Сандра, дъщерята на Гейбриъл, бяга от него и от мащехата си Харли и прекъсва всякакви отношения с тях. След това, близо седем години по-късно, съдбата отвежда Гейбриъл при внучката му Чарли, която е бездомна и се намира насред пътя. Как се е озовала там?
Бизнесменът милионер Гейбриъл Уилямс притежава една от най-големите текстилни компании в Мексико и за него не липсва богатство. Съпругата му от 3 години обаче се развежда с него заради друг мъж, като се позовава на това, че се чувства непълноценна в голямата му общност, където съпругите на другите хора идват от знатни среди, а тя не.
Габриел имал попечителство над двегодишната им дъщеря Сандра, защото бившата му съпруга не искала кръвта му да се тагва с нея, но и той искал отново да бъде влюбен. Той обаче не беше сигурен дали Сандра ще приеме нова жена в живота си, затова изчака, докато тя порасне, за да преработи всичко, и се ожени за Харлийн Шаламе, когато Сандра беше на 15 години.
Харлийн го уверява, че ще спечели Сандра за нула време и те ще бъдат щастливо семейство. Но се случва точно обратното.
Същата година Сандра и Харлийн са бременни едновременно. Докато бременността на Харлийн донесе радост на Габриел, Сандра разкри бременността си едва след като се видя бебешкото ѝ коремче, което вбеси Габриел. Той не можел да понесе, че дъщеря му тийнейджърка е пазила бременността си в тайна от него през цялото време!
„Как, по дяволите, се случи това, Сандра?! И защо не ни каза по-рано?“ – изкрещя й той.
„Не се прави, че не знаеш до какво води любовната игра!“ – саркастично отвърна тя. „Обичам Рик и ще отгледаме детето си заедно! И между другото, не си ли прекалено зает да празнуваш собствената си бременност?“ “Не, не съм.”
„Но, скъпи“, каза Харлийн. „Не трябваше да взимаш решението прибързано. Трябваше да си сигурна, че мъжът, когото харесваш, е способен да се грижи за теб и детето ти. Дали Рик…“
„Е, не мисля, че съм искала мнението ти по този въпрос“ – отвърна Сандра. „И, да, знам, че се радваш, че аз и баща ми се караме така! Не е ли това, което искаш? Да живееш сама в имението му и да се наслаждаваш на богатството му? АЛЧНА ДОМОШАРКА!“
В този момент Габриел губи самообладание. „Не забравяй, че тя е твоя майка, Сандра!“
„Не, татко!“ Сандра избухва. „ТЯ Е ПРОСТО ТВОЯ СЪПРУГА. ЖЕНАТА, КОЯТО СИ ВЗЕЛ ОТ ЕДНА СЛУЧАЙНА УЛИЦА, И ЖЕНАТА, КОЯТО ПРЕДПОЧИТАШ ПРЕД МЕН! Така че нека да го направим по този начин. Аз напускам тази къща завинаги. Наслаждавай се на живота си с жена си и нейното дете, което ще бъде сладка отрова като нея!“
С това Сандра напусна къщата им и се зарече никога да не се обръща назад. Гейбриъл беше бесен от решението на дъщеря си и твърде много обичаше дъщеря си, за да я остави да си тръгне. Въпреки това той не можеше да направи нищо.
Изминали няколко години. Гейбриъл се опитал да се свърже със Сандра няколко пъти чрез обаждания, имейли и дори писма, но така и не получил отговор. Веднъж той наел детектив и разбрал, че Сандра и Рик са женени. Той ги посетил в дома им, но тя извикала полиция срещу него.
След това двамата никога повече не се срещнали и не разговаряли. Гейбриъл копнееше за нея, а Харлийн се чувстваше безпомощна. Те имаха дъщеря си Лили, която Гейбриъл обожаваше, но липсата на Сандра никога нямаше да бъде компенсирана в живота на Гейбриъл. Харлийн знаеше това и го уважаваше.
На рождения ден на Лили през тази година Харлийн беше организирала огромно парти в имението им. Лили навършваше 6 години! Гейбриъл беше развълнуван и беше обърнал специално внимание партито да бъде вдъхновено от Hello Kitty, точно както Лили искаше.
Гейбриъл приключи работата си по-рано и се прибираше към дома си с огромен плюшен Hello Kitty за Лили, очаквайки с нетърпение грандиозното празненство в имението им. Той мълчаливо се усмихваше, докато гледаше играчката, седнала до него на седалката в колата, представяйки си как Лили ще хареса подаръка.
Изведнъж шофьорът му натисна спирачките. С трясък колата спря, а плюшената играчка почти се изхлузи от седалката.
