Ела беше вдовица почти на 60 години и се бореше отново да стане работещ гражданин. След като най-накрая си намира работа, тя е несправедливо уволнена от новия си шеф. Жената насочва сърцето си към отмъщение, но обстоятелствата се променят, когато среща любовта.
Ела нервно седеше в чакалнята на офиса с другите, много по-млади кандидати. Това беше третото й интервю само тази седмица. Бяха дълги два месеца отхвърляне след отхвърляне. До този момент Ела беше чула всички възможни фрази за отхвърляне на 58-годишна бивша домакиня като нея:
— Съжалявам, но не можем да си позволим да наемем човек на вашата възраст. Надявам се, че разбирате — каза един интервюиращ.
— Последната ви работа е била преди повече от 20 години? Съжалявам, но просто не можем да вземем някой с толкова малко опит, особено на вашата възраст — каза й друг интервюиращ.
— Аха! Всичко, което мога да кажа е, успех! Ще ти потрябва! — грубо отвърна друг.
В този момент Ела почти беше загубила всяка надежда. Най-тъжната част от всичко беше, че нищо от това не беше по нейна вина. Как би могла да знае, че покойният й съпруг, който винаги е издържал семейството, внезапно ще почине от рак?
Последната й работа трябва да е била няколко години след като е завършила колеж. И дори това беше краткотрайно, тъй като двамата със съпруга й решиха, че тя ще бъде домакиня. И сега, ето я, опитваше се да си осигури работа и пенсия.
Ако липсата на опит не беше достатъчна пречка, възрастта й беше. Ела имаше много малко време, за да събере необходимия брой кредити, за да получи нормална пенсия.
— Ела… Има ли Ела тук? — обади се секретарката, докато четеше името от една бележка.
— Ъмм… да. Ето ме. — каза Ела и се изправи.
— О! — каза секретарката и хвърли слисан поглед на Ела. — Добре. Вие сте следващата. Насам — заключи тя, повеждайки Ела към вратата.
За разлика от останалите й интервюта, това всъщност се оказа добре за Ела. Въпреки че не получи счетоводната работа, за която първоначално кандидатстваше, тя получи работа като чистачка. Не беше много и далеч от това, за което я квалифицираше висшето й образование по счетоводство, но това беше единствената позиция, която някой беше готов да й даде.
Минаха няколко години и Ела продължи да работи на позицията си чистачка. Тя смяташе, че ако се задържи, в крайна сметка ще успее да натрупа необходимите кредити за пенсия.
Беше около месец преди 64-ия рожден ден на Ела и тя беше крачка по-близо до постигането на тази цел. За съжаление на Ела, новият млад шеф, Сам, се присъедини към компанията и първата им среща беше всичко друго, но не и приятна.
Ела бършеше коридорите, както всяка сутрин. Това беше първият ден на Сам и докато вървеше по коридора към новия си офис, Ела се обърна и го удари с парцала по погрешка. Това остави мръсно петно върху скъпия му сив костюм и бялата му риза.
— Какво..?! Сляпа ли си! Знаеш ли колко струва този костюм?! — излая я вбесеният Сам.
— Много съжалявам, сър. Аз… не ви чух да идвате — обясни Ела със заекване.
— Разбира се, че не си! На колко си, на 80 години?! — сопна се Сам, отчаяно опитвайки се да избърше мръсотията от костюма си. — Знаеш ли колко струва този костюм?!
— Толкова съжалявам. — повтори Ела.
— Ах! Просто се махни от пътя ми! — каза Сам и се втурна.
През останалата част от деня Ела беше в състояние на постоянна тревога, особено когато разбра от една от другите чистачки, че Сам е новият шеф. Денят на Ела обаче успя да завърши добре след срещата с непознат в асансьора.
Ела влезе в асансьор с мъж на същата възраст като нея. Беше елегантно облечен в скъп костюм. Ела реши, че той трябва да е клиент или консултант на компанията. Въпреки че го намираше за привлекателен, тя знаеше, че не трябва да се забърква с ръководители и други подобни. Егото им никога не си е струвало труда.
— Здравейте, сър — каза тихо Ела и се обърна срамежливо настрани.
— Добър ден, госпожо — отвърна мъжът Томас. Изневиделица асансьорът спря.
— О, не! Заседнали ли сме? — попита Томас, натискайки спорадично бутона за спешни случаи.
