in

Медицинска сестра дава на жена грешното бебе, след което новата майка става бледа

Медицинската сестра прегледала близнаците на Луси преди изписването, но Луси била шокирана, когато ги върнала. След прегледа медицинската сестра донесла две момиченца, а Луси била родила едно момче и едно момиче.

Люси и съпругът ѝ Рос дълго време се опитвали да заченат и когато открили, че очакват близнаци, били на седмото небе от щастие.

Ултразвукът е показал, че ще имат момче и момиче, и двойката е очаквала с нетърпение появата на близнаците. Когато обаче медицинската сестра донесла децата след прегледа, и двете били момичета. Лицето на Луси пребледня.

Pexels

“Къде е отишъл синът ми? Какво точно направихте с него? И чие дете е това друго момиче?” – крещи тя, вперила поглед в медицинската сестра, която току-що беше довела децата.

“Те са вашите дъщери, госпожо”, каза медицинската сестра Савана, вперила поглед в документите. “Проверих два пъти докладите и съм сигурна, че няма грешка”.

“Загубихте ли сетивата си?” Люси се втрещи. “Имам със себе си всички доклади като доказателство, че трябваше да родя момче и момиче. И бях информирана за същото след раждането. Няма начин и двете да са момичета!”

Люси забеляза страха в очите на медицинската сестра, когато тя вдигна поглед от докладите си. Тъкмо се канеше да ѝ каже нещо, когато влезе д-р Линда Картър. “Бихте ли замълчали, госпожо? Това е болница и има и други пациенти – обясни тя на Луси.

“Тихо? Сериозно?” Луси я погледна. “Вашата медицинска сестра ми донесе случайно дете, а след това ми каза, че не е сгрешила! Така ли функционира администрацията на вашата болница? Трябва ли да се свържа с главния лекар и да го информирам за ситуацията?”

“Съгласен съм със съпругата си, докторе. Ние също не искаме да създаваме сцени – намеси се Рос. “Но вашата медицинска сестра лъже. Не знаем защо го прави, но ако не си върнем сина, ще трябва да се обадим в полицията!”

“Моля ви, сър, успокойте се – каза д-р Картър. “Сигурен съм, че има просто някакво недоразумение. Савана работи в тази болница от няколко години. Може би е донесла грешните документи. Савана, мога ли да погледна документите?” “Не, не. Д-р Картър попита. Но Савана не ѝ ги даде, а вместо това започна да заеква: “Няма нужда, госпожо… Искам да кажа, че ги проверих и са наред”.

Pexels

Д-р Картър усети, че нещо не е наред, и меко ѝ каза: “Всичко е наред. Позволете ми бързо да проверя отчетите”. Когато ги прочете обаче, разбра, че Люси е била права.

“Моля, дайте ми една минута, госпожо”, каза тя, докато прелистваше страниците. “Предполагам, че Савана е донесла неправилните документи. Имаше още един пациент на име Люси Матюс и Савана се е объркала”.

“Радвам се, че си забелязала грешката си – каза Люси и я погледна. “Бих ви препоръчала следващия път да наемате отговорни хора за членове на персонала!”

“Съжалявам, госпожо – извини се отново д-р Картър, докато се обръщаше към Савана. “Бихте ли имали нещо против да ме придружите, Савана? Трябва да намерите правилните доклади за мен.”

Савана бързо последва д-р Картър, но Луси забеляза сълзите в очите ѝ, докато си тръгваше. Имаше странното усещане, че д-р Картър и Савана са замислили нещо, затова реши да ги последва.

Тя наблюдаваше как двете влизат в клиниката на д-р Картър и тогава чу, че някой плаче. Сигурно е Савана, помисли си тя. За щастие вратата беше леко открехната, така че Люси седна на един от столовете точно пред стаята и се заслуша в това, което си говореха.

“Какво си мислеше, Савана?” Д-р Картър заговори с твърд тон. “Луси Матюс роди близнаци: момче и момиче в 10:30 ч. днес. Дори в докладите се казваше това. Защо ги лъжеш? Бъди честна!”

