“Никога не го правете! Просто не го правете!” Кристин вижда как баба ѝ я предупреждава в съня си. На сутринта тя отворила чекмеджето, за което говорела баба ѝ, и замръзнала в шок.
Кристин почиствала, след като клиентът ѝ си тръгнал. След като приключила с поръчките за деня, на пода имало конци и парчета плат. За щастие поръчките този месец бяха много, така че нямаше нужда да взема пари назаем и да се мъчи да плаща сметките.
След като почисти стаята, Кристин огледа дома си. Изглеждаше все така нов, както когато се преместила там с баба си Елена. Когато обаче възрастната дама починала, тя станала самотна и неспокойна.
Започнала да се преуморява, за да отвлече вниманието си от мислите за Елена, и това постепенно дало резултат. Започнала като лаборант на непълно работно време в университета, а след това прекарвала уикендите си в шиене на рокли на старата шевна машина на Елена.
Тя се готвела да влезе във всекидневната след почистване, когато чула звънеца на вратата. Когато отворила вратата, тя се смаяла. На прага стояла Луна, нейната майка. Тя примижа, погледна в сините очи на Кристин, след което бързо отклони поглед. Целият живот на Кристин премина пред нея.
Кристин беше само на три години, когато Луна я изостави на Елена. Жената се преместила в Австралия заради бизнес възможност и никога не се върнала. Като дете Кристин ѝ пишеше писма, но тя никога не ѝ отговаряше. Всъщност тя дори не дойде да присъства на погребението, когато Елена почина.
Кристин е наясно, че баща ѝ Едуард е изоставил майка ѝ само няколко месеца след като тя е обявила бременността си. Той беше заявил, че се връща в родината си, за да завърши висшето си образование, и че скоро ще се върне. Този ден обаче така и не настъпи.
След като Едуард си тръгва, Луна започва да си търси работа, за да издържа себе си и дъщеря си. Не й отне много време да намери добра, защото беше завършила Станфорд. Въпреки това, когато Кристин навърши три години, тя трябваше да се премести в друга държава.
Скоро след преместването си там тя среща мъж на име Чарлз, с когото се женят и имат син на име Мишел. Тогава тя се обаждаше на Кристин, но Кристин не можеше да усети нищо друго в гласа на майка си освен облекчение от света на мизерията; облекчение от това, че е отгледала детето на бившия си любовник и че най-накрая има семейството на мечтите си.
Затова, когато я видяла да стои на прага, Кристин изгубила спокойствието си. “Какво, по дяволите, правиш тук? Просто си тръгни!” – изкрещяла тя на Луна.
Луна ѝ се усмихна слабо. “Ами, скъпа, аз не съм тук, за да се бия в гърдите. Не ме интересува дали ще ми простиш, или не; няма да се откажа от моя и на сина ми дял от имота”.
Кристин беше изненадана. “Ти сериозно ли говориш?! Никога не си си направил труда да ме попиташ дали съм жива през всичките тези години, а сега се появяваш на вратата ми и мислиш, че ще ти дам дял? Няма как! Баба ми го е дала и аз няма да ти го дам! Ще се обадя на полицията, ако не си тръгнеш!”
Луна си пое дълбоко дъх и отиде до прозореца. “Виж в какво си се превърнала, Кристин! На това ли те е научила мама? Говориш ми, сякаш съм твоя слугиня!”
“Е, ти нямаш право да се наричаш майка”, каза Кристин и я погледна. “Баба беше болна и се нуждаеше от пари, но ти така и не ни изпрати нито стотинка. Трябваше да се грижа и за двете ни. Тогава бях само на 13 години. Мислиш ли, че ми беше лесно?”
“Разбирам ситуацията и, но се нуждая от вашата помощ – спокойно заяви Луна. “Майкъл е на път да започне работа в университета и се нуждаем от пари. Искам да продадеш този апартамент и да го разделиш на три дяла – един за теб и два за мен и Майкъл. Моля, уведоми ме, ако си взела решение.”
Луна си тръгна, като остави визитната си картичка на масата в коридора. Кристин я хвърли в кошчето за боклук и се разплака.
Искаше ми се да си тук, бабо. Липсваш ми. Момичето се просълзи и заспа. А тази нощ сънувала странен сън.
