Г-н Картър Сантяго обмисля живота си и осъзнава, че все още не е направил завещание. Но кой щеше да наследи имуществото му, което включваше няколко луксозни ресторанта в Чикаго? Затова той реши да направи тест и откри нещо неочаквано.
Въпреки това, което повечето жители на Чикаго биха искали да вярват, г-н Сантяго не произхождал от стари пари. Майка му го е отгледала сама, докато е работила на минимална заплата, а той е приемал странни участия в родния си град Аурора, Илинойс, за да си помага.
Г-н Сантяго започва да мие чинии в ресторант и накрая става помощник-готвач. Но той искал да прави повече. Затова започнал да посещава вечерни курсове по бизнес в местния колеж и по-късно станал свой собствен шеф.
Първият му ресторант бил малък и имал просто меню. Но той бил блестящ и популярен сред хората. Тогава той поискал първия си банков кредит, за да отвори заведение в Чикаго, и оттам успехът му тръгнал нагоре. Ресторантите му печелят награди.
Най-добрите готвачи от страната искаха да работят за него и оттук нататък се образува снежна топка. Той беше най-уважаваният ресторантьор в района.
Но с течение на времето г-н Сантяго не успява повече да управлява ресторантите си, защото поради заболяване едва излиза от дома си. Лекарите му обяснили, че може би е време да сложи ред в делата си, и така той се сблъскал с дилема.
На г-н Сантяго не му останало семейство. Той така и не открил любовта на живота си, въпреки че получавал тонове женски ухажвания, а и нямал деца. На кого трябва да оставя имуществото си? често се питаше той.
Един от адвокатите му предложил да го остави на менте или на благотворителна организация. Но той искаше да обмисли нещата, преди да оформи завещанието си. Седна на широката си веранда с бележник.
“На когото и да оставя това, трябва да се е борил като мен, за да го оцени истински. Как мога да разбера това? Трябва ли да разгледам автобиографиите на мениджърите и готвачите? Това изглежда толкова безлично” – разсъждаваше на глас г-н Сантяго.
Но вдъхновението го връхлетяло и той измислил план. Облякъл се в най-старото си облекло и си купил овехтял бастун втора употреба. Отгледал си брада, преди да тръгне да посещава ресторантите си.
“Господине, съжалявам. Не можете да влезете тук”, каза управителят на “Присмехулникът”. А когато господин Сантяго се опита да настоява, тя извика охраната. Добре, нищо няма да получите, помисли си той и се отправи към другия си ресторант, наречен Lueuer des Étoiles.
“Махай се, старче! Бездомници не се допускат в това място, отличено със звезда на Мишлен. Можеш да претърсиш боклука, след като затворим, за остатъци от храна”, издекламира го през носа хостесата.
Мдааа, нямам най-добрите служители на света – отбеляза той за себе си, докато си тръгваше. Но от друга страна, г-н Сантяго не беше отговарял за наемането на служители от десетилетия. Имаше мениджърска фирма, която се занимаваше с всички тези неща.
След това се появи в “Канела”, популярен бар-ресторант сред чикагските знаменитости. Но отново не му позволили да влезе вътре. “Човече, махай се оттук. Това място има дрескод, а и е прекалено скъпо. Можеш да пробваш в най-близката кухня за бедни”, изцепи се друга домакиня.
Той губеше надежда. Предполагам, че никой от служителите ми не смята, че всеки заслужава приятелско отношение – помисли си той тъжно. Но господин Сантяго искаше да опита още едно място – “Бамбино”. Този ресторант изглеждаше изискан, но приличаше на първото му място в Аурора. В него се сервираше вкусна и автентична италианска храна, която му беше любима.
Този път той реши да отиде отзад и да изпробва нещата оттам. Почука на задния вход и главният готвач излезе. “Да?” – попита той.
“Мога ли да получа храна тук? Имам пари, за да платя – заяви господин Сантяго.
“Дайте ми секунда”, отговори главният готвач и затвори вратата. Господин Сантяго беше сигурен, че главният готвач се готви да доведе управителя и евентуално охранител, за да го изгони. За щастие това не се случи. Главният готвач отвори вратата и го въведе вътре.
“Благодаря ви. Как се казвате?” попита г-н Сантяго.
“Името ми е Бенджамин Флин. Аз съм главният готвач тук – отвърна Бенджамин. Той поведе господин Сантяго към една маса близо до кухнята. Това беше частна част от ресторанта и беше невъзможно да се стигне до нея. Възрастният мъж му благодари, докато сядаше.
Отнасяли се с него като с кралска особа, а когато г-н Сантяго поискал сметката, готвачът казал, че вече е платил. “Защо бихте направили нещо подобно? Казах, че имам парите”, каза г-н Сантяго, преструвайки се на ядосан, докато всъщност беше доволен.
“Господине, знам, че вероятно сте спестявали тези пари дълго време, за да се храните тук. Храната е фантастична, но някои от цените според мен са малко прекалено високи. Трябва да спестите тези пари”, разкри шеф Флин.
“Знаете, че много други ресторанти не ме пуснаха да вляза. Защо вие?” Г-н Сантяго попита.
“А, това е ужасно. Искам да кажа, че ако имаш пари, би трябвало да можеш да отидеш навсякъде. Пуснах ви, защото знам какво е да си във вашето положение. Дълго време бях бездомник, докато един добър човек не ми предложи работа преди години. Той ме обучи да стана главен готвач – обясни шеф Флин.
“И сега вие сте тук. Чувал съм, че това е едно от най-добрите места в града” – добави господин Сантяго, който искаше да научи повече.
“Да, така е. Това е и перфектната работа. Възхищавам се на ресторантьора, който я е създал. Планирам един ден да отворя свое собствено заведение, такова, което ще посреща всеки, богат или беден. Но засега това е чудесно”, заявява шеф Флин.
Господин Сантяго се изненада, че шеф Флин не го е разпознал, но това сигурно се дължи на маскировката му на бездомник. “Благодаря ви, млади човече. Дадохте ми много неща за размисъл – каза той на готвача. След това г-н Сантяго стана, остави няколко доларови банкноти на масата и си тръгна.
Междувременно готвачът Флин махна на възрастния мъж за довиждане и продължи да работи. “Шефе, човекът остави 1000 долара на масата – каза една от сервитьорките му, Уенди.
“Какво? Това е невъзможно”, намръщи се шеф Флин. След като Уенди му подаде парите, той излезе навън и се опита да намери бездомника безуспешно. Той реши да раздели парите между персонала си.
Няколко месеца по-късно той научава за кончината на г-н Картър Сантяго и с изненада вижда снимката му по телевизията. Седмица по-късно получава още по-голям шок, когато адвокатът на г-н Сантяго се свързва с него.
Възрастният мъж му оставил всичко, включително кратко ръкописно писмо, в което обяснявал маскировката си на бездомник и защо е избрал шеф Флин за свой наследник.
Писмото завършваше така: “Надявам се, че си готов да приемеш предизвикателството да бъдеш най-важният ресторантьор в града. Храната ти е добра, но сега идва трудната част. Успех!”
