9-годишният Дилън иска да изненада баба си на нейния 70-и рожден ден. Дългият път, който той изминал, за да направи рождения ѝ ден незабравим, изумил всички.
“Ооо, харесва ми ритъмът, Дилън. Звучи толкова енергично. Толкова е… Толкова е… как го наричате вие, децата, в днешно време? Това е така?”
“Искаш да кажеш “болен”, бабо?”
“Хаха! Просто не мога да настигна твоето поколение, Дилън. Болен! Какво изобщо означава това?”
“Не знам, бабо. Дори аз не го разбирам, честно казано.”
Дилън и баба му Ерика се смяха от сърце, след като той сподели с нея ритъм, създаден на своя iPad. След като се съвзеха от смеха на съвременния жаргон, Ерика подаде на Дилън слушалките и каза:
“Дилън, изумена съм колко бързо си усвоил технологията за създаване на музика. А най-хубавото е, че влагаш своята индивидуалност в музиката си. Вярвам, че ако добавиш гласа си към музиката си, тя ще бъде фантастична. Продължавай да правиш музика. Не позволявайте на никого да ви спре.”
Деветгодишният Дилън живее с баба си в предградията през последните две години. Родителите му, Джонатан и Лоис Коен, са успешни адвокати в града.
Когато за пръв път дошли в града, Коенови се борили много, но работели упорито, денем и нощем, и били забелязани от фирмите си.
Накрая късметът се усмихнал на двойката. Преди няколко години те едновременно получиха повишения в своите фирми. Това направи ежедневието им много забързано. Но Ерика им се притече на помощ и предложи да се грижи за него в дома си.
Дилън обичаше да живее с баба си. Всяка сутрин Ерика му приготвяше здравословна закуска. След като се изкъпеше, двамата излизаха на разходка в квартала. Ерика напяваше някоя мелодия, а Дилън се присъединяваше към нея и хармонизираше.
След музикалната сутрин Ерика и Дилън чакаха училищния автобус. Всяка вечер Ерика пееше на Дилън, докато той заспи.
Неизбежно беше Дилън да има музикални наклонности. Тази година той искаше да свири на годишната церемония в училището си. Но родителите му искаха той да се съсредоточи върху обучението си. Искаха и Дилън да стане успешен адвокат, без да се налага да се бори като тях.
“Дилън, не се разсейвай с тези тривиални неща. Това ще ти попречи да постигнеш отлични резултати в училище. Пеенето е чудесно хоби.”
“Но знанието е превъзходно и ще ти помогне да се издигнеш в живота”, каза Джонатан по време на едно от кратките им посещения при Ерика.
“И виж какво ти дадохме!” Лоис каза, като подаде на Дилън чисто нов iPad. “С него можеш лесно да четеш книги и да подготвяш презентации за задачите си в училище.”
Дилън е доволен от iPad, но е леко обезсърчен от начина, по който родителите му пренебрегват любовта му към музиката.
“О, какъв прекрасен подарък. Това ще бъде много полезно за Дилън в обучението му. Нали така, Дилън?” Ерика каза, като сложи ръка на рамото му и му намигна. Това накара Дилън да се усмихне.
След като родителите му отново заминаха за града, нищо не се промени за Дилън и Ерика. Те имаха същите музикални сутрини и Ерика пееше същата песен, за да приспи Дилън.
“…и винаги ще го правя”, изпя Ерика последния ред и Дилън се унесе в сън по сигнал с усмивка.
Месеци по-късно родителите на Дилън си взеха отпуск и дойдоха да останат при Ерика и Дилън. През следващата седмица предстоеше рожденият ден на Ерика. Искаха да обсъдят и плана за преместването на Дилън в по-добро училище в града.
На сутринта след като пристигнаха, Дилън помоли баща си да го вземе на разходка с кола, вместо да се разхожда с Ерика.
Нашите баби и дядовци заслужават всеки мил жест на любов, за който можем да се сетим.
Джонатан беше изненадан. Той знаеше колко много Дилън обича разходките с баба си. Но все пак го изведе навън. Дилън носеше своя iPad със себе си в раницата си.
“И така, татко! Сложих адреса на моя iPad. Искам да ни закараш дотам”, каза Дилън, докато влизаше в колата.
“А? Къде отиваме, Дилън?” Джонатан попита, шокиран от молбата му.
“Искам да изненадам баба за рождения ѝ ден. Ще отидем в едно звукозаписно студио на няколко километра оттук. Ще запиша любимата ѝ песен и ще я пусна на рождения ѝ ден”.
