Малко момче се спира, когато отваря вратата и открива на прага кутия с плачещо бебе вътре – но кой безмилостно е изоставил детето на студа, още повече в кутия?
Когато Кевин Андерсън навършил 6 години, той помолил родителите си да му подарят нещо, което ги накарало да изпаднат в ужас. „Мамо! Татко!“ – каза той. „Обещавате ли ми, че ще ми подарите това, което искам за рождения ми ден?“
„Разбира се, миличък“, казала майка му Каролин. „Какво точно искаш?“
„Мисля, че го знам“, предположи баща му, Андрю. „Дали това не е най-новата колекция на „Трансформърс“? Знам, че Кевин иска това!“
„Не, татко!“ Кевин се захили. „Искам едно малко бебе! Пол ми каза, че когато сестра му се родила, родителите му казали, че тя е дар от Бога. Можеш ли да помолиш Бог да даде и на мен малка сестричка? Дори малко братче е добре.“
Родителите му си размениха бързи погледи, а лицата им бяха зачервени от смущение. Каролин и Андрю бяха решили да увеличат семейството си, когато се сдобият с по-голяма къща, но когато Кевин предложи да има по-малък брат или сестра, те не можаха да се сдържат и се усмихнаха срамежливо на момчето. „Добре, Кевин – каза баща му. „Знаеш, че има начин, по който Бог може да отговори на желанията ти.“
„Наистина?“
„Да, скъпи. Всичко, което трябва да направиш, е да му напишеш писмо. Може би да помолиш Дядо Коледа за малко помощ? Той е доста близък с Бога.“
За малкия Кевин това звучеше доста убедително и той изпита облекчение, че идеята на баща му ще проработи. Така че същата година, на Коледа, Кевин написал първото си писмо до Дядо Коледа, за да му помогне да убеди Бог да му изпрати скоро сестричка или братче. Момчето не знаеше, че Бог ще отговори на молитвите му твърде скоро…
Една зимна вечер Кевин се канел да излезе от къщи, за да играе с приятелите си, когато на вратата му се позвънило. „Андрю, можеш ли да провериш кой е там?“ Каролина попита от кухнята, където печеше бисквити.
Андрю, който беше зает да търси нещо в гардероба си, помоли Кевин да провери вратата. „Кевин, можеш ли да провериш вратата, скъпи? Татко ще дойде след минута.“
„Добре, татко“, отвърна момчето и се затича към вратата, но когато я отвори, беше озадачен. На прага им не стоял никой, но имало огромна кафява кутия. Той се опитал да я вдигне, за да я внесе вътре, но когато я разклатил леко, отвътре се чул силен плач.
Кевин направи крачка назад от кутията, ужасен, но плачът продължи. Когато най-накрая я отвори, не можа да повярва на очите си, когато видя вътре бебе, увито в тънък парцал.
Той се втурнал към родителите си с бебето на ръце. „Мамо! Татко! Бог отговори на молитвата ми! Виж, това е бебе.“
Току-що влязъл във всекидневната, Андрю замръзна на място, когато видя детето в ръцете на Кевин. Каролина също се зачуди за плача, който се чуваше от хола, и изтръпна, когато пристигна и видя Кевин да държи бебе.
„Къде намери бебето, скъпи?“ – попита тя разтревожена.
„Имаше кутия на прага ни, мамо. Толкова съм щастлив, че Бог ми изпрати братче или сестриче! Ура!“
Андрю взе бебето от Кевин и се втурна към вратата, където лежеше кутията. Той се огледа, за да види дали човекът, който е оставил кутията и бебето, все още е там. Но видя само дебел сняг, който беше затворил цялата местност.
„Там няма никой“ – каза той, когато се върна. „Какво да правим сега?“
Каролина взе бебето на ръце и докато го люлееше, за да спре плача, усети, че малкото вдига температура. „Скъпи“, каза тя на Андрю. „Мисля, че трябва да заведем детето в болница. Трябва да го прегледаме.“
С това Андрю и Каролина решиха да посетят болницата и помолиха съседката си, госпожа Клемънс, да се погрижи за Кевин, докато те отсъстват.
