата ни, е биологичната майка на Мат. Осиновен от леля си, след като е бил изоставен от биологичната си майка, животът му е бил гоблен от любов, съшит с тайни.
С Мат бяхме заедно от шест години и тази тема никога не беше излизала на дневен ред. Доколкото знаех, родителите му бяха Лиза и Джордж – двамата души, които той ми беше представил като семейство от самото начало.
Това беше тайна, която трябваше да излезе наяве много отдавна. Дори ако Мат я беше признал едва след като ми предложи, когато вече знаеше, че иска да прекара остатъка от живота си с мен, това щеше да е напълно приемливо за мен.
Вместо това нямаше нищо.
Мат го беше скрил от мен.
И така, на сватбата ни биологичната майка на Мат, Шармейн, по-малката сестра на Лиза, беше разкрита пред всички нас.
Мат пусна ръката ми и направи крачка към Шармейн. Виждах, че част от Мат се радваше, но друга част от него сякаш се смущаваше. Моментът увисна, дъх преди бурята, докато майка му се приближаваше към сестра си.
Всички гости затаиха дъх, очаквайки гняв, упрек, може би дори отхвърляне. Но това, което последва, беше толкова нежен момент, че сякаш самите основи на църквата въздъхнаха с облекчение.
Лиза, майката на Мат, жената, която го е отгледала с цялата любов, която може да побере едно сърце, пристъпи напред и обгърна сестра си в прегръдка, която говореше за прошка, за изгубени години и за любов, която продължава въпреки всичко.
Обетите ни, когато най-накрая дойдоха, бяха не само обещания един към друг, но и към семействата ни – преплетени от историята и изцелени от любовта.
Останалата част от вечерта се развиваше с Мат, който беше неотлъчно до мен. Той не се опита да ми обясни нищо. Но изглеждаше много по-спокоен, отколкото беше в продължение на седмици.
По време на първия ни танц той ми обеща да ми разкаже всичко по време на медения ни месец.
“Съжалявам, Съмър – каза той. “Но за всичко това си има причина. Обещавам.”
По-късно разбрах, че Мат и майка му Лиза са си обещали да запазят това помежду си
“Лято” – каза Лиза, когато излязохме на обяд няколко дни след като Мат и аз се бяхме върнали от медения си месец.
“Не знам какво да ти кажа”, каза Лиза. “Знам, че трябваше да ти кажем истината по-рано. И аз съм казвала на Мат да ти каже всичко.”
“Защо не го направи?” Попитах го. “Проблем с доверието ли е?”
Меденият ни месец беше невероятен, но с Мат танцувахме около темата – накрая я отложихме за разговор, когато се приберем у дома.
Което все още не се беше случило.
“Не – успокои ме Лиза, отпивайки от питието си.
“Става дума за факта, че това е било тайна в нашето семейство от дълго време. Сестра ми беше само на осемнайсет, когато роди Мат, а тя беше млада и безгрижна. Разбира се, тя обичаше бебето си. Но не беше готова да бъде майка”.
Лиза погледна в земята за момент.
“След като Джордж и аз осиновихме бебето, не искахме нищо повече от това да запазим сестра ми в картината”, казва тя.
“Като по-яка, по-млада леля?” Попитах, като се усмихнах.
“Да, точно така”, засмя се тя. “Но след няколко месеца Шармейн си събра багажа и замина. И минаха години, без да си говорим. Защото просто не можехме да я намерим. Тогава тя ни се обаждаше случайно и ни проверяваше. Преди да изчезне отново.”
След известно време с Лиза отидохме за сладолед и се прибрахме пеша вкъщи. Най-накрая се почувствах по-сигурна в позицията си в живота на Мат. По време на разговора ни се почувствах сякаш съм част от семейството, защото разбирах ситуацията и защо Мат се колебаеше дали да ми каже.
В края на краищата, въпреки че той беше в основата на всичко – той чувстваше, че истината трябва да каже Лиза, а не той.
“Поне ти знаеш” – каза Мат, когато вечерта изпихме заедно чаша вино.
“Съжалявам”, продължи той. “Просто не знаех как да ти кажа, защото това е голямо събитие за майка ми”.
Мат продължи да ми разказва как се е свързал с Шармейн в социалните мрежи.
“Просто исках да знам дали тя би се заинтересувала да присъства на сватбата. Като леля”, добави той. “Не исках тя да дойде тук, като майка. Не, това е запазено за майка ми”.
В крайна сметка Мат ми разказа как се е опитвал да говори с нея – винаги тайно, защото ако ми кажеше с кого говори, тогава щеше да се наложи да ми каже всичко.
Сега сме поканили Шармейн на вечеря следващата седмица. Мат е изключително нервен, не знае какво да очаква.
Просто се надявам тя да го допусне до себе си.
