Хари ценеше семейството си много, затова реши да изпълни желанието на покойната си баба да построи отново къщата й, въпреки че нямаше излишни пари. Това, което откри в къщата, го изненада и промени живота му завинаги.
Хари и брат му Уолтър бяха извикани в офиса на адвоката, след като баба им почина. Уолтър беше развълнуван да получи обаждането, тъй като знаеше, че ще бъде за наследството на.
Когато дядо им почина преди пет години, Хари и Уолтър останаха без нищо и цялото му богатство отиде при любимата му жена. И така, сега, когато баба му почина, Уолтър очакваше всичко да отиде при тях.
Въпреки че разликата им беше само една година, Хари и Уолтър бяха много различни. Вместо да разчита на богатството на семейството им, Хари избра да се справя сам и да работи усилено за това, което иска.
Междувременно Уолтър винаги гледаше печалбата. Когато родителите му починаха, той знаеше, че ако остане близо до баба си и дядо си, един ден ще си осигури наследството, което смяташе, че заслужава. Той работеше в бизнеса, който баща му остави на него и Хари, поставяйки работата над всичко останало.
Преди смъртта на баба им тя ги помолила за едно нещо:
— Скъпи мои внуци, вашият покоен дядо построи тази къща за мен, когато бяхме в началото. Живяла съм в нея през целия си живот и вие също имате мили спомени тук… Всичко, което моля, е да я възстановите в памет на дядо си — каза тя на смъртното си легло.
— Обещах му, че къщата, която построи за мен, ще бъде предавана от поколение на поколение и искам да изпълня това обещание, преди да си отида. Моля, направете го за мен — беше им казала тя.
Хари и Уолтър кимнаха, но само един беше искрен. Онзи ден в кантората на адвоката си пролича на кого е присърце интересът на баба им.
— Баба ви оставя къщата си и на двама ви — каза им адвокатът. Уолтър мълча известно време, чакайки той да каже още нещо. Когато не го направи, реши да говори.
— Какво друго? — попита Уолтър.
— Нищо друго. Това е всичко, което е в нейното завещание — каза му адвокатът.
— Какво?! Това не може да бъде! Ами всичките й пари? Бижутата й? Знам, че имаше много! — изкрещя той.
— Вече претърсихме къщата за някакви ценности и не бяха открити. Тя вече беше затворила банковата си сметка, преди да умре. Това е всичко, което й беше останало — обясни адвокатът.
Все още ядосан, Уолтър изхвърча от офиса с Хари след него.
— Трябва да изпълним желанието на баба — каза Хари на брат си.
— За какво? Тя няма да разбере, че не сме пропилели никакви пари, за да възстановим тази стара къща. Не искам да имам нищо общо с тази къща. Прави с нея каквото искаш — каза му Уолтър, преди да потегли.
Хари искаше да изпълни желанието на баба си, но знаеше, че няма пари. Имаше много дългове и изкарваше достатъчно пари само за нуждите на семейството си.
Той решида използва спестяванията си и да заеме допълнително финансиране от свой богат приятел, за да построи отново къщата на баба си. Докато я възстановяваше сам, той поправяше канализационната система в двора, когато забеляза дървен люк, докато копаеше.
“Какво е това?” — каза си той, като дръпна отвора. Той отвори люка и видя късо стълбище, което водеше до подземно помещение. Той слезе с ярка лампа и беше изненадан от това, което откри.
В стаята имаше дървен сандък с писмо отгоре. Дядото на Хари беше написал писмото, преди да почине, и то гласеше:
“На моя внук Хари,
Най-вероятно четеш това писмо в момента. Ако е така, ти си послушал баба си и мен също. Казах й да те уведоми за последното си желание, преди да умре, и ти, четейки това, доказваш, че си го изпълнил. За това съм благодарен. Ако четете това с Уолтър, радвам се, че той е променил мнението си и че вие двамата работите заедно.
Не се притеснявай. Сега аз и баба ти сме в безопасност и те пазим отгоре. Надяваме се, че ще използваш тази къща и всичко в нея, за да се наслаждаваш на живота със семейството си. Сега вземи това писмо и го покажи на моя адвокат. Там ще намериш това, което заслужаваш.
С любов, дядо.”
Хари не можеше да повярва на очите си. Той прочете писмото няколко пъти, преди да реши да отвори сандъка. В него намери семейни албуми и кутията с бижута, притежавани от баба му и дядо му.
Същия ден той реши да се срещне с адвоката на баба си и дядо си и да му връчи писмото.
— Той винаги е знаел, че един ден ти ще предадеш това писмо, Хари — призна адвокатът.
Хари не можа да не се усмихне.
— Много обичах моите баба и дядо. Бих изпълнил желанията им винаги — отговори той.
— Прехвърлям ти собствеността върху банкова сметка на името на дядо ти. В нея има около 300 000 долара. Той каза, че ако не възстановите къщата на баба си, трябва да прехвърля всичко това за благотворителност — обясни адвокатът.
След като научи това, Хари все пак реши да дари за благотворителност. Той дари 100 000 долара на благотворителни организации, работещи с възрастни хора, а останалите запази за себе си. С парите той изплати дълговете си, възстанови напълно къщата на баба си и започна бизнес за него и съпругата му.
Накрая продадоха къщата, в която живееха, и се преместиха в къщата на баба му. Техният бизнес стартира успешно и те имаха повече от достатъчно пари, за да живеят комфортно и без дългове.
Какво можем да научим от тази история?
- Възрастните ни роднини не ни дължат нищо. Въпреки че някои хора оставят наследство на своите деца и внуци, те не са длъжни да го правят. Уолтър очакваше солидна сума от своите баба и дядо и беше разочарован, когато не я получи. Междувременно Хари не очакваше абсолютно нищо и беше благословен с повече, отколкото можеше да си представи.
- Семейството трябва да стои над материалните притежания и богатство. Хари и Уолтър не могат да бъдат по-различни. Хари работеше, за да осигури на семейството си нуждите им, докато прекарваше качествено време с тях. От друга страна, Уолтър дава приоритет на придобиването на богатство пред семейството си. В крайна сметка Уолтър продължи с този манталитет, докато Хари успя да живее удобно, докато се наслаждаваше на плодовете на упоритата си работа с близките си.
Тази история е вдъхновена от ежедневието на нашите читатели и е написана от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
