Еди се жени за Камила, която има седемгодишен син на име Дейвид. Но отглеждането на дете е изтощително. Веднъж той заспал, докато играел на криеница, а на сутринта доведения му син не се виждал никъде.
Един от приятелите на Еди го запознава с Камила по време на домашно събиране. Двамата веднага си допадат и започват да се срещат. Но няколко срещи по-късно тя му разказва за сина си Дейвид. Отначало той не е сигурен дали ще се среща със самотна майка.
Но Камила била търпелива с него и когато накрая се запознал с Дейвид, всичко изглеждало наред. Така че, когато връзката им стана сериозна, те решиха да се оженят. Всичко обаче се променя, след като заживяват заедно.
Еди не осъзнаваше колко трудно ще бъде да отглежда дете. Дейвид искаше да му обръща постоянно внимание, тъй като биологичният му баща никога не е бил на дневен ред. Той съчувстваше на детето, но не можеше да отрече, че понякога момчето е досадно. Независимо от това, той се опитваше да направи всичко възможно.
Камила беше добра майка, с изключение на това, че според него прекалено много разглезваше детето. А след няколко месеца Еди осъзна, че Дейвид става прекалено разглезен. Помисли си, че трябва да обсъди този въпрос със съпругата си.
“Камила, забелязах, че никога не му казваш “не”. За едно дете е важно да има структура”, коментира Еди един ден.
“Не ми харесва да използвам тази дума с него. Винаги се чувствам толкова виновна, че той няма баща, а Дейвид е доста умен”, отговори Камила.
“Да, Дейвид е умен, затова и те е манипулирал в много неща. Това трябва да спре, преди да е станал тийнейджър и да се е влошило”, обясни Еди.
“Знам. Просто е трудно, знаеш ли – извини се Камила.
“Той не може да изпада в истерии и трябва да разбере, че възрастните имат и други отговорности. Не можем винаги да си играем с него”, продължава той.
“Добре, ще се опитам да направя всичко възможно, но можеш ли и ти да ми помогнеш?” – попита тя. Еди се съгласи, защото той беше доведеният баща на Дейвид и единственото мъжко влияние, което имаше детето. През следващите няколко седмици той направи всичко възможно, въпреки че Дейвид все още често се държеше зле.
На няколко пъти Еди го пращаше в стаята му да се охлади и изглежда, че момчето се учеше от дребните му наказания. Поне сега двамата с Камила можеха да имат малко време за себе си. Но Еди все още се чудеше какво ли би било само с тях двамата.
Нещата сякаш се бяха уредили, но един ден Камила трябваше да замине в командировка. “Не искам да заминавам и да ви оставям сами за цял уикенд, но става дума за важна конференция в Ню Йорк. Това е голяма възможност”, обясни съпругата му.
“Е, не е чак толкова далеч от Филаделфия. На два часа път с кола е. Мисля, че ще се справим и без теб за няколко дни”, отвърна Еди.
“Това е страхотно! Знам, че за първи път си сама с Дейвид. Госпожа Клиъри, нашата съседка, каза, че може да го гледа след училище в петък, а аз ще се върна в събота сутринта”, продължи Камила.
“Всичко е наред, скъпа. С Дейвид вече имаме страхотна връзка. Можем да се справим” – успокои я Еди.
Но седмицата, предшестваща пътуването на Камила, беше предизвикателство за Еди. Той имаше куп работни срещи и се прибираше по-късно от обикновено. В петък той взе Дейвид от дома на госпожа Клиъри и момчето веднага поиска да играе.
“Хайде да играем на криеница!” Дейвид каза развълнувано.
“Съжалявам, приятелю. Трябва да направя вечеря, а днес съм уморен”, каза му Еди.
“Моля те! Моля те! Имаше храна при госпожа Клиъри. Не съм гладен. Моля те! Нека поиграем! Петък е! Утре не трябва да се събуждаме рано. Моля!” – непрестанно молеше момчето.