Елена седеше на стола си във всекидневната. Беше ужасена и все повтаряше едно и също: “Никога не прави това, Кристин. Не продавай апартамента! Ще имаш големи неприятности, ако го направиш…”
След това възрастната дама отиде в спалнята си, където стоеше пред едно чекмедже и подреждаше някакви писма в едно от чекмеджетата. “Умолявам те, погледни в чекмеджето, Кристин!” – каза възрастната дама.
Изведнъж слънчевите лъчи попаднали в лицето на Кристин през завесите. Тя се събуди и седна на леглото си за няколко мига, мислейки за съня си. Чакай малко, баба ме помоли да не продавам апартамента. Но какво след това?
Кристин най-накрая стана от леглото и реши да си вземе душ, защото не можеше да си спомни какво е видяла. Тъкмо се канеше да отвори шкафа, за да вземе дрехите си, когато я осени мисълта. Баба спомена за гардероба! И чекмеджето! Да, тя каза чекмеджето!
Кристин се втурна в стаята на Елена и отвори чекмеджето на шкафа ѝ. В най-отдалечения ъгъл, под големите семейни албуми, с дебело въже бяха вързани няколко писма. Това бяха кореспонденциите на Луна с Едуард. От любопитство Кристин отвори писмата и започна да ги чете.
“Скъпа Луна”, гласеше едно от тях. “Всичко ли е наред, скъпа? Как се справяш? Съжалявам, но скоро няма да мога да ви видя. След инцидента лекарите ме посъветваха, че може би ще трябва да си почина известно време, преди да съм готова да пътувам. Но те моля да не спираш да ми пишеш. Отдавна не сте ми писали. Липсвате ми ти и Кристин. С нетърпение очаквам да получа писмото ти. С любов, Едуард.”
Татко не е напуснал мама?! Мама е излъгала за всичко?! Но защо баба не ми е казала нищо?
Тогава тя отвори следващото писмо и следващото, и бавно се очерта ясна, отвратителна картина на миналото на майка ѝ.
Кристин прегледа писмата, търсейки адреса на баща си, и откри такъв на последното писмо, писано преди 18 години. Тя седна до масата с лист хартия в ръка. Написа на баща си и му разказа за всичко, което е трябвало да преживее през краткия си двайсетгодишен живот, и на следващия ден го изпрати на адреса му.
Изминали няколко месеца, а отговори не идвали. Скоро наближила зимата, а по това време Кристин се изнесла в нов дом. Беше започнала собствен шивашки бизнес, който се развиваше добре.
Когато излизала от къщата, забелязала черна кола, паркирана близо до входната врата. “Кристин! Това си ти! Най-накрая се срещнахме!” Мъж на средна възраст ѝ махна с ръка, слизайки от колата.
Кристин го погледна в сините му очи. Те ѝ се сториха познати, сякаш го беше виждала някъде. Изведнъж мислите ѝ се върнаха към албума, който беше открила в чекмеджето на баба си. Мъжът беше баща ѝ, Едуард. Той куцаше, докато се приближаваше към нея.
Катрин се втурна към него и го прегърна. “Татко! Не мога да повярвам, че си изминал целия този път, за да се срещнеш с мен!”
“Съжалявам, скъпа, отне ми малко време”, извини се Едуард, докато я прегръщаше. “Не можах да се спра да дойда, когато получих писмото ти. Просто трябваше да се срещна с теб!”
Кристин го поканила да влезе и му предложила чай. Тогава Едуард ѝ разказал цялата история. Оказва се, че когато Едуард заминава за чужбина, Луна спира да отговаря на обажданията и писмата му. След това, когато е трябвало да се върне у дома, е претърпял инцидент и е бил приет в болница. Докато успее да се върне, Луна се е преместила в друг град.
“Не можех да се свържа с теб, защото нямах адреса ти. Въпреки това ви чаках, затова и не смених адреса си”, обяснява той на дъщеря си.
Кристин се радваше, че се е събрала с баща си. Тя решава да остане в апартамента на Елена, вместо да се изнесе, а след това Едуард се премества при нея.
Една нощ тя отново сънува сън за баба си. Елена се усмихваше, сякаш знаеше за срещата на внучката си с Едуард.
По-късно, след като така нареченият ѝ съпруг се развежда с нея, Луна се връща в дома им със сина си, но Кристин затръшва вратата пред нея.
