Първоначално Мария не разбира защо Мануел иска да пропусне работния си ден в бензиностанцията. Но скоро една новина, която се появи, разкри нещо невероятно за инстинктите на малкото момче.
Най-щастливите часове в ежедневието на малкия Мануел били между момента, в който майка му го взимала от училище, и след вечерята, когато отново го оставяла сам вкъщи.
“Липсваше ми, мамо. Как мина денят ти?” – щеше да попита той с усмивка, която се простираше от ухо до ухо.
През тези няколко часа майка и син ценяха всеки миг и си разказваха всяка малка подробност от деня си. Тя щеше да му помогне с домашните, а той щеше да ѝ помогне да приготви вечерята и да сгъне прането.
Откакто бащата на Мануел напусна, Мария работеше на две места. Всяка сутрин тя работеше като домакин в болница “Уилкинс”. А всяка вечер работеше на смени като продавачка в кварталната бензиностанция.
Всяка вечер сърцето на Мария се късаше от това, че трябва да остави петгодишното си дете да заспива само. Дружелюбната дама, която живееше сама в съседната къща, идваше да го гледа, докато нея я нямаше, но Мария знаеше колко самотно трябва да е било за Мануел. Връщаше се много след полунощ, за да намери Мануел заспал, с един крак, стърчащ от одеялото, и книжка с картинки на пода или на нощното шкафче.
Работата на нощна смяна ставаше все по-трудна, особено с дете на фурна. Но ако успееше да издържи още един месец, нещата щяха да се оправят.
“Скоро ще се оправи, бебе. Мама ще се навърта около теб през цялото време”.
Мария си беше намерила нова работа в частна клиника, която започваше след няколко седмици. Това означаваше, че тя и Мануел ще трябва да се преместят в друга част на града. Но заплащането беше достатъчно високо, за да може Мария да се откаже от втората си работа.
Последните няколко седмици в бензиностанцията бяха по-тежки от всякога. Мария беше помолена да положи допълнителни часове и да обучи човека, който щеше да я замести. Тя дори преживяваше болките си от втория триместър.
Мария се опитваше всячески да се държи смело пред работодателите си и, което беше по-важно, пред Мануел.
Знаеше, че той е чувствително момче, което забелязва и най-малката промяна в гласа или настроението ѝ. В цялата тъмнина, през която животът я бе поставил, Мануел бе единственият постоянен източник на светлина и щастие.
Мануел беше стара душа в тялото на петгодишно дете. Беше неочаквано внимателен за момче на неговата възраст и нямаше негов приятел, който да не го е чувал гордо да се хвали с майка си.
“Тя е най-добрата мама в целия свят. Тя е и най-добрият татко в целия свят!”
Мануел беше на върха на света, когато научи, че ще се сдобие със сестричка. И оттогава той е изключително грижовен към майка си. Всеки следобед масажираше краката ѝ, докато Мария не заспиваше. Мануел също така изнасяше боклука всеки ден, освен когато беше прекалено тежък, за да го събере.
А когато се разхождаше с Мария, държеше ръката ѝ и не я пускаше дори за една крачка.
Беше развълнуван от новия живот, който той, малката му сестричка и майка му щяха да започнат. И така, въпреки че всяка вечер му се искаше да я спре на вратата, Мануел слагаше усмивка на лицето си и махаше за довиждане на Мария.
С изключение на тази една вечер, когато Мануел просто не можеше да я остави да отиде на работа.
Понякога е разумно да следваш най-силните си интуиции, дори когато не можеш да ги обясниш логично.
Не само че щеше да му липсва, но и в главата му имаше необясним глас, който го молеше да спре Мария.
Имаше чувството, че нещо е на път да се обърка тази нощ, и въпреки че Мануел не можеше да си го обясни, искаше да защити майка си, без да рискува.
Мария си почиваше на дивана. След още 20 минути тя щеше да стане, за да приготви вечерята и да се приготви.
“Мамо, изглеждаш уморена. Защо не си вземеш почивка за нощта от бензиностанцията?”
Мария беше трогната от грижовното намерение на Мануел. “Наистина не мога, бебе. Освен това се чувствам добре. Просто имам малко главоболие, това е всичко.”