„Питър!“ – изкрещя той. „За какво си мислиш, по дяволите? Дръж очите си на пътя! Нима възнамеряваш да ме убиеш? Едва не развали подаръка за рождения ден на дъщеря ми!“
„Съжалявам, г-н Уилямс – каза Питър. „Но по средата на пътя има дете.“
„Дете? На магистрала, съвсем само? Почакайте, нека да погледна.“
Габриел излезе от колата си и се приближи до малкото дете. В гъстата мъгла, която ги заобикаляше, той не можеше да види ясно лицето на младежа, но можеше да каже, че детето трепери от студа. Той се приближи до детето и това, което видя, го накара да пребледнее!
„Господи! Чарли? Какво правиш тук, миличък?“ Той бил смаян от разчорления вид на внучката си, дълбоките кръгове под очите ѝ и тъжното ѝ изражение. Беше виждал снимките ѝ на страницата на Сандра във Facebook безброй пъти, но на тях тя изглеждаше като толкова щастливо дете! Тя дръпна шапката, която носеше над ушите си, онази, която той беше изплел на една кука за Сандра, и го погледна.
„Скъпа, къде е майка ти? О, Боже, не, ела първо с мен.“ Той я грабва на ръце и побягва към колата си. „Питър, закарай ме в полицейския участък. Дъщерята на Сандра е тук! Нещо се е случило с нея… не се чувствам добре.“
Докато Питър запалваше колата, Грабриел покри Чарли с палтото си. „Чарли, скъпи? Къде е мама? Какво правиш сам?“
„Кой си ти?“ – попита тя със сълзи на очи. „Моля те, остави ме сама! Трябва да си тръгна!“
Гейбриъл не можеше да отговори на този въпрос. Как щеше да обясни на едно шестгодишно момиче защо дъщеря му го е изоставила? Затова ѝ казал, че е семеен приятел, който може да ѝ помогне.
Когато Гейбриъл разговарял с полицаите в полицейския участък, научил, че преди седмици е имало произшествие, при което съпругът на Сандра е загинал, а тя е настанена в болница. След това Чарли е била настанена в сиропиталище, но е избягала и те я търсят.
Гейбриъл разказва на полицаите, че е дядо на Чарли, но те не му вярват, докато не се обажда на адвоката си и не проверява всичко. Тогава той отиде в болницата, където беше Сандра, в безсъзнание след болезнена операция и цялата покрита с превръзки. Лекарите му казали, че има малък шанс да оцелее и е по-добре да се подготви за най-лошото.
Габриел пристига вкъщи късно вечерта, след като партито на Лили е приключило. Харлийн се е раздразнила от него и му се е обадила няколко пъти. Беше се приготвила да му крещи, когато се върне вкъщи, но тогава видя Чарли в ръцете му и сърцето ѝ се сви. „Какво прави тя тук, Гейбриъл?“
Сърцето на Харлийн потъна, когато Габриел се разплака и ѝ разказа цялата история. По някакъв начин тя убеди Грабил, че всичко ще бъде наред, макар дълбоко в себе си да усещаше, че може и да не е така.
Въпреки това Гейбриъл реши, че ще направи всичко възможно, за да помогне на Сандра да се възстанови. Плаща на най-добрите лекари да се грижат за нея и да следят състоянието ѝ, и я посещава в болницата всеки ден. Но нищо не помагало. Гейбриъл започва да губи надежда, когато Сандра не се събужда.
Един ден, когато се чувствал особено безпомощен, той седнал до леглото ѝ и ѝ прочел „Малкият принц“, любимата ѝ книга. Той плачеше през книгата, държейки ръката ѝ в своята близо до очите си. Изведнъж почувствал, че нещо се движи – пръстите ѝ!
„Лекари! Медицинска сестра!“ Бързо повикал медицинския персонал, който бил също толкова изненадан. „Господин Уилямс!“ – възкликна лекарят. „Какво чудо! Тялото й реагира… Никога не съм виждал подобно нещо в медицинската наука! ТЯ ЩЕ СЕ ОПРАВИ!“ Така и стана.
Седмица по-късно Сандра е в инвалидна количка, будна и усмихната. Сега нещата бяха различни – много по-добри. Макар да беше загубила Рик, тя се беше помирила и с Гейбриъл, като му беше простила, след като беше разбрала как той е оставал до леглото ѝ всяка нощ с надеждата, че ще се събуди. Не можеше да приеме веднага Харлийн, но обеща да смекчи сърцето си към нея заради Гейбриъл.
Когато Чарли пристигна с Лили и Харлийн, за да я вземе, тя не можа да сдържи сълзите си. „Чарли… моето бебе“, изкрещя тя, прегръщайки я, а след това прегърна и Лили, целувайки я леко по бузите. Тя нямаше какво да каже на Харлийн, освен да ѝ благодари. Но това не беше краят на историята. Това беше началото на прекрасния живот на Сандра и Чарли.
