Когато Вивиан влезе в гимназията, тя се натъкна на голям проблем, Сандра, която откри паричните проблеми на семейството ѝ. Оттогава тя се измъчваше всеки ден, но успя да издържи, чакайки търпеливо да завърши. Наближаваше абитуриентския бал и тя нямаше намерение да отиде, докато учителката й не се намеси с нещо удивително.
Вивиан използва дългата си кестенява коса, за да покрие лицето си, краката й се движеха бързо през коридорите на гимназията. Последното нещо, което искаше, беше още една среща със Сандра. Времето й на това ужасно място беше на път да свърши. Тя чакаше новини за стипендия в Университета на Южна Флорида и щеше да остави всички ужасни спомени зад гърба си.
Въпреки това, през последните няколко седмици Сандра беше неумолима. Вечният й враг сякаш искаше да я измъчи колкото се може повече преди да завърши, което беше изтощително. Тя нямаше представа какъв е проблемът на това момиче, но тя изтъкваше факта, че семейството на Вивиан е бедно.
По време на първия си ден като първокурсничка Сандра забеляза дупки в чорапите на Вивиан след час по спорт и тормозът започна. Няколко дни по-късно изглежда, че Сандра откри, че майката на Вивиан е чистачка, а баща й е механик, и тя накара други деца да се подиграват на този факт.
С годините някои деца спряха да обръщат внимание на Сандра и избягваха Вивиан. Вивиан можеше да каже, че дори приятелките на Сандра се бяха изморили от тормоза. Но те последваха примера й по някаква причина и горкото момиче страдаше.
За щастие нещата най-после приключваха. Още няколко седмици и този ад щеше да свърши за Вивиан. Звукът от блъскащи се врати на шкафчетата, самонадеяният смях на други момичета и ужасният звън на звънеца я преследваха дори в сънищата й. Вивиан очакваше с нетърпение никога повече да не се налага да ходи по тези коридори.
Но нищо не беше по-лошо от носовия глас на Сандра, която вика името й. “Вивиааааан!” тя чу дразнещия шум точно отзад и тихо изруга, че не е отишла по-бързо до часа по английски. Тя се опита да продължи, но Сандра я сграбчи силно за ръката и я обърна.
— На теб говоря! — Сандра отново изскимтя и скръсти ръце. Приятелките й обградиха Вивиан, така че тя да не може да избяга. — Е, ще ходиш ли на бал? Какво ще облечеш? Торба за боклук?
Смехът около нея стържеше по нервите й, но Вивиан не искаше да им даде удовлетворението от отговор. Тя не планираше да ходи на бала. Никой не я беше питал. Тя така или иначе нямаше приятели и никога не би поискала от родителите си пари за рокля, която щеше да бъде похабена в една ужасна нощ.
— Защо не отговаряш? Котка ти хвана езика? Чакай, сигурно е трябвало да продаде езика си на черния пазар, за да вземе малко пари. — продължи Сандра и се засмя. Останалите момичета се засмяха заедно, въпреки че дори Вивиан можеше да каже, че не намират тази шега за забавна.
Вивиан се опита да мине покрай тях, за да стигне до класа си, но г-жа Гилиган излезе.
— Г-це Еванс, има ли проблем?“ — попита г-жа Гилиган Сандра.
— Не, г-жо Гилиган. Просто говорим за планове за бала. — отговори Сандра с фалшивата си усмивка, която обикновено подвеждаше всички учители. Но Вивиан знаеше, че г-жа Гилиган вижда през тази фасада.
— Добре, тогава. Говорете за това по-късно. Време е за час. — смъмри ги нежно г-жа Гилиган и всички се пръснаха.
Вивиан се втурна в класната стая с все още наведена глава и се надяваше бързо да забрави всичко. Остават само няколко дни, помисли си тя, сядайки и отваряйки книгите си. Часът премина бързо и тя спринтира веднага щом свърши, но госпожа Гилиган я спря.