— Мисля, че да… Но не се притеснявайте, понякога го прави. Трябва да сме готови след около 10 минути — обясни Ела, преди да погледне настрани, опитвайки се да си гледа работата.
Ела очакваше, че като повечето хора с неговия статус, на които бе попадала, той никога нямаше да й отдели време. Но за нейна изненада Томас продължи разговора.
— И така, харесва ли ви да работите за компанията? — попита Томас.
— За мен е удоволствие. Това е една от малкото компании, които биха ме наели, така че съм вечно благодарна — отговори Ела.
— Това е добре. Синът ми е новият изпълнителен директор, така че се радвам да чуя, че върши добра работа — каза Томас.
— О, интересно — тихо каза Ела, чувствайки се неловко от скорошното си общуване с шефа си. След това забеляза позната книга в ръката на Томас.
— За първи път ли я четете? — каза Ела, сочейки книгата.
— О, това? — каза Томас и вдигна книгата. — Не, вероятно съм я чел около милион пъти. Никога не остарява. Знам, че някои хора може да го сметнат за детинско, но не ми пука. — каза Томас.
— Не съм съгласна. Мисля, че това е един от най-блестящите шедьоври на нашето време. Всеки път, когато я чета, попадам на нещо ново — каза Ела.
— Наистина ли? Фен ли сте? — попита заинтригуван Томас.
— Фен? — каза Ела с присмех, започвайки да цитира книгата. — “Когато искаш нещо,…“ — започна Ела, когато Томас се присъедини, за да завърши изречението си, казвайки: „…Вселената заговорничи, за да ти помогне да го постигнеш“ — заключиха Томас и Ела едновременно.
Двойката продължи да споделя любовта си към книгите почти 30 минути. Поддръжката на асансьора отне повече от очакваното, но никой от тях нямаше нищо против. Те продължиха да говорят за любимата си литература. Томас цитира множество произволни автори, опитвайки се да провери знанията на Ела. Но тя знаеше всеки цитат.
Томас не можеше да повярва. Само за трийсет минути той щеше да се натъкне на незабавна химия, каквато не бе изпитвал от години. Между двамата пламна неочаквана искра, като най-накрая се озоваха да се взират в очите си. Изведнъж вратите на асансьора се отвориха рязко.
— Е, предполагам, че нашият малък книжен клуб внезапно приключи — каза Томас.
— Да… Предполагам, че е така — каза Ела, когато хората започнаха да се приближават към асансьорите. Томас си тръгна, хвърляйки поглед към Ела, книжния червей от асансьора.
Изминаха три седмици, а Ела и Томас не се бяха виждали след онази съдбовна среща в асансьора. След дълъг ден Ела реши, че ще отдели няколко минути за почивка на един от диваните във фоайето. Докато лежеше там, изведнъж се появи Сам.
— И какво е това, принцесо? Забравихте ли, че имате работа? — каза Сам саркастично.
— Съжалявам, сър. Просто беше дълъг ден и реших да си почина малко — отговори Ела, нервно ставайки и грабвайки парцала.
— Малко почивка? В работно време?! — каза Сам вбесен. — Не на моя часовник! Мързелива си, стара си, небрежна си и явно не заслужаваш да работиш тук, камо ли да „почиваш“ тук — сопна се Сам.
— Извинете, сър — каза Ела с тревожно заекване.
— Не! Това е! Видях достатъчно от теб. Ти си уволнена! Никога повече не стъпвай в моята сграда! — смъмри я Сам.
— Моля, сър! Остава ми само седмица, за да получа пенсия. След това никога повече няма да се налага да ме виждате. Моля ви, умолявам ви! — помоли се Ела.
— Слушай, по-добре да не си тук, когато се върна — заключи Сам, като се отдалечи и остави съсипаната Ела почти в сълзи. Когато Ела се качи горе, за да вземе нещата си, тя срещна Томас в коридора.
— Здравей, Ела! Добре ли си? — попита Томас, забелязвайки мрачното й настроение. Ела направи пауза, обмисляйки внимателно следващите си думи. Думите на Томас от асансьора кънтяха в главата й:
„Синът ми е новият изпълнителен директор, така че се радвам да чуя, че върши добра работа.“
Изведнъж тя получи прозрение. Далеч от характера на Ела беше да отмъсти на някого, но Сам й бе отнел всичко. Не само нейната пенсия, но и цялото време и енергия, които бе вложила в служба на компанията.