“Но мама… ти още не си направила вечерята. А аз искам любимата си лазаня тази вечер.” Мануел се опита да намери друго извинение.
“Лазаня, а? Е, нека видим. Все пак имам малко време. Ако започна сега, ще мога да приключа с приготвянето ѝ точно навремеһттр://….”
Мария става от дивана и бавно отива в кухнята.
Мануел изпита дълбоко съжаление, тъй като беше прекъснал времето за почивка на майка си и ѝ беше възложил още работа.
“Не, мамо. Всичко е наред. Можеш просто да направиш супа.”
Сега Мария беше загрижена. “Супа? Ти мразиш супа. Какво става, Мани? Не се ли чувстваш добре?”
Това беше извинението, което Мануел смяташе, че ще проработи. “Не исках да казвам нищо, но се чувствам трескав и малко слаб”.
Сърцето на Мария се разтопи. Как съм пропуснал това? Тя веднага зави Мануел с допълнително одеяло, приготви му топла храна и се обади на шефа си в бензиностанцията.
Разговорът не бил лесен. Мария най-накрая си стъпи на краката и каза:
“Готова съм да работя един допълнителен ден. Но няма да дойда днес. Трябва да бъда тук заради сина си. Това не подлежи на обсъждане.”
Мануел изпитваше постоянна щипка вина през останалата част от нощта. Въпреки това той все още не можеше да се отърси от силното усещане, че нещо щеше да се обърка ужасно, ако майка му беше отишла на работа.
Майката и синът гледали телевизия, когато облачното време се променило рязко. Тишината на нощта бе нарушена от гневен тътен на гръмотевици и многократни светкавици. Мануел се уплаши и прегърна Мария по-силно.
Изведнъж се изля проливен дъжд и всички улични лампи угаснаха. Мария не се отделяше от сина си и изпитваше облекчение, че не го е оставила сам тази нощ.
В крайна сметка бурята премина и дъждът утихна. Уличните лампи все още не светеха, но вече нямаше от какво да се страхува.
Останалата част от нощта премина безпроблемно. Мануел и Мария заспаха във всекидневната.
На следващата сутрин всичко се беше върнало към нормалното си състояние. Мария беше станала рано и беше в кухнята, като му правеше палачинки. “Стани и сияй, скъпи!” Тя изглеждаше в добро настроение.
Въпреки това вината на Мануел все още го разяждаше. Беше я излъгал и й бе отнел един ден от работата.
Сигурно й се е наложило да изтърпи много ругатни заради мен – помисли си той.
Той се опитва да скрие вината си, но в крайна сметка Мануел признава за странното си чувство.
“Съжалявам, че те излъгах, мамо. Снощи не ми беше лошо. Просто не исках да си тръгваш, защото усещах, че ще се случи нещо ужасно. Не знам защо, но чувствах, че животът ти ще бъде в опасност”.
Мария беше изненадана да чуе това и не знаеше какво да мисли за предчувствието на Мануел. За нея това беше просто една от нощите, когато имаше силни валежи и всичко беше затворено за известно време. Тя не разбираше защо Мануел смята, че снощи щеше да е по-различно.
Всичко това се промени с едно телефонно обаждане.
То беше от приятел, който преди това работеше на бензиностанцията.
“Чу ли, Мария? Вчерашната гръмотевична буря предизвика ужасна трагедия”.
Сърцето на Мария потъна, докато слушаше.
“Електрическият стълб до бензиностанцията се срути върху нея. Служителят, който поемаше смяната ви, беше сериозно ранен. Съмняват се дали този човек ще успее да оцелее. Слава богу, че сте си останали вкъщи снощи. Учудващо е, че цялото място не е изгоряло!”
Мария окачи слушалката в шок и се обърна към сина си. Лицето му все още беше зачервено от сълзи на вина.
“Какво става, мамо? Заради мен ли си имал неприятности?” – попита той невинно.
Мария се приближи до него, избърса сълзите му и задържа своите. “Не, Мани. Ти не си ме вкарал в неприятности. Ти спаси живота ми.”
