Глория чака големия си брат Антъни да се прибере от училище всеки ден. Училищният автобус го оставя точно пред къщата, но един ден Антъни не слиза. Майка им Лин се притеснява, но Антъни в крайна сметка се появява. На следващия ден обаче се появява нов шофьор на автобус и Лин започва да се съмнява.
Глория стана от масата за рисуване, защото умният й часовник й напомни, че автобусът на брат й пристига скоро. Тя беше на 4 години, докато Антъни беше почти тийнейджър. Майка им Лин винаги я оставяше да го чака навън, защото автобусът оставяше Антъни точно пред къщата. Те живееха в безопасен квартал в Мериленд.
И така, Глория каза на майка си, която отвори входната врата и я пусна да излезе. Лин обикновено я държеше под око, но някой й се обади по телефона. Автобусът пристигаше, така че тя не се притесняваше много и отиде да види кой се обажда. Когато прекъсна разговора, видя Глория навън съвсем сама.
— Глория, какво се случи? Къде е Антъни? Видях автобуса да идва. — попита Лин дъщеря си, излизайки отвън, за да застане точно до нея до пощенската им кутия.
— Не знам, мамо. Автобусът беше тук. Но тръгна. — каза Глория, свивайки устни и вдигайки поглед към майка си.
Това беше странно. Антъни обикновено й казваше за всякакви закъснения и все още нямаше никакви извънкласни дейности. Ако имаше училищен проект или излизаше с приятелите си, трябваше да й се обади. Лин хвана дъщеря си за ръката и влезе вътре. Тя набра номера на мобилния телефон на Антъни, но той не отговори.
Интуицията й подсказа, че нещо не е наред. Тя дръпна Глория към колата, постави я на столчето й и потегли към училище, за да намери сина си. За щастие разговаря с неговата учителка, г-жа Кортез, която каза, че е видяла всички деца да се качват в автобуса.
— Но Антъни не слезе от автобуса. — каза й Лин, но преди да успеят да се разтревожат повече, тя получи обаждане от Антъни.
— Скъпи, къде си?
— Мамо, прибрах се! Нещо се случи с автобуса и се забавихме за малко. Къде си? — каза Антъни. Лин въздъхна с облекчение, каза на г-жа Кортез, че всичко е наред, и дръпна Глория отново към колата им.
— Г-жо Торес, не казахте ли, че автобусът е пристигнал пред къщата? — извика учителката преди Лин да стигне до колата си.
— О, трябва да съм сгрешила. Не се притеснявайте! Много ви благодаря, г-жо Кортез. — махна Лин за довиждане и бързо потегли към дома. Глория и Антъни се поздравиха както винаги и всичко изглежда се върна към нормалното.
На следващата сутрин Лин приготвяше закуска, а Антъни се приготвяше за училище, когато на вратата се позвъни.
— Здравейте?
— Здравейте, госпожо, аз съм новият шофьор на автобус в училището. — каза й странен мъж, сочейки към училищния автобус точно отвън. — Тук съм малко по-рано, защото уча маршрута и изчаках, но детето ви не е излязло.
— О, добре. Приятно ми е да се запознаем. Но все още е твърде рано. Антъни не е закусвал. — отговори Лин, изненадана от думите на мъжа. Тя нямаше представа, че са уволнили обичайния шофьор на училищния автобус, който беше невероятен възрастен мъж. — Какво стана с Чарли?
— Чарли?
— Знаете… нашия редовен шофьор?
— Ааа, добре. Болен е. Замествам го няколко дни. — каза мъжът.
Лин си тананикаше, но не беше убедена. Нещо в сърцето й подсказваше, че се случва нещо странно. Може би се дължеше на факта, че не беше с униформа.
— Е, както казах. Антъни още не е готов. Твърде рано е. — каза тя, поклащайки глава.
— Моля ви, ще закъснея, ако не го взема веднага. — настоя мъжът, а в очите му имаше поглед, който вдъхваше огромен страх у нея.
— Можете да продължите по маршрута си, сър. Сама ще закарам сина си на училище тази сутрин. Довиждане. — каза тя и затвори вратата пред лицето на мъжа. Грабнала телефона си за всеки случай, но го видя да влиза в автобуса и да си тръгва.
Няколко минути по-късно Антъни беше готов за училище и Лин щеше да го закара, когато спря друг училищен автобус. Беше точно навреме. Лин реши да излезе със сина си и беше изненадана да види Чарли на волана. Беше напълно здрав.
Нещо не беше наред. Тя веднага се обади в училището, като ги предупреди за подозрително лице, което се представя за шофьор на автобуса им. Никой обаче не го беше видял. Те се обадиха на други родители, които потвърдиха, че Чарли е прибрал децата им. Никой друг.
И така, Лин се обади в полицията.
— Ами ако се е насочил към сина ми и дъщеря ми? Мисля, че дойде в къщата ни вчера следобед. Можеше да вземе дъщеря ми! — изплака тя по телефона на полицията. Полицаите дойдоха в дома й този следобед и измислиха план за следващата сутрин.
Не беше сигурна дали странният мъж ще дойде отново, но Лин и няколко полицаи го чакаха в къщата й. Автобусът му спря и той излезе. Щеше да опита същата тактика като преди!
Но когато отвори вратата, един от полицаите го изненада и той се опита да избяга, но полицаите го хванаха, преди да успее да се качи в автобуса. Те провериха пръстовите му отпечатъци и откриха, че има няколко обвинения срещу него в Тексас и Колорадо. Той беше похитител и Лин се оказа права, защото синът й се оказа текущата мишена, въпреки че беше висок за възрастта си.
Полицаите благодариха на Лин, че е последвала инстинкта си и е съобщила всичко толкова бързо. Междувременно училището въведе повече протоколи за безопасност, като гарантира, че родителите ще бъдат информирани за всички нови служители или болнични дни за Чарли и други шофьори на автобуси. Всяка майка и татко от училище благодариха на Лин, защото техните деца можеха да бъдат следващите.