— Ъмм… да, ще се оправя. Беше дълъг ден — каза Ела.
— А, добре. Чудех се кога ще те видя следващия път — призна Томас.
— И аз… Томас, знам, че си зает човек. Но случайно ще имаш ли време за кафе? – попита Ела, примигвайки съблазнително с мигли.
— Мога да отделя време за теб. Разбира се — каза Томас с мила усмивка.
Томас и Ела излязоха на кафе по-късно същия ден. Тя облече една от най-хубавите си рокли и активира женския си чар. Преди да се усетят, кафето се превърна във вечеря и до края на вечерта Томас беше напълно омагьосан от Ела.
Двамата си размениха номерата и от този ден продължиха да общуват. Колкото повече Ела говореше с Томас, толкова повече се влюбваше в него. Докато сърцето й все още беше настроено да отмъсти на Сам, започна да й просветва, че мъжът, когото обичаше, може просто да е жертва в нейната жажда за отмъщение.
Ела и Томас седяха на масата в ресторанта и обядваха, докато Ела обмисляше следващия си ход. Беше на кръстопът, изправена пред решението или да развали връзката си и да се разплати със Сам, или да пусне Сам да си отиде и да спаси това, което беше изградила с Томас. Но тогава, помисли си Ела, защо не мога да имам и двете?
— Томас… трябва да ти кажа нещо — каза разтревожено Ела.
— Какво има, любов моя? — попита Томас и сграбчи ръката на Ела със загриженост.
— Никога не съм ти казвала… Загубих работата си седмица преди да се класирам за пенсия — каза Ела.
— Какво? — попита шокиран Томас. — Не се притеснявай, ще говоря със сина си. Той ще те оправи — каза Томас и започна да пише на телефона си.
— Не! — каза Ела и грабна телефона на Томас. — Не разбираш… Сам ме уволни! Започна във фирмата само месец преди да дойде време за пенсията. Бях готова да се откажа, след като си осигуря това. За съжаление, по погрешка изцапах костюма му в първия му ден. След това, няколко седмици по-късно, той ме намери да си почивам на дивана във фоайето… — обясни Ела.
— Бях изтощена от работа, Томас. Опитах се да му обясня, че това е само малка почивка в дългия ден. Но той не чуваше нищо от това. Уволни ме на място. Опитах се да обясня, че ми остава само седмица до изплащането на пенсионните ми кредити, но той не чу нищо от това — обясни Ела с насълзени очи.
— Съжалявам, трябваше да ти кажа по-рано — каза Ела почти през сълзи. В този момент кръвта на Томас кипеше.
— Това е! Да тръгваме! — каза Томас яростно, ставайки.
— Къде? — попита Ела объркана.
Томас хвана ръката на Ела и те веднага си тръгнаха, отправяйки се към офиса на Сам. Когато най-накрая стигнаха там и нахлуха в офиса на Сам, той беше напълно шокиран.
— Татко, какво правиш тук? — попита Сам объркан. След това се обърна и видя Ела. — И какво прави тя тук? Не ти ли казах, че никога повече не искам да те виждам тук? — каза Сам, обръщайки се към Ела.
— Да не си посмял да й говориш така! Купих тази компания за теб, за да можеш да изградиш знанията си и да помогнеш на обществото с предоставената ти възможност. Не за да тъпчеш невинни хора, които се опитват да си осигурят прехраната — каза Томас, бесен.
— Ти не разбираш, татко! Тя очевидно те използва само за да ми го върне! Не виждаш ли това? — настоя Сам.
— Достатъчно!! Махай се от сградата ми! Трябваше да направя това отдавна. Но това… това е последната капка. Лишавам те от компанията и закривам всичките ти сметки! Искам да напуснеш къщата, за която плащам утре сутринта! Вече нямам син! — сопна се Томас. Ела беше също толкова шокирана, колкото и Сам. Искаше Сам да бъде наказан, но никога не би предположила, че ще е толкова лошо.
Докато Томас и Ела се връщаха у дома, съвестта й не я пускаше.” Виж какво направи, Ела. Можеш ли да живееш с разпадането на семейството? Можеш ли да живееш с това да нараниш мъжа, когото обичаш? Заслужаваше ли си?” мислеше тя.
