Богато момче се сдружава с приятелите си, за да се подиграе на беден 51-годишен пазач на парк, и прави живота му нещастен всеки ден, докато родителите му не намират начин да му дадат незабравим урок.
Бен и Лара винаги са се гордеели със сина си Джони и са искали той да блести и да бъде изключителен. Той беше на дванадесет години, жизнен, изпълнен с дух и имаше много приятели.
Родителите му обаче знаеха, че тези качества не са достатъчни за едно момче, което скоро навлиза в крехката си юношеска възраст. Затова постоянно се стараеха да възпитават у Джони доброта и добри маниери, за да го научат да обича и уважава всички без разлика…
Но, добре, Джони… Господи, това момче! Той се оказа различен. За разлика от това, което родителите му си представяли, Джони израснал като човек, който се харесва на хората, и хулиган. Винаги е жадувал за внимание и е искал да покаже, че е най-готиният хубавец в бандата си.
“Сигурен съм, че утре следобед Джони го очаква неприятна изненада!” – засмя се бащата.
Той се биеше с невинни деца, изпадаше в истерия и водеше банда от шест други момчета, които бяха негови ученици и насърчаваха всичките му пакости. О, как Джони обичаше цялото това внимание, което получаваше!
Затова един ден след училище той реши да покаже на приятелите си на какво още е способен и вниманието му в крайна сметка беше привлечено от Стенли, беден 51-годишен пазач на парка, на когото редовно се подиграваше.
Стенли произхождал от семейство от долната средна класа. Почти половината от живота си се е препитавал с почистване на парка. Това беше неговата работа, която му носеше хляба, и не му харесваше, когато някои злобни зверове, като Джони, му се подиграваха. Но не можеше да направи нищо друго, освен да търпи подигравките им.
Както обикновено, и този ден червата на бедния Стенли се свиха от тревога, когато видя Джони и бандата му да се приближават към него, за да се посмеят от сърце на дрехите, външния му вид и, което беше още по-лошо, на работата му.
“Ей, виж, мръсен старец мете! Ето, почисти това… и това… И ТОВА” – започна да се подиграва Джони на мъжа, докато разхвърляше боклуци около него.
“Неудачник, погледни се. Толкова си скапан! Обзалагам се, че децата ти са те напуснали, ю-ю-ю! Кой би искал да каже, че баща му е миризлив чистач?! Ех! Отдръпни се, скункс!”
Джони и приятелите му се струпаха около Стенли, паднаха по корем и избухнаха в дълбок, гръмогласен смях. Момчето беше твърде заето да се подиграва на мъжа, за да пропусне да забележи, че майка му, която беше дошла да го вземе, наблюдаваше всичко.
Лара беше повече от шокирана. В очите ѝ се появили сълзи, защото не искала синът ѝ да бъде такъв. Тя не се приближила и не спряла Джони, защото знаела, че той няма да се подчини или ще направи сцена пред приятелите си. Затова напуснала мястото, за да се срещне първо със съпруга си и да му каже какво е видяла.
“Джони направи това? Този малък нехранимайко, как се осмели да нарани бедния човек?”. Бен се изчерви, когато Лара му разказа на какво се е натъкнала. “Няма повече джобни. Никакви видеоигри повече. И никакви повече ваканции, докато не си оправи малката маймунска опашка.”
Бен беше толкова ядосан на сина си. Искаше да го накаже, но Лара го прекъсна, като каза, че Джони няма нужда от наказание, а от малък урок да уважава всички, независимо от богатството им.
“Урок? Какъв ще е той, скъпа?” Бен беше любопитен.
“Ще ти кажа, ела тук.” След това Лара го заведе вътре и те тайно замислиха нещо на балкона.
“Добре, нека да направим това. Сигурен съм, че утре следобед Джони го чака неприятна изненада!” – засмя се Бен.
На следващия ден Джони и бандата му тръгват към парка, за да се подиграят на Стенли. Това беше някаква тяхна ежедневна рутина – да направят деня на бедняка нещастен. Но този следобед се случи нещо необичайно и Джони поиска да избяга от парка.
“Къде отиваш, приятелю? И какво правят родителите ти тук… с чистачката?” – попита едно от момчетата. Джони беше толкова смутен, че видя родителите си, облечени в престилки на чистачи и държащи по една метла, да метат парка заедно със Стенли.
Приятелите му го повлякоха към мястото и го потърсиха за обяснение. Джони, който не оставяше камък върху камък, за да се подиграва на бедните хора, нямаше никаква представа защо богатите му родители метеха парка с чистача. Той се срамуваше и се ядосваше.
“Мамо… Татко? Какво правите тук??” – избухна той.
“Работим, сине. Трябват ни пари, за да си купиш модните дрехи… За да ти купим храна. И за да плащаме таксите ти. Виждаш ли, Джони, знаем, че не обичаш чистачите като Стенли тук – каза Лара.
“Уви! Сега ние не сме по-различни от него. Станахме бедни, сине. Ако не искаш да ни уважаваш или обичаш, защото нямаме пари, тогава можеш да ни изоставиш”.
“Дори и ние ще започнем да смърдим някой ден заради усърдната си работа и знаем, че няма да се доближиш до нас, нито ще искаш да сме наблизо” – добави Бен.
Джони беше видимо разстроен от това, че чу родителите си. Той ги обичал до полуда и не можел да си представи живота без тях. Знаеше, че не може да ги изостави само защото са бедни. Джони се удари като чувал с тухли, когато разбра, че любовта и добротата са по-важни от парите.
Той погледна баща си с големи, умоляващи очи и за част от секундата по лицето му бликнаха сълзи. “Съжалявам… Няма да се подигравам с никого. Повече няма да се смея на пазачите… Съжалявам, Стенли. Моля те, прости ми” – извинително заплака той.
Бен и Лара потупаха стария Стенли по раменете, извиниха се за лошото поведение на сина си и бяха доволни, че са дали на момчето ценен урок за цял живот.
От този ден нататък Джони никога не се присмиваше и не гледаше отвисоко на никой пазач, включително и на Стенли. За да компенсира лошото си поведение и да покаже, че наистина се е променил към по-добро, Джони дори доброволно помагал на Стенли да почиства парка всеки ден след училище. За негова изненада всичките му приятели го подкрепиха в това.
