Тригодишно дете избухва и моли майка си да не ходи на ясла. Притеснена, тя влиза без предупреждение и това, което вижда, я шокира.
— Не, мамо, не! — Джони се хвърли на пода и започна да крещи. Марла Еванс въздъхна. Не отново! Тя погледна часовника си. Ако той избухне, тя отново ще закъснее.
Тя погледна тригодишното си дете с раздразнение. Джони ходеше на детска градина от две години и винаги я беше харесвал. През последната седмица, неочаквано, той правеше сцена, молейки Марла да не го води.
Беше говорила с педиатъра му и лекарят й беше казал, че малките деца често преминават през „ужасните 3“.
— Спри! — Марла се чу да крещи, после видя страха в очите на сина си. Нещо не беше както трябва.
Марла седна на пода до Джони и го придърпа в скута си. Той изхлипа, притискайки малкото си лице към нейното. Марла реши, че това е повече от изблик на гняв, но какво можеше да не е наред?
— Скъпи, — нежно каза Марла. — съжалявам. Мама не искаше да крещи. — Тя го люлееше, докато той спря да плаче и нежно го попита: — Защо вече не обичаш детската градина?
Джони потръпна в ръцете й и прошепна:
— Не ми харесва!
— Но защо, скъпи? — попита Марла. — Другите деца лоши ли са?
Но Джони не отговори. Марла въздъхна.
— Скъпи, мама трябва да отиде на работа, но виж какво ще ти кажа… Ще дойда да те взема от детската градина по-рано днес, става ли?
Джони седна в скута й.
— Без обяд? — Той я погледна тревожно. — Без обяд, мамо?
Обяд? Притеснената майка се намръщи. Какво ставаше със сина й?
Марла остави Джони, след като му обеща, че ще го вземе преди обяд. Той влезе тихо в детската градина, но хвърли на Марла умолителен поглед, който разби сърцето й.
Тя отиде на работа и помоли шефа си за свободен следобед, за да реши личен проблем. За щастие, нейният шеф също беше родител и разбра!
Марла беше решена да разгадае същността на нежеланието на Джони да ходи на детска градина. Реши да се отбие — не преди обяд, както обеща на Джони — а по време на хранене.
Детската градина на Джони не позволяваше на родителите да влизат в детските стаи за игра или в трапезарията, но всяка врата на заведението имаше голям прозорец. Марла се надяваше, че ще може да види какво – ако има нещо – се случва.
Когато пристигна, рецепционистката й каза, че децата обядват. Марла отиде до трапезарията и надникна. Всички деца седяха на масите си и ядяха.
Учител или асистент наблюдаваше всяка маса. Марла бързо забеляза Джони. До него седеше жена, която Марла не познаваше.
Докато Марла гледаше, жената взе лъжицата на Джони, загреба част от картофеното пюре и я притисна към устните му.
— Яж! — извика тя. Джони поклати силно глава, устата му беше здраво затворена, а по бузите му се стичаха сълзи.
— Отвори си устата и яж! — каза ядосано жената. Джони изглеждаше дълбоко разстроен. Жената извика: — Ще седиш тук, докато си оближеш чинията!
Марла видя малка порция кайма, каша и зеленчуци, оставени в чинията на Джони, и тя познаваше сина си. Джони не ядеше много; тя никога не го натискаше, когато той й казваше, че му е достатъчно.
Джони отвори уста да протестира и учителката бързо бутна лъжицата вътре. Марла видя как синът й се задави и бълбука. Това беше достатъчно! Тя отвори вратата и нахлу вътре.
— Махни се от сина ми! — извика тя.
Жената вдигна поглед и устата й беше отворена.
— Родителите не се допускат в трапезарията! — извика тя.
— А би трябвало! — каза Марла, сдържайки гнева си. — Не виждате ли, че на Джони му писна? Той е здраво момче, но не яде много. Като педагог трябва да знаете колко травматично може да бъде насилственото хранене за дете.
— Да бъдеш принуден да оближеш чинията е остаряло схващане. Трябва да сте наясно със статистиката и причините за затлъстяването и хранителните разстройства при децата.
— И една от тях е да направиш храната проблем! Моето малко момче е активно дете и ако чувства, че му е достатъчно, трябва да го уважавате и да не го принуждавате да яде. Що се отнася до това да пъхате храна в устата на детето по този начин, това е осъдително! Вие със сигурност трябва да знаете по-добре. Тези деца не са марионетки, които да манипулирате! Те са малки хора със собствени нужди и воля. Ако не зачитате техните граници, ги учите, че не заслужават уважение. Не мисля, че това е послание, което искате да предадете!
Учителката се изчерви в ярко червено и стана на крака.
— Никога не съм… — изплака тя.
— Жалко — рязко каза Марла. — Защото, ако това се случи отново, ще се погрижа да останете без работа! Няма да пратя сина си на детска градина, за да бъде малтретиран!
Марла се приближи до Джони и нежно избърса устата му.
— Хайде, скъпи! — каза тя нежно. — Мама ти обеща да почиваш този следобед!
Марла имаше дълъг разговор с Джони и на следващата сутрин нямаше избухване. През следващите няколко седмици тя се появяваше в детската градина по време на обяд, само за да следи нещата.
Учителката никога повече не принуди Джони да яде и момчето възвърна доброто си настроение и ентусиазъм.