— Не се тревожи, Ела! Ще те защитя от всичко! — увери я Томас. Ела не издържа повече. Трябваше да си признае.
— Синът ти каза истината. Направих го, за да му се отплатя, но не исках да унищожа семейството ти и живота му — призна Ела.
— Какво? — каза Томас и моментално спря отстрани на пътя.
— Много съжалявам, Томас! Всичко започна като трик да му го върна. Но след времето, което прекарахме заедно, аз се влюбих в теб, Томас. Моля те, трябва да ми повярваш! — призна Ела през сълзи.
— Ела, ако не бях мъжът, който съм, щях да те оставя тук. Но това не съм аз. И така, ще те оставя безопасно у дома. И след това… не искам да имам нищо общо с теб — заключи Томас. Караха мълчаливо, Ела се опитваше да сдържи сълзите си, а Томас гнева си.
На следващия ден Ела беше вкъщи разплакана. Изведнъж на вратата се почука. Когато тя отговори, за нейна изненада Сам застана на вратата й. Сам обясни, че Томас е върнал всичко предната вечер и му е казал, че Ела е признала.
Сам се извини, че се е отнесъл по начина, по който го направи, особено за това, че е говорил за на нейната възраст, когато тя е работила неуморно през всичките тези години за тяхната компания. Той я помоли да се върне на работа и обеща да й вдигне заплатата, за да получава по-голяма пенсия. Виждайки опустошението на Ела, когато го посрещна на вратата, Сам също й благодари искрено за това, че беше честна.
— Всичко е наред, Сам. Колкото и лошо да се отнесе с мен; ти също не заслужаваш това, което направих. Благодаря ти, че ме нае отново. Лека нощ — каза Ела, затваряйки унило вратата пред лицето на Сам.
Въпреки че беше болезнено, Сам разбра откъде идва Ела. Беше обхванат от вина и срам за всичко, което се бе случило. Все още далеч от утеха, той се отправи към дома, решен да оправи нещата.
На следващия ден, когато Ела отиде на работа, Сам я покани в офиса си на среща. Когато влезе в кабинета му, тя намери Томас да седи на масата му. Когато Томас се обърна към вратата при пристигането на Ела, веднага се разгневи.
— За това ли ме доведе тук?! — извика Томас на Сам. — Няма какво да й кажа! — каза Томас, понечи да си тръгне, но Сам го спря, когато се канеше да стигне до вратата.
— Слушай, татко. Не разбирам защо, но откакто си с Ела, си по-щастлив, отколкото съм те виждал от векове. Нямах представа, че тя е причината да си толкова щастлив. Но знам, че аз съм причината да бъдеш ограбен от това щастие. Моля те, прости й! Държах се с нея ужасно и заслужавах тя да се опита да ми се реваншира. Но тя призна вината си. И тя е добра жена. И двамата заслужавате да сте щастливи.
Томас остана там за момент, развълнуван от думите на сина си. След това се обърна към Ела, която почти се разплака.
— Съжалявам, Томас. Възползвах се от твоята доброта. Но аз се влюбих дълбоко в теб. Знам, че не искаш да чуеш това, но е истината. Съжалявам, Томас. — каза Ела, разплаквайки се.
Томас не можеше да понесе да види Ела в това състояние. Колкото и нейното предателство да беше разбило сърцето му, той не можеше да отрече колко много я обичаше. Освен това виждайки сина си и Ела да полагат усилия да оправят нещата. Чувстваше се длъжен да направи същото.
— Ще отнеме известно време, за да се върнем там, където бяхме. Но аз ти прощавам, Ела — каза Томас и я прегърна.
Ела и Томас решиха да започнат нещата от нулата. Те продължиха да се срещат и се влюбиха още повече. След шест месеца се ожениха. И дори самият Сам, който някога беше заклет враг на Ела, беше благодарен, че я има за мащеха.
Какво можем да научим от тази история?
- Добрите дела правят човека щастлив, а лошите го погубват. Сам се беше отнесъл зле с Ела и в крайна сметка това се превърна в негово собствено нещастие. Въпреки това, като показа доброта към нея и баща си, като ги помири, той спечели любяща майка. По същия начин жаждата на Ела за отмъщение й донесе болка, но нейното признание й донесе мир.
- Любовта няма възраст. Томас и Ела се намериха на възраст, в която любовта изглежда като пресилена приказка. Но те бяха създадени един за друг.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