Джонатан онемя. Той беше изумен от нетърпението на Дилън да направи на Ерика специален подарък. Отидоха със служебния автомобил до студиото и Джонатан разговаря със собственика.
Собственикът на студиото им помогна да резервират сесия и им показа мястото за запис. Той представи Джонатан на звукозаписвача. Преди Джонатан да се ръкува със звукорежисьора, Дилън го прекъсна.
“Здравейте, господине, аз съм Дилън. Ще записваме в си мажор с основни клавирни акорди на заден план със 102 удара в минута. Можете да експортирате моите вокали и клавирите поотделно в два различни wav файла”.
Звукозаписвачът, собственикът на студиото и дори Джонатан бяха зашеметени. Челюстите им паднаха, докато слушаха как деветгодишното момче дава инструкции като професионалист.
Когато Дилън влезе в звукозаписната кабина, той постави микрофона и си сложи слушалките.
Всички бяха хипнотизирани, когато Дилън започна да пее. Сесията приключи с един дубъл, а звукозаписвачът прехвърли аудиофайловете на флашка и я подаде на Джонатан.
Дилън веднага попита звукозаписвача: “Господине, можете ли да споделите файловете и по имейл?”. Звукозаписвачът вече не беше изненадан. Той изпълни молбата на Дилън.
Когато Джонатан беше готов да плати, Дилън го спря и каза: “Татко, това е моят подарък. Искам да платя за него. Може ли?”
“Но откъде имаш пари?” Главата на Джонатан се завъртя.
Дилън се усмихна овчедушно и каза: “Всъщност, татко, миналата година започнах да се уча да правя музика на моя iPad. Правех бийтове и ги качвах онлайн. Дори аз се изненадах, когато хората започнаха да ги купуват. Баба ми помогна да създам акаунт и да сложа парите в касичката си.
“Когато спечелих достатъчно пари за студийната сесия, знаех какво искам да подаря на баба”.
Всички в студиото погледнаха с възхищение към Дилън.
Настъпи рожденият ден на Ерика и Коен организираха перфектното парти. Приятели и роднини се появиха, за да отпразнуват 70-ия рожден ден на Ерика. Но най-голямата изненада дойде, когато малкият Дилън се появи в костюм, подобен на този на дядо му от една от снимките.
Той дойде при Ерика и каза: “Бабо, помниш ли как дядо ти пя пред училището? Аз няма да пея, но бих искал да танцувам с теб”. Казвайки това, той поиска ръката на Ерика като джентълмен. Ерика се засмя на милия жест на Дилън и се изправи, за да танцува.
Изведнъж светлините угаснаха и на заден план започна да звучи музика. Ерика разпозна интродукцията на песента и сълзите мигновено се търкулнаха по очите ѝ.
Това беше “Love Me Tender” на Елвис. Това беше същата песен, която покойният ѝ съпруг винаги пееше за нея. Това беше същата песен, която тя пееше за Дилън вечер.
Тя беше изненадана, когато се появиха вокалите. Това беше сладкият глас на Дилън, който пееше песента, която беше записал в студиото. Всички на партито бяха запленени от песента, която Дилън изпълни за Ерика.
След като песента свърши, Ерика прегърна силно Дилън, докато гостите бурно ръкопляскаха на младата звезда. Ерика забеляза, че от тълпата към тях се приближава непознат мъж.
“Честит рожден ден, госпожо Хофман” – пожела мъжът на Ерика.
“Казвам се Джъстин Томпсън от “Томпсън Рекърдс”. Вие не ме познавате, но Дилън ме познава. Той записа тази песен в моето студио. Както всички останали днес, и аз бях зашеметен от гласа на Дилън. Той е природен талант. И не само талантлив, той е и умен. Вярвам, че притежава всички необходими качества, за да стане звезда.”
“Той вдъхнови всички нас тази вечер. Смятам, че може да вдъхнови милиони с гласа и музиката си, ако получи подходящи напътствия.”
“След като записах гласа му, се обадих на мой близък приятел, който работи на най-висока позиция в училището “Джулиард”. Той хареса гласа на Дилън. Той каза, че Дилън дори няма нужда да се явява на прослушване. Приемането му е потвърдено. Бих искал да спонсорирам образованието му там, ако ми позволите”.
Ерика беше въодушевена. Както и Джонатан и Лоис. Развълнуваните Дилън и Джъстин ги погледнаха за разрешение. И двамата родители се просълзиха и се съгласиха да изпратят Дилън да учи музика.
“Това е най-добрият подарък за рождения ден”, заяви Ерика, докато всички гости на партито се радваха.