— И така, Вивиан, какви са плановете ти за бала? — попита тя.
— Г-жо Гилиган, няма начин да отида. Просто съм щастлива, че гимназията почти свърши и ще напусна това място. — отговори тя, като най-накрая каза на някого истината.
— Сигурна ли си? Абитуриентският бал е красив ритуал за младите хора. Иска ми се да се забавляваш малко. Знам, че нещата са били трудни за теб, особено със Сандра. Но трябва да се издигнеш над нея. — посъветва я учителката.
— Не се притеснявайте, госпожо Гилиган. И така или иначе родителите ми нямат пари за рокля точно сега. Сега нещата са напрегнати и трябва да обмисля по-важни разходи. Но благодаря за загрижеността. Ще се видим утре! — Вивиан се усмихна на един от малкото учители, които я насърчаваха през всичките тези години и напусна класната стая.
Дойде абитуриентската вечер и Вивиан се беше излегнала на дивана у дома, четеше любовен роман и мечтаеше за по-добри дни, когато майка й влезе в дома им набързо и попита:
— Скъпа, не се ли приготвяш за бала?
Тя се намръщи на майка си, оставяйки книгата.
— Какво говориш, мамо? Дори нямам рокля.
— О, боже. Защо не напомни на мен или баща ти да ти дадем малко пари за рокля?
— Как бих могла да го направя, мамо? Вие се борите да свържете двата края, а и така или иначе, аз не искам да ходя на бала. — отговори Вивиан и очите й се върнаха към книгата.
Тя можеше да каже на майка си, че се чувства ужасно от това, но също така знаеше за тормоза. Тя щеше да разбере, че ходенето на бала не е толкова важно.
Баща й се прибра след няколко минути и двамата вечеряха. Но изведнъж се звънна на вратата, което беше странно, защото никой никога не идваше в къщата им.
Вивиан отиде да отговори и беше шокирана да види учителката си.
— Г-жо Гилиган! Какво правите тук? — попита тя и я забеляза да носи огромна кутия с червена панделка. Майка й се приближи, позна учителката и я покани вътре.
— Ето, скъпа — каза г-жа Гилиган и й подаде кутията. Вивиан беше объркана, но майка й благодари на учителката.
— Какво е?
— Виви, не бъди груба. Кажи благодаря и я отвори. — укори я нежно майка й.
Тя махна червената панделка и отвори капака само за да открие тъмносива рокля. Отворените й очи се върнаха към учителката й, но майка й проговори, преди тя да успее да каже нещо.
— Г-жо Гилиган, това е толкова щедро! Скъпа, това е абитуриентска рокля! Бързо, отиди да я пробваш и ние можем бързо да ви направим грима. — насърчи я тя.
— Няма за какво, Вивиан. Имам приятелка, която работи в бутик в центъра. Трябваше да преценя мерките ти, но мисля, че ще ти пасне. — започна г-жа Гилиган и забеляза, че Вивиан щеше да я прекъсне. Но милата учителка протегна ръка. — Знам какво каза и разбирам. Но част от това да завършиш гимназията е да преодолееш тези насилници и да живееш най-добрия си живот. Знам, че ще отидеш в колежа и се справиш добре там. Но трябва да започнеш днес… Просто трябва да си смела.
Вивиан се усмихваше въпреки колебанието си. Г-жа Гилиган беше права. Тя беше живяла в страх от тези хулигани от години и беше на път да завърши с отличие и да бъде отличник в колежа. Беше време да спре да се свива от страх.
Тя се качи в стаята си и облече роклята. Г-жа Гилиган и майка й направиха прическа и грим възможно най-бързо и учителката й я заведе в училище, където се провеждаше балът.
Вивиан излезе от колата и застана на входа на салона с треперещи ръце и пот, стичаща се по гърба. Но тя реши да поеме живота си в свои ръце точно в този момент.
— Това е първият ден от новия ми живот. — тихо изрече тя и бутна вратата, за да се присъедини към бала с красивата си рокля.
