Момче се връща у дома от университета по време на ваканцията само за да намери къщата в пълен безпорядък, хладилникът пълен със стари продукти с изтекъл срок на годност, а майка му липсва…
— Ти сериозно ли, мамо? Току-що ми се обади, защото искаше да ме попиташ дали съм закусвал?! Виж, мамо, аз не съм дете, добре. Трябва да спреш да се държиш така! — Томас се сопна на майка си Алексис, когато тя му се обади една сутрин.
— Но, скъпи, всичко, което исках да знам, беше как е здравето ти. Знаеш ли, това е първият път, когато те изпращам толкова далеч и съм малко притеснена. Това е всичко, скъпи.
— Моля те, мамо! — отвърна Томас. — Не ти ли писна да ме безпокоиш така всеки ден? Имам час в 10 часа, така че тръгвам. Освен това спри да ми звъниш всеки ден! Довиждане!
— Но Томас, слушай… Просто исках да те попитам дали ще си дойдеш вкъщи за празниците. Смятах да направя всичките ти любими ястия… Томас? Там ли си, скъпи? Ало?
За съжаление обаждането вече беше прекъснато. Това беше четвъртият път, в който Томас рязко затваряше телефона през този месец.
След като завърши гимназия, Томас настоя, че иска да учи в Ню Йорк. Алексис беше загрижена, когато Томас заяви намерението си да посещава университет извън родния им град, защото знаеше, че бюджетът й нямаше да го позволи, а и защото се страхуваше да изпрати Томас толкова далеч.
Откакто съпругът на Алексис я изостави, Томас беше единственият човек, на когото можеше да разчита. Тя обаче отстъпи пред молбата на сина си да учи в друг щат, въпреки че беше категорично против, защото много го обичаше.
Когато Томас за първи път се премести в университетското общежитие, всичко беше наред през първите няколко месеца. Той звънеше на Алексис всеки уикенд, редовно я разпитваше за здравето и по-точно беше мамино момченце. Всичко обаче се промени драстично няколко месеца по-късно.
Когато Алексис се обаждаше на Томас, той никога не отговаряше на обажданията, а вместо това й оставяше съобщение, че е зает и ще й се обади по-късно. Но в крайна сметка дори това спря и останаха само прибързани разговори, които Томас никога не си правеше труда да завърши.
Въпреки това, една сутрин, когато Алексис се канеше да тръгне за работа, Томас й се обади.
Алексис не можеше да повярва на очите си, когато името му се появи на екрана й! Тя беше много щастлива, когато вдигна телефона, но с напредването на разговора радостта й изчезна. Не беше телефонно обаждане за запитване за здравето й или как е. Вместо това Томас се обадил да я помоли да му купи нов лаптоп, защото старият му създавал проблеми.
Този ден очите на Алексис се напълниха със сълзи, точно както тази сутрин, когато Томас внезапно изключи телефона и й каза да не се обажда повече. Жената избърса сълзите си, преди да излезе от дома си за работа.
Седмица по-късно, когато Томас пристигна у дома за празниците, Алексис не беше открита никъде. Първоначално Томас и приятелите му бяха планирали пътуване заедно, но тъй като броят на случаите на COVID в страната се увеличиха, повечето от приятелите му се отказаха и казаха, че вместо това ще посетят родителите си. Томас беше раздразнен, когато пътуването беше отменено и той трябваше да се върне у дома, но раздразнението му скоро се превърна в шок.
— Мамо? Там ли си? — той извика няколко пъти на Алексис, докато чакаше на прага. Когато не получи отговор, той си помисли, че тя трябва да е закъсняла от работа, тъй като вече беше вечер.
Отвори вратата с резервен ключ, но не повярва на очите си, когато влезе!
Масата беше потънала в прах и мръсните чинии просто бяха оставени на нея. Прозорците на хола бяха отворени и цялата къща беше мръсна, покрита с паяжини и прах.
— Сериозно, мамо? Не можеш ли поне да затвориш прозорците, преди да излезеш? — изръмжа момчето, докато продължи да ги затваря. — И защо, по дяволите, къщата е толкова мръсна? Трябва да поговорим, мамо! Това е прекалено! — измърмори той ядосано, докато се приближаваше до стаята си, която не беше в по-добро състояние.
Там нямаше много прах, но не беше и съвсем чисто. Чаршафите изглеждаха сменени преди месеци, а в банята нямаше вода. Томас беше на ръба да загуби самообладание в този момент!
Той слезе долу, ядосан от състоянието на къщата, в търсене на бутилки с вода, но в кухнята нямаше такива и когато отвори хладилника, видя само няколко пластмасови кутии, пълни с храна, които воняха на развалено месо и пакетирани храни с изтекъл срок на годност.
— Какво, по дяволите, не е наред с теб, мамо? Какво става с теб тези дни? — Момчето с недоумение извади няколко пакета и провери срока им на годност. Сиренето се беше развалило преди два дни, а хлябът беше мухлясъл.
