Млада съпруга е разстроена, когато вижда съпруга си да вечеря с привлекателна по-възрастна жена, след като той ѝ е казал, че ще отсъства по работа.
Знаех, че не трябваше да се доверявам на Джак! Колкото и да протестираше, че ме обича, той беше измамник и лъжец като всички останали мъже, които някога съм познавала.
Доказателството за това беше точно пред мен. Гледах го как вечеря с друга жена, как се навежда напред, за да докосне ръката ѝ, как се смее на шегите ѝ…
Запознах се с Джак, когато бях на двадесет и три години, а той – на тридесет и пет. Майка ми каза, че разликата във възрастта ще бъде проблем, но аз не се съгласих. Бях се уморила от егоистични момчета, които не знаеха какво искат.
Джак беше мъж. Беше живял, беше правил грешки и знаеше какво иска. АЗ! Затова, когато ми предложи две години след като се запознахме, аз приех. Бях сигурна, че ще бъдем щастливи завинаги.
Той беше щастлив. Аз не толкова. Терапевтът ми каза, че моята несигурност е в основата на нещастието ми, постоянните ми искания за увереност. Исках Джак постоянно да ми показва, че ме обича, имах нужда от това.
Когато доверието изчезне, любовта увяхва.
Затова се разстройвах, когато не ми се обаждаше по пет пъти на ден само за да ми каже, че ме обича, изпадах в ревнив пристъп всеки път, когато обръщаше внимание на някоя жена, дори на майка си или на собствената ми сестра.
Истината е, че получавах ревнив пристъп всеки път, когато Джак обръщаше внимание на когото и да било, мъж или жена, в мое присъствие. Той беше мой, нали? Той ме обичаше, нали?
Тогава защо му трябваха други хора? Други приятели? Нима аз не му бях достатъчна? Имахме много цивилизовани дискусии за това, което Джак наричаше моята “притежателност”.
Наричах го… не знаех как да го нарека, но това водеше до крещящи битки. Тези битки бяха много едностранчиви – аз крещях, а Джак слушаше търпеливо, със съжалителен поглед в очите. Това ме караше да се ядосвам още повече.
Майка ми ме взе настрана, след като стана свидетел на един от тези спорове, и каза: “Май, ще загубиш този мъж. Ще го отблъснеш от себе си, а той те обича”.
Бях й бясна, но започнах да се чудя дали не е права. Дали Джак е търсил утеха в прегръдките на друга жена? На някакво ниво знаех колко глупава е идеята ми, но бях обсебена от тази мисъл.
Един съботен следобед Джак остави телефона си на стола, докато отиваше да поплува в басейна. Вдигнах го и набрах кода му. Бях го гледал как го прави достатъчно често.
Достигнах до съобщенията му. Последното беше от асистентката му: “Апартаментът в “Уолдорф” е резервиран от 12-и, както е по твоите инструкции, резервацията за вечеря в “Романтична линия” е потвърдена за 20:00 ч.”.
На 12-ти? Но Джак ми каза, че същия ден лети до Лос Анджелис по работа! Защо му трябваше апартамент в “Уолдорф” и резервация в любимия ни ресторант?
Той е изневерявал! Вече бях сигурен в това и бях решен да го хвана с червени ръце. Не знам как успях да се държа като обичайната си любяща същност през следващите три дни.
После дойде дванадесетият и тази сутрин той ме целуна за сбогом. “Ще ти се обадя веднага щом пристигна в Лос Анджелис, скъпа – каза нежно той. Лъжецът!
Същия следобед отидох на фризьор. Исках да изглеждам по най-добрия начин. В 8:00 ч. бях пред “Романтична скайлайн” в най-сексапилната си рокля и на високи токчета.
Приближих се до хостесата с уверена усмивка. “Здравейте”, казах аз. “Партито на Джак Линър?”
Тя се усмихна, погледна към книгата за резервации, после се намръщи. “Вашето име, моля?”
Отметнах косата си. “Аз съм госпожа Джак Лиър.”
