Матилда е на 65 години, когато е наета от голяма маркетингова компания. Напредналата й възраст и умения, за съжаление, не се харесват на младия й шеф, който й се подиграва за това. Не подозира, че кармата ще се върне и ще го накаже.
Това беше вторият работен ден на Матилда и тя влезе в офиса с приятна усмивка. Подреди бюрото си и тъкмо беше започнала да проверява имейлите си, когато тя и колегите й бяха извикани на спешна среща от техния шеф Джонатан.
Когато всички пристигнаха в конферентната зала, те се втурнаха към местата си с изключение на Матилда, която беше спряна от Джонатан.
— Съжалявам; защо сте тук? — попита той. — Не мисля, че някога съм ви виждал.
— Добро утро, г-н Фарел — учтиво каза Матилда. — Аз съм новобранец в екипа по продажбите.
— Какво? — Джонатан се засмя. — Вижте, госпожо, страхувам се, че нещо наистина се е объркало и се извинявам за това, добре? Ние не наемаме стари хора! — Джонатан не можа да не прозвучи снизходително към възрастната жена.
— Съжалявам? — каза Матилда, раздразнена. — Не вярвам, че талантът ми има нещо общо с възрастта ми, сър, и бях назначена чрез честен процес на подбор. Така че, ако нямате нищо против, позволете ми да седна сега!
Джонатан се усмихна злобно.
— Направете си услуга, госпожо! Освен това, моля, уведомете ме, ако не разбирате маркетинговия жаргон… Знаете ли, светът се промени драстично през последните години. Нещата, които работеха по вашето време, вече не работят!
Джонатан не само се държеше грубо с Матилда този ден, но и не спираше да й се подиграва за възрастта й пред другите служители. Само Матилда знаеше колко й е трудно да не избухне.
Измина месец и Матилда беше уверена, че пренебрегването на Джонатан е най-добрият начин да избегне нелепите му подигравки за възрастта й. Но за съжаление нещата не се получиха по този начин и тя в крайна сметка загуби спокойствието си.
Това, което се случи, беше, че Джонатан отиде до бюрото й и започна да й се присмива за докладите, които беше направила. Можеше да я помоли да повтори данните, защото имаше малка грешка, но не го направи. Вместо това той започна да й се подиграва за възрастта й.
— Ето защо възрастните хора трябва да си стоят вкъщи и да прекарват време със семействата си! Този доклад е смешен! Искаш ли да го представя по време на срещата?
— Съжалявам, г-н Фарел. — каза Матилда извинително. — Ще го направя отново. Трябва ми само един час и ще е готово.
— Един час! — Джонатан изпищя, хвърляйки доклада на пода пред всички. — Мисля, че трябва да напуснеш работата си, Матилда! Ти си стара жена, а жените на твоята възраст трябва да отглеждат внуци, а не да работят! Кой, по дяволите, те е наел на първо място? Този човек трябва да е бил луд!
— Сър! — каза Матилда отбранително. — Смятам, че е несправедливо възрастта ми да бъде замесена в това. Казах ви, че ще поправя този доклад и трябва да ми дадете шанс!
Но Джонатан продължи да говори как Матилда не е годна за работата си, защото е на 65! Всъщност той беше толкова груб с нея, че тя беше на ръба да се разплаче.
Джонатан не знаеше, че главният изпълнителен директор г-н Симпсън е бил свидетел на целия инцидент. Веднага след като г-н Симпсън отиде в офиса си, той помоли секретарката си да се обади на Джонатан. В този момент Джонатан нямаше представа, че кармата му ще се върне и ще го ухапе.
***
— Вие ли ме извикахте, сър? — попита Джонатан, когато почука на вратата на офиса на г-н Симпсън.
Г-н Симпсън кимна и го помоли да седне.
— И така, би ли ме информирал любезно за бъркотията, която забелязах тази сутрин? Не мисля, че някога сме били толкова ядосани за дребна грешка, както ти, Джонатан… Надявам се, че знаеш, че говоря за това как говореше на Матилда!
— Господине, не разбирам: Защо да наемаме жена, която не е квалифицирана за работата? Вярвам, че трябва да я уволним! Не й е тук мястото!
— Е, видя ли автобиографията на Матлида? — попита г-н Симпсън. — Предполагам, че трябва да погледнеш. И тя беше наета от мен!
Г-н Симпсън показа автобиографията на Матилда на Джонатан и очите му се разшириха, докато я гледаше. Той беше шокиран да открие, че тя е много талантлива и търсена от много компании.
— Тя има брилянтни идеи! — каза г-н Симпсън. — Тя има потенциала да издигне тази компания до невероятни висоти, ако й дадем шанс, Джонатан, а страхувам се, че не сме. Може би не знаеш, но майка ми започна тази компания през 60-те си години и даде всичко от себе си . Според теб тя не е трябвало да прави това, нали? Вместо това трябваше да отгледа внуци. Прав ли съм?
— Знаеш ли какво? Реших да те понижа и да повиша Матлида. Бих искал да дам на точния, безпристрастен талант мястото, което заслужават. Тя ще бъде ръководител на отдела за продажби и започва днес.
Джонатан очевидно беше шокиран. Той се опита да убеди г-н Симпсън да преразгледа решението си, но изпълнителният директор беше непреклонен. Матилда също беше изненадана, но беше благодарна и искаше да даде всичко от себе си.
Горкият Джонатан. Очакваше тя да му се подиграва сега, когато му беше шеф, и беше сигурен, че тя ще му отмъсти. Но Матилда не го направи, което го изненада още повече.
— Ти си ярък човек, Джонатан. — вместо това го похвали тя. — Това, което искам от теб, е твоят талант. Доколкото знам, можеш да правиш чудеса. Така че нека оставим различията си настрана и да издигнем компанията до нови висоти! Да си млад или стар е свързано с начина на мислене, млади човече!
В този момент Джонатан съжали за стореното. Той осъзна, че възрастта на Матилда я отличава от останалите, но не по начина, по който си мислеше. Нейният опит доказваше, че тя е талантлива жена, която заслужава да бъде там, където е и иска да предаде знанията си на по-младите си колеги.