Лекарите казали, че бебето има температура заради това, че е оставено на студено, и ще го оставят под наблюдение за известно време. „Дъщеря ви ще бъде тук за известно време, господин и госпожа Андерсън. Преди да я приемем, моля, изпълнете формалностите на рецепцията“.
Андрю и Каролина се спогледаха. Не можеха просто да напишат във формуляра, че са родители на детето. Трябваше да информират полицаите за това, затова го направиха. Информираха ОЗД и полицията и решиха, че след като момиченцето бъде изписано, то ще бъде настанено в сиропиталището на болницата, докато полицаите издирват родителите му.
Вкъщи Андрю и Каролина трябваше да излъжат Кевин, че бебето е болно и ще бъде настанено в болница за дълго време. Въпреки това, след като минава почти месец, без да има новини някой да се е появил като родител на бебето, то официално е прието в сиропиталището. И точно в този момент Андрю и Каролина обмислят да я осиновят.
Те решиха да я прегърнат и отгледат като своя и смятаха, че Кевин би се радвал да я има за по-малък брат или сестра. Затова подали молба за осиновяването ѝ и два месеца по-късно, когато то било финализирано и бебето се прибрало у дома, Андрю и Каролайн почувствали, че семейството им най-накрая е пълно.
Но всичко се променя един съдбовен следобед, когато на прага на Андрю и Каролайн се появява жена, която твърди, че е биологичната майка на бебето…
Една година по-късно…
„Здравейте, госпожо, казвам се Лора. А бебето, което държите в ръцете си, е моята дъщеря. Не трябваше да я оставям в тази глупава кутия! Върнете я!“ – каза грубо жената, когато Каролина отвори вратата. Поведението ѝ беше твърдо и строго, а тонът ѝ беше всичко друго, но не и мил. Каролайн беше меко казано изненадана от вида ѝ.
„Какво? Какво казахте току-що? Дъщеря ти?!“ Каролина беше обхваната от внезапен гняв. „Тя е моя и няма да ти я дам! Ние официално я осиновихме преди една година и ти нямаш законно право на нея!“
Лора се усмихна. „Ще видим това в съда, госпожо! Ето – каза тя и подаде на Каролина един документ. „Подала съм молба за попечителство над дъщеря ми и ще си я върна на всяка цена! В края на краищата аз съм биологичната майка“ – каза тя, преди да си тръгне.
Тази нощ Каролина и Андрю бяха много притеснени. Първото изслушване в съда беше седмица по-късно и те нямаха представа какво ще се случи. Ами ако загубят? Какво щеше да стане, ако дъщеря им беше отнета? Знаеха, че вероятността това да се случи е минимална, но се страхуваха.
За щастие, след като изслуша и двете страни, съдията отсъди в полза на Андрю и Каролайн. Родителските права на Лора бяха отнети, защото тя изостави детето си преди година и така и не си направи труда да се грижи за него, и ако искаше да ги възстанови, трябваше да спази определен срок, описан в закона, и да представи допълнителни доказателства, че може да се грижи за детето по-добре от осиновителите.
Лора знаеше, че не може да направи това. Тя живееше в малка къща и разполагаше с много малко пари. След като съпругът ѝ починал, тя решила да изостави бебето на прага на Андерсънови и да се съсредоточи върху новото си гадже.
Когато обаче открива, че покойният ѝ съпруг е оставил всичките си пари на дъщеря им, а не на нея, тя напуска приятеля си, за да не се налага да дели всички пари, и решава да си върне дъщерята. Но вече било твърде късно. Тя била просто сервитьорка в кръчма и условията ѝ на живот никога нямало да убедят съда, че е способна да се грижи за детето си.
Така че в крайна сметка Андрю и Каролина спечелиха делото. А години по-късно си купиха и нова къща и посрещнаха още едно красиво момиченце. Кевин бил безкрайно щастлив, когато разбрал, че има още една по-малка сестра.
