Едно осиротяло момче решава да не кани баба си на училищната си постановка, тъй като се страхува, че съучениците му ще разберат, че тя работи като чистачка. В крайна сметка той открива нещо, което го кара да съжалява за решението си и да моли за прошка.
Райън Санфорд беше 18-годишен абитуриент, който беше останал сирак, след като родителите му загинаха в автомобилна катастрофа, когато той беше само на 2години. Оттогава баба му по майчина линия, Елза, го отглеждаше като самотен родител.
Райън много обичаше баба си. Той имаше прекрасно детство, въпреки че нямаше много в живота. Баба му винаги го е учила да се радва на малките неща и да бъде благодарен за това, с което са били благословени.
Момчето не си спомняше родителите си, защото беше твърде малко, когато починаха. Въпреки това Елза се погрижи да запази спомените за тях живи в съзнанието на Райън, като споделяше прекрасни истории за тях. Постоянно му показваше техни снимки, за да е сигурна, че никога няма да ги забрави.
През годините Елза се опитваше да осигури на внука си всичко необходимо. Тя работеше като корпоративен секретар и това плащаше сметките.
След като се пенсионира, когато Райън беше на 15 години, тя осъзна, че ще има нужда от малко повече пари за ежедневните им разходи. Тя вече беше разпределила огромна част от спестяванията си във фонда на колежа на Райън, така че реши да поеме работа на непълен работен ден, за да покрива сметките.
Райън не одобряваше почасовата работа на баба си. Тя работеше като чистачка в близкия парк и той се срамуваше от това. Той се страхуваше, че някой от съучениците му ще види баба му и ще помисли лошо за тях.
Един ден Райън беше избран за главната роля в училищна пиеса. Всички от актьорския състав поканиха родителите си на тържественото откриване, но Райън се срамуваше да покани баба си.
За негово нещастие, Елза видя листовка за програмата, докато почистваше стаята на Райън. Тя го изправи срещу него, като каза, че би искала да присъства.
— Няма да присъстваш, бабо! — каза й той.
Елза искаше да разбере защо Райън не й позволява да посети училището му. След като настоя да разбере защо, Райън най-накрая се отказа.
— Защото не искам приятелите ми да разберат, че си чистачка! — каза той с леко висок тон.
Елза беше изненадана. Тя беше наранена и не можеше да намери думи да отговори на внука си. Вместо това мълчаливо се оттегли в стаята си и плака цяла нощ.
Райън не знаеше, че Елза работи заради него. Ако имаше избор, би предпочела да си остане вкъщи и да се наслаждава на пенсионирането си, но знаеше, че трябва да печели пари, за да могат тя и Райън да продължат да живеят комфортно.
Възрастната жена изпитваше болки, но ги избягваше и взимаше болкоуспокояващи, за да не спира да работи. Това в крайна сметка й се отрази и тя беше откарана по спешност в болницата.
Тази нощ Райън трябваше да намери документи за приемането й в болница. Докато претърсваше нейния шкаф с документи, той се натъкна на стара изрезка от вестник за баба, която е научила малкия си внук да ходи отново, след като е ранен в автомобилна катастрофа, при която са загинали родителите му.
Райън моментално разбра, че жената във вестника е неговата баба и че той е малкото момче, което се е научило да ходи отново. Той започна да плаче, осъзнавайки колко жесток е бил към баба си, която не искаше нищо повече, освен да му даде всичко, от което можеше да се нуждае.
Щом намери документите на баба си, той се втурна към нея и я помолил за прошка.
— Бях толкова егоистична, бабо, когато през всичките тези години ти винаги мислеше за мен. Благодаря ти, че ме отгледа. Съжалявам, че не те уважавах и обещавам да работя упорито, така че повече да не се налага ти да го правиш и да можем просто да се наслаждаваме на живота заедно. — изхлипа той.
Райън реши да пропусне училищната пиеса, за да бъде до баба си в болницата. Когато обаче учителката му научи за това, тя отложи шоуто.
Когато Елза се възстанови, Райън я изненада, като я заведе в своето училище. Тя седеше на първия ред в залата, където беше направена специална маркировка за нейната инвалидна количка.
— Това шоу е посветено на моята самоотвержена, трудолюбива, любяща и красива баба Елза Санфорд! — каза той преди да започнат програмата.
Елза се разплака, като видя Райън на сцената. Тя беше най-гордият човек в стаята и беше третирана като VIP. Тя танцува с Райън в инвалидната си количка и той й се усмихна няколко пъти по време на шоуто, за нейна радост.
