Лицето на Адисън пребледня, когато видя медальона, който беше направила за дъщеря си – която беше изчезнала по необясним начин преди 15 години – на врата на една чистачка. Жената решила да проучи въпроса по-подробно и открила цялата истина.
Сутринта на Адисън не беше приятна. Жената се събудила от кошмар, който я преследвал от известно време. В съня тя видяла странен град и множество странни пешеходци, никой от които не я разпознал и я подминал, въпреки че тя крещяла и се втурнала да търси бебе.
Косата ѝ беше напоена с пот и тя усети лека тръпка. Когато погледна часовника на страничната масичка, установи, че е едва 4 ч. Очевидно беше рано да се приготвя за работа, но за повторно заспиване след кошмара не можеше и дума да става. Затова най-накрая стана от леглото и реши да си вземе душ.
Промяната в температурата на водата ѝ помогнала да се разсее малко. След това тя отиде в кухнята и започна да си приготвя кафе и сандвичи.
“О, Пухчо!” Тя повика домашния си котарак, който често обикаляше около хладилника. “И ти ли имаш проблеми със съня? Мислиш ли, че трябва да отида на лекар веднага? