Момиче напуска приятеля си заради работата му

Едно момиче унижава приятеля си и го изоставя, защото той иска да преследва страстта си. Не след дълго обаче кармата застига момичето и то съжалява за постъпката си.

Колсън беше влюбен до уши в приятелката си Ейприл и искаше да прекара целия си живот с нея. Само любовта обаче невинаги е достатъчна, за да запази двама души щастливи заедно. За съжаление точно това се е случило в случая на Колсън.

Ейприл винаги е била много практична в живота. След дипломирането си тя записва специалност „Връзки с обществеността и маркетинг“ и постъпва на работа в една от най-реномираните фирми в града като маркетинг мениджър. Колсън, от друга страна, решава да следва страстта си и основава своя рок група. Първоначално Ейприл доста подкрепя мечтата на Колсън.

С течение на времето обаче това започва да се променя. Колегите на Ейприл често ѝ се подигравали, че има гадже, което не е постигнало нищо в живота, и казвали неща от рода на това, че той е с Ейприл само защото тя има добра работа и висока заплата.

Ейприл се уморила от постоянните подигравки и унижения. Тя решава, че ще се изправи срещу Колсън и ще го помоли да загърби за известно време страстта си и вместо това да се съсредоточи върху това да има сигурно бъдеще. За съжаление дискусията не се развила добре.

„Не мога да направя това, Ейприл“, каза Колсън в отговор на молбата на Ейприл да си намери работа. „Знаеш колко много обичам музиката. Не е възможно просто да я изоставя така.“

„Колсън, в момента мислиш само за себе си!“ Ейприл заяви твърдо. „Нима не ти пука, че колегите ми винаги ми се подиграват, че имам гадже, което все още се бори? Освен това те смятат, че си златотърсачка. Ето защо си с мен.“

Колсън хвърли странен поглед към Ейприл. „Сериозно?! Защо изобщо те интересува какво казват, Ейприл? Освен това знаеш, че никога не съм те молил за финансова помощ. Защо не можеш просто да им го кажеш? Те ще си държат устата затворена.“

„Наистина ли мислиш, че ще ми повярват?“ Ейприл отвърна. „Виждаш ли, Колсън, пак ти казвам. Помисли сериозно за бъдещето си. Не можеш да бъдеш такъв неудачник през целия си живот! В противен случай…“

„В противен случай… какво, Ейприл?“ Колсън попита разтревожен.

„Страхувам се, че ще трябва да приключим с това – отвърна Ейприл с тих глас.

„Да приключим с това?!“ Колсън шокирано погледна Ейприл. „Не ми казвай, че говориш за…“

„Да, Колсън. Прав си – отвърна Ейприл с тих глас. „Ако не можем да разберем чувствата си и не можем да уважим решението си, мисля, че е по-добре да се разделим.“

„Ти полудя ли, Ейприл?“ Колсън почти ѝ изкрещя. „Ще ме напуснеш само заради това, което казват глупавите ти колеги?! Моля те, недей да правиш това, Ейприл. Може да отнеме няколко години, но един ден ще докажа на всички, че не си сгрешила, като си ме избрала за свое гадже. Обещавам.“

Очите на Ейприл се напълниха със сълзи. Тя не искаше да напуска Колсън, но не можеше да понася повече унижението. Беше приключила да обяснява на хората, че един ден Колсън ще стане велик музикант. В края на краищата бяха минали три години, откакто Колсън създаде групата си, но към днешна дата той само се мъчеше, скачайки от едно студио в друго без договори в ръка.

И така, накрая тя събра смелост и каза нещо, което разпръсна неловка тишина из цялата стая.

„Не мога да направя това, Колсън. Съжалявам. Надявам се да получиш целия успех, който заслужаваш, но не можем да бъдем заедно“. Това бяха последните думи на Ейприл. След това тя опакова вещите си и си тръгна.

Колсън не можеше да повярва, че любовта на живота му го е напуснала точно когато е имал най-голяма нужда от нея. Не е ли предназначението на любимите ви хора да бъдат до вас, докато преминавате през труден период? Можеш ли изобщо да ги наречеш свои близки, ако са около теб само докато си прекарваш добре? Колсън си помисли.

Въпреки това той не се отказа. Решил да покаже на целия свят, особено на Ейприл, че може да издържи на всички трудности и да стане успешен. И точно това се случи.

Две години по-късно Колсън сключва първия си договор. Той посвещава дебютния си запис на трудностите, на които е бил свидетел в живота си, и за негово учудване той се превръща в най-продавания албум в цяла Америка. Освен това събра милиарди гледания в YouTube и дори влезе в класацията на Billboard.

Колсън става популярен. Той беше навсякъде – в реклами, вестници и, разбира се, в социалните мрежи. Тогава Ейприл осъзна колко глупаво е постъпила, като го е изоставила.

Въпреки това не беше късно; тя все още можеше да оправи нещата – поне така си мислеше. Затова си резервирала билет за концерта на Колсън и решила да му се извини. Но когато стигнала там, надеждите ѝ били попарени.

След изпълнението си Колсън произнесъл реч. В речта си той обяснява, че само приятелката му го е подкрепяла, когато е започнал пътя си като музикант. Също така каза, че е влюбен в нея и иска да се ожени за нея.

Когато Ейприл чу тези думи, тя искаше да изтича при него, да го прегърне и да му се извини, но тогава Колсън каза нещо, което бързо промени досегашните мисли на Ейприл.

„Наистина харесвах това момиче. Всъщност я обичах безумно – продължи той, – мислех, че тя ще бъде до мен в добро и лошо, но не бих могъл да греша повече.“

В този момент всички погледи бяха вперени в Колсън, а публиката с нетърпение очакваше той да продължи речта си. Ейприл, от друга страна, скри лицето си от смущение, но не си тръгна; искаше да знае какво мисли Колсън за нея след всичките тези години.

„Наистина ми се къса сърцето да го кажа, но сега я мразя“ – продължи Колсън. „Бях съсипан, когато ме напусна. Понякога обвинявах себе си за решенията в живота си. Мислех си, че ако не бях решил да се занимавам с музика, нямаше да я загубя“.

„Но бавно осъзнах, че ако тя ме обичаше, никога нямаше да ме напусне. Така или иначе, където и да е днес, искам само да знае, че не ми пука за нея. Около мен има много хора, които ме обичат, особено моите фенове. Винаги съм работил упорито и ще продължа да го правя. Благодаря ви.“

Когато Колсън завърши речта си, всички станаха от местата си и започнаха да ръкопляскат. Те го оцениха за това, че е толкова силен и преодолява трудностите в живота. Ейприл, от друга страна, се втурна от концертната зала със сълзи на очи, осъзнавайки колко погрешно е постъпила, като е изоставила човек като Колсън.

Последно обновена на 12 януари 2024, 14:28 от Иван Петров