Pexels

“Не съм имала избор, госпожо – проплака Савана. “Това друго новородено момиченце принадлежи на сестра ми. Съпругът ѝ я беше изоставил, след като научи за бременността, и за съжаление не успя да се справи след раждането. Аз можех да я осиновя, но съпругът ми отказа”.

“Защо не я настаните в старчески дом?” Д-р Картър предложи. “Там ще се грижат добре за нея.”

“Страхувам се, че не мога, госпожо. Последното желание на сестра ми беше дъщеря ѝ да израсне в любящ дом”, просълзи се Савана.

“Когато видях госпожа Матюс тази сутрин и как тя и съпругът ѝ се подкрепяха, си помислих, че те ще бъдат прекрасно семейство за нея. Затова реших да разменя сина на госпожа Матю с дъщерята на сестра ми и вместо това да го настаня в старчески дом”.

“Но това не е правилно, Савана – изтъкна д-р Картър. “Не можем да позволим това да се случи. Вземете сина на госпожа Матюс още сега. И, да, това трябва да остане поверително между нас. Позволете ми да видя какво мога да направя за вас.”

Очите на Луси се бяха насълзили, когато чу историята. Зад размяната на децата не се криеше някакво гнусно намерение. Една безпомощна жена е искала племенницата ѝ да попадне в прекрасно семейство. Честно казано, съжалявам за детето. Луси размишляваше, докато се връщаше в стаята си.

Няколко минути по-късно д-р Картър се върна в стаята на Луси и ѝ предаде новородения син. “Съжалявам за объркването, госпожо. Извинявам се от името на моя персонал – каза д-р Картър.

Pexels

След като чула цялата история по-рано, Луси, решила да не подава жалба срещу нея. Но всяка вечер, когато се опитвала да заспи у дома, мислите ѝ се връщали към бедното дете, а невинното му личице проблясвало направо пред очите ѝ.

“Не мога да забравя за нея, Рос”, каза Луси на съпруга си на закуска на следващия ден. “Вчера сънувах сън, в който видях едно момиче, което беше дошло в нашата къща по погрешка и живееше спокойно с нас. Знам, че няма смисъл, но не мога да изхвърля това от главата си”.

“Това е заради случилото се вчера, скъпа”, обясни Рос. “Опитай се да отвлечеш вниманието си с нещо друго. Какво ще кажеш да отидем някъде? Ще се почувстваш по-добре.”

“Не, Рос.” Луси го погледна. “Не ми се иска да оставям това дете само. Искам да я осиновя.”

“Но, скъпи!” Рос се разплака. “Сигурна ли си? Вече имаме две деца, за които трябва да се грижим, а трето би било прекалено много! Не взимай емоционални решения! Трябва да бъдем практични.”

“Разбирам те, Рос, но те моля. Не мога да убедя себе си. Цяла нощ размишлявах върху това и реших да я осиновя. Можем ли да отидем в болницата днес?”

“Е, скъпа. Аз съм с теб във всичките ти решения, но се притеснявам, че това ще е твърде много работа за теб”.

“Мога да се справя с това, Рос. Моля?” Луси настоява.

Pexels

Рос първоначално се противопоставя на осиновяването, но чувствата му се променят, когато държи детето в ръцете си. То имало кафяви очи с лек зелен оттенък и продължавало да го гледа. Рос бил трогнат от невинния ѝ поглед, меко казано.

“Радвам се, че обмислихте да я осиновите, господин и госпожа Матюс. Тя наистина е късметлийка”, каза им лекарят.

“Е, докторе, опитахме много за деца и сега, когато едно дете иска да дойде при нас, не можем просто да го оставим. Просто ми кажете кога ще можем да я вземем у дома”, каза Люси.

“Това ще отнеме известно време, но засега ще подам документите, за да ускорим процеса”.

Както беше казал лекарят, отне известно време, но Луси и Рос не съжаляваха за решението си. Когато донесоха детето у дома, те се почувстваха така, сякаш семейството им най-накрая беше пълно. Те нарекоха момиченцето Амелия.

Савана ги посетила, след като научила, че Луси и Рос са осиновили детето, и не спирала да им благодари. Оттогава тя се превърна в редовен клиент на Матюс и прекарва уикендите предимно с децата на Луси: близнаците Сия и Марк и Амелия.