“Съжалявам”, каза тя. “Господин Лиърнър е резервирал вечеря за двама и партито му е приключило”.
“Това е съпругът ми”, изпищях аз, губейки контрол над себе си. “Искам да видя кой е евтиният му бит!” Измъкнах се около нея и успях да стигна до входа на трапезарията, преди охранителят да ме хване.
Джак беше там, на НАШАТА маса, а срещу него, с гръб към мен, беше платинена блондинка в тънка сребриста рокля. Джак се смееше и я държеше за ръка! Най-лошото от всичко беше, че виждах любовта в очите му.
В този момент охранителят ме повлече обратно към входа. Не си тръгнах тихо и не след дълго домакинята се обади в полицията. Отведоха ме с белезници в местния участък и ме вкараха в килия, “докато се успокоя”.
Предполагам, че това беше една спокойна нощ. В килията имаше само две други жени. Едната от тях беше стара, изпокъсана и спеше, а другата беше едва облечена и се разхождаше от една страна на друга, като се чешеше по ръцете и си мърмореше.
“Лъжец!” – казваше тя под носа си. “Измамен лъжец! Ще го хвана, ще го хвана! Бяга около мен…” За мой ужас, почувствах странно родство с тази луда жена и нейната психотична ревност.
Имах нужда да знам… Така че, когато ме пуснаха в 8:00 часа сутринта на следващия ден, взех такси до “Уолдорф”. Запътих се в смачканата си рокля и на високи токчета, но предполагам, че в хотела са виждали гости, които правят и по-лоши неща.
Влязох в залата за закуска и там беше Джак с мръсното създание! “Джак!” Изкрещях. “Лъжец!”
Джак започна и вдигна поглед. На лицето му се появи странно изражение. Не чувство за вина, а раздразнение. Усетих как сърцето ми се свива. Не му пукаше достатъчно, за да се чувства виновен, защото вече не ме обичаше!
“Какво правиш тук, Мей? – попита той студено. Знам, че изглеждах ужасно, с матовата си коса и грима, изпъстрен по бузите ми, но отстоявах позицията си.
“Ти си лъжец, Джак!” Обвиних го. “И измамник! Коя е тази жена?”
Жената, която седеше срещу Джак, стана и се обърна. Тя не беше платинена блондинка. Косата ѝ беше блестящо сребриста. Беше поне на шейсет години, но много привлекателна.
Все още беше красива жена, с искрящи сини очи и чувствена уста, въпреки фините линии на опита, белязали лицето ѝ. “Аз съм Клаудия – каза тя спокойно.
“Аз съм леля на Джак, по-малката сестра на майка му. Живея в Париж и дойдох в Ню Йорк, за да посетя племенника си”.
Усетих как руменина от смущение оцветява бузите ми. “Много съжалявам…” Задъхах се.
“Защо не се присъединиш към нас, скъпа моя?” – каза тя любезно. “Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от чаша кафе.” Седнах при тях и погледнах към Джак, но той избягваше погледа ми.
“Съжалявам, Джак”, прошепнах, докато Клаудия поръчваше кафе за мен. “Защо не ми каза?”
“Защото знаех, че ще развалиш срещата ми с леля ми, както разваляш всеки повод, който не се върти около теб!” – избухна той. “Порасни, май, или си отивам!”
Същата вечер проведохме истинска дискусия, без никакви крясъци от моя страна. Джак ми каза, че ме обича. Не искал и не се нуждаел от друга жена, но имал нужда от други хора в живота си.
Не беше лесно за мен, но трябваше да призная, че съм била ирационална. “Страхувам се да не те загубя – прошепнах аз.
“Обичам те, Мей, наистина те обичам – каза тихо Джак. “Единственият начин да ме загубиш е, ако ме отблъснеш”.
Приех намека. Това не означава, че старите ми несигурности не изплуваха на повърхността, но малко по малко се научих да се контролирам. За моя изненада, без постоянните ми изисквания Джак стана толкова внимателен и любящ, колкото можех да си пожелая…