Когато Томас видя всичко това, той побесня и веднага се обади на майка си. Но обаждането не можеше да се осъществи първите няколко пъти и единственият път, когато се случи, Алексис не отговори.
Томас се отпусна на дивана във всекидневната, раздразнен, чакайки Алексис да се върне у дома и да се изправи срещу нея, но минаха няколко часа, а тя не го направи. Томас й се обади отново, но тя не му отговори.
— Мамо, къде си, по дяволите? Става късно вечерта! — замисли се момчето, когато реши да огледа квартала дали не се е отбила в някоя от съседските къщи на път за вкъщи. Преди това Алексис беше разказала на Томас за техните съседи, семейство Милър, които бяха изключително приятелски настроени към нея. Затова момчето реши да ги посети.
Когато почука на вратата им, му отворила жена около 60-те.
— Здрасти, как мога да ти помогна? — попита тя.
— Казвам се Томас Дънкан. Аз съм синът на съседката ви. Всъщност мама още не се е прибрала вкъщи и не отговаря на обажданията ми, така че се чудех дали се е отбила при вас или някой от нашите съседи на връщане.
— Ти си неин син и не знаеш къде нощува често?
— Какво имате предвид? Мама се прибира всяка вечер към 7. Тя работи като касиер в магазин за хранителни стоки.
Жената го погледна разочаровано и му каза да изчака. След това се върна с лист хартия с адрес.
— Отиди тук и ще я намериш. И да, опитай се да бъдеш по-добър човек в бъдеще. — каза тя, преди да затръшне вратата в лицето на Томас.
— Уау! Какво беше това отношение? Просто зададох прост въпрос. — помисли си момчето. След това се качи на такси до адреса, който жената му даде.
Когато обаче пристигна там, не повярва на очите си! Целият район изглеждаше като беден квартал със сенчест приют за животни в единия ъгъл.
Томас влезе вътре и попита собственичката за майка си, която го насочи към контейнера за боклук зад приюта, където майка му опаковаше всички боклуци и ги слагаше в кофите, докато се гмуркаше в контейнера за храна и от време на време ядеше каквото намери вътре.
— Мамо, спри да правиш това! — Томас се втурна към нея с насълзени очи. — Какво, по дяволите, не е наред с теб, мамо? Какво правиш тук?
— Томас! — Жената беше зашеметена. — Не очаквах да те видя тук, скъпи.
— Първо, ти ми кажи какво правиш тук, мамо. Защо работиш на такова отвратително място? — Момчето едва не избухна в плач.
— О, скъпи… — каза смутено Алексис. — Започнах работа тук, след като ме уволниха от хранителния магазин… — каза жената и разказа цялата история.
Оказва се, че Алексис е била уволнена, защото често е била болна и уморена и е закъснявала за работа. След това тя се борела да си намери работа и най-накрая намерила такава в приют за животни преди няколко седмици. Заплащането в приюта обаче беше ниско, така че тя спестяваше всичките си приходи за Томас, за да няма проблеми в университета.
— Често работя нощна смяна тук, скъпи. Работата ми е да чистя приюта всеки ден, което не е много напрегнато, и често намирам храна или монети. Въпреки това, тъй като се прибирам сутрин и съм изтощена, в края на деня не мога да почистя къщата. Все пак се наслаждавам на работата си и не е лошо! — каза Алексис с лека усмивка на лицето си.
Очите на Томас се напълниха със сълзи. Майка му очевидно беше в ужасно състояние само защото се опитваше да го издържа всячески.
— Съжалявам, че трябваше да преживееш всичко това, мамо. — момчето прегърна майка си и изхлипа. — Всичко е заради мен. Вече няма да работиш тук, мамо. Не е нужно.
— Но скъпи… — Преди Алексис да успее да каже нещо, Томас я прекъсна.
— Ще те подкрепям, мамо, и ще се опитам да бъда по-добър син. Толкова съжалявам! — И Томас направи, както беше обещал.
По време на празниците той започна да работи на непълен работен ден в закусвалня близо до къщата им и с първата си заплата купи на майка си букет от любимите й цветя и картичка с надпис „Ти си най-добрата, мамо!“
Когато дойде време да се върне в университета, той помоли декана на колежа да работи на непълен работен ден като лаборант, позовавайки се на здравословните проблеми на майка си и финансовите затруднения, така че да може да изпраща част от парите, които печели на своята майка и да спестява останалото за свои разходи. За щастие деканът се съгласи с молбата му и Томас можеше да продължи да подкрепя Алексис.
Междувременно Алексис също започна работа като касиер в магазин за дрехи и продължи да издържа сина си.
Няколко години по-късно, когато Томас завършва университет, той си намира добра работа, премества се при майка си, и се грижеше и за двамата.
