Алвин и Карол планираха сватбата си, но той закъсня в деня на събитието. За негова изненада стигнал до църквата, а годеницата му се била омъжила за друг мъж. Години по-късно двамата се срещат отново и откриват шокиращата истина.
Алвин побягнал от колата си към стълбите на църквата. Беше получил съобщение, че никой от роднините му няма да дойде на сватбата му с Карол, и в тъгата изгуби представа за времето. Но той разбираше роднините си. Майка му беше болна и повечето от тях бяха твърде заети, за да летят до Флорида. Да се надяваме, че ще успеят да ги видят, след като се върнат от медения си месец.
За съжаление, той все още закъсняваше, но се надяваше, че Карол ще му прости. Той влезе през страничната врата и се случи нещо шокиращо. Сватбата вече се беше състояла. Но как? Той беше младоженецът. Всъщност това не можеше да се случи без него.
Той видя Карол пред олтара да поставя пръстен на пръста на друг мъж и му се прииска да изкрещи. Чувстваше, че тялото му гори, и беше сигурен, че лицето му е червено. Но преди да успее да направи огромна сцена, майката на Карол, Андреа, се появи пред него и натисна гърдите му.
“Мислех, че си ме напуснал завинаги!” – проплака тя, а в очите ѝ се събраха сълзи.
“Движи се сега!” – заповяда тя тихо и Алвин беше принуден да направи каквото тя искаше.
“Госпожо Пърси, какво става? Защо Карол се омъжва за друг мъж?” – поиска да разбере той, а гневът капеше от гласа му.
“Алвин, напусни сега. Така е най-добре за Карол. Тя заслужава по-добър живот от този, който ти можеш да ѝ дадеш, а този мъж е идеален за нея. Отиди си и никога повече не се връщай – заяви Андреа, като му направи жест с пръст да си тръгне изцяло.
Искаше му се да протестира, да поиска обяснение от Карол и да направи нещо. Но това беше безполезно. Беше я виждал да слага пръстен на пръста на друг мъж. Тя също искаше това, въпреки че бяха развълнувани от сватбата. Беше планирала всичко до последния детайл. В това нямаше никакъв смисъл.
Но той нямаше да моли за любовта ѝ. “Добре. Сбогом”, изплю се той на бъдещата си тъща и се върна в колата си.
Години по-късно Алвин се беше съсредоточил изцяло върху кариерата си и никога не се срещаше с много хора от страх да не се отнесат към него така, както беше постъпила Карол. Той става изключително успешен мъж в Маями и се хвали с това пред приятелите си. Често си мислел, че Карол е пропуснала, но в мозъка му все още горял образът, че се е омъжила за друг мъж.
Изведнъж му се прииска да разбере дали животът ѝ се е развил така, както първоначално са планирали преди всички тези години. Искаха да имат деца, красива къща и много любов. Може би е получила това с мъжа, когото родителите ѝ винаги са искали за нея. Но какво, ако не го е получила?
Бързо търсене във “Фейсбук” и той намери профила ѝ. Беше качила много снимки и беше също толкова красива, както винаги. Имаше дъщеря, която приличаше досущ на майка си, и двете често се усмихваха. На някои снимки бяха и родителите ѝ, но с нея не се виждаше нито един мъж. Дали се бяха разделили?
Реши да рискува и да ѝ напише съобщение с надеждата, че ще могат да се срещнат и да поговорят за някои неща. За негова изненада тя отговори бързо и се съгласи на среща, макар че Алвин можеше да каже, че е също толкова шокирана от това, че той ѝ е посегнал.
Алвин почука с крак по земята и зачака с нетърпение Карол да се появи. Бяха се договорили да се срещнат в местния парк близо до дома ѝ. Очевидно по някаква причина тя живееше с родителите си, но той не искаше да се занимава прекалено много с това.
Накрая я забеляза в далечината и сякаш нищо не се беше променило. В този момент той осъзна, че все още я обича силно. Никога не беше я забравил. Но с това осъзнаване си спомни и защо не им се получи, и гневът изплува на повърхността. Той дишаше дълбоко, за да се успокои, и я поздрави, когато тя стигна до него.
“Здравей – каза тя неловко. Той отвърна със същото, но нито един от двамата не знаеше какво друго да каже или да направи.
“Искаш ли да седнем?” – попита накрая той и тя кимна нетърпеливо. “Добре.” Предполагам, че трябва да преминем към същината на нещата. Исках да се срещна с теб, защото исках да разбера какво се е случило с нас в миналото”.
“Какво имаш предвид?” – тя се обърна към него с намръщена физиономия.
“Ами, когато стигнах до църквата, ти се беше омъжила за друг”, отвърна Алвин и я погледна странно. “Защо го направи?”
“Ти стигна до църквата?” Карол попита объркано.
Алвин поклати глава, тъй като сега и той се объркваше. “За какво говориш? Разбира се, че стигнах до църквата. Това беше нашата сватба. Малко закъснях, но стигнах, а ти си разменяше пръстените с друг мъж”.
Карол седна по-изправена и огледа парка, сякаш не разбираше нищо във вселената. “Ти… ти беше там?”
“Какво искаш да кажеш, Карол?”
“Мислех, че си ме напуснал завинаги!” – проплака тя, а в очите ѝ се събраха сълзи.
“Какво?” – каза той с ужас.
“Майка ми каза, че си избягал и никой не може да те намери. Бях толкова ядосана… Не можех да мисля. Аз също бях с разбито сърце и когато тя предложи да се омъжи за Колинһттр://…. просто се хвърлих върху него. Не исках да изтърпявам унижението да бъда оставена пред олтара – обясни тя през леки ридания.
“Това е безсмислено, Карол!” – изкрещя ѝ той, като гневът му отново се надигна. “Защо не се опита да ми се обадиш? Щях да ти обясня, че закъснявам, защото току-що бях получила съобщение, че никой от семейството ми няма да дойде.”
Карол го погледна с широките си сълзящи очи, след което сведе глава към ръцете си. Тя ридаеше в ръцете си, без да вярва на случващото се. Алвин беше също толкова шокиран и като я гледаше как плаче така, сам стигна до сълзи в очите си.
Двамата седяха на пейката и се оплакваха от случилото се. Когато Карол се успокои, тя обясни, че бракът ѝ продължил една година, но имала дете от съпруга си и то се казвало Вероника. Сега била на десет години и тя я обожавала до полуда.
Съжителствала добре с Колин, който вече се бил оженил повторно. На хоризонта нямаше никой друг за нея, защото така и не успя да преодолее Алвин и това, което смяташе, че ѝ е причинил.
Те приключиха срещата си, като си обещаха да се видят отново. Но същата вечер Карол се скарала масово с майка си и баща си. Те най-накрая признали за измамата си и я помолили за прошка. Тя приела извиненията им, защото миналото си било минало.
“Предполагам, че така е трябвало да се случи, защото сега имам Вероника и не бих променила това за нищо на света”, каза тя на майка си, докато възрастната жена плачеше и се оплакваше от действията си.
Но Карол не можеше да продължи да живее с тях, затова се изнесе седмица по-късно. Тя и Алвин започнаха да разговарят и в крайна сметка се влюбиха отново. Решиха да не бързат и Вероника се научи да обича силно новия си доведен баща. Тя дори помага на Алвин да предложи брак на Карол и е шаферка на сватбата им.