“Добре. Но първо се скрий” – отстъпи Еди.
Дейвид се зарадва и изтича да се скрие. Еди отброи от 100 гласно и бавно, докато вземаше сода от хладилника. Той седна на дивана и включи телевизора.
Но когато Еди опря чело на възглавницата на дивана, той веднага заспа. Междувременно Дейвид не знаеше къде да се скрие, но тичаше развълнуван, защото за първи път в къщата бяха останали само момчетата. Той искаше да впечатли доведения си баща.
Затова момчето решило да се качи на тавана и да се скрие там. “Тук няма да ме намери”, прошепна си нетърпеливо то. Той затворил вратата и се скрил до няколко кашона.
На тавана имало само една крушка в средата на стаята и било студено, но Дейвид искал да бъде смел заради Еди. Минутите обаче минаваха, а нищо не се случваше. Той не чуваше Еди да го вика. “Уау, той е ужасен в тази игра”, прошепна Дейвид намръщено и реши да излезе.
Той отиде до вратата, но не можа да помръдне дръжката. Беше се заклещил в тавана.
“Татко! Татко! Татко!” Дейвид крещеше и блъскаше по дървото, както можеше, без резултат. Еди, който беше заспал, не можеше да го чуе от дневната.
Дейвид започна да плаче, мислейки, че доведеният му баща го е хванал в капана на тавана. С напредването на нощта в стаята стана по-студено и той трябваше да се покатери в един кашон със стари дрехи, за да се почувства на топло. Накрая заспал.
На следващия ден Камила се прибра вкъщи и видя, че Еди е заспал на дивана в хола. “Здравей, сънчо. Събуди се. Аз съм си вкъщи”, каза му тя.
“Какво? А?” Еди се събуди дезориентиран. Той я погледна. “Камила, какво правиш вкъщи вече?”
“Уау… Дейвид те умори снощи, а? Казах ти, че ще се прибера тази сутрин” – напомни му тя.
“Сутрин?” Еди попита и изведнъж му просветна. “О, не, с Дейвид си играехме на криеница. Сигурно съм заспал”, осъзна той, докато разтриваше лицето си.
“Донесох закуска със себе си. Ще го събудя и ще можем да хапнем всички заедно”, предложи Камила и се качи в стаята на Дейвид. Но той не беше там. Тя провери спалнята им и двете бани, но Дейвид не беше открит никъде.
“ДАВИД! ДАВИД!” Камила извика, започвайки да се паникьосва. “ЕДИ! ДЕЙВИД НЕ Е В КЪЩАТА!”
Еди се изправи на крака и също започна да търси детето. В този момент Дейвид се събуди, като чу писъка на майка си, и отново блъсна вратата. В крайна сметка го намериха на тавана и Камила го прегърна силно. Момчето се разплака и обясни как е попаднало в капана.
“О, момче. Цяла нощ ли си се крил там? Заспах. Толкова ми е жал – извини се Еди.
Камила заведе Давид на топла баня и му даде горещ шоколад. Настани го в стаята му и сдъвка Еди, че е бил толкова безотговорен.
“Знам, че да имаш дете е трудно, но за това си се подписал, когато си се оженил за мен! Той можеше да замръзне до смърт там!” Камила избухна. “Трябва да ми кажеш сега, ако не искаш тази отговорност”.
“Много съжалявам, бебе, нямаш извинение. Ти си напълно права. Това НИКОГА няма да се повтори, кълна се!” Еди обеща.
През следващите няколко дни Камила се успокои, когато видя, че Еди е по-внимателен със сина си. Той също така се извини на Дейвид за това, че е заспал. За щастие, момчето не се разболя и хареса вниманието на доведения си баща.
В крайна сметка Еди се научил да обича всичко в това да бъде баща, а Дейвид се превърнал в негов основен приоритет в живота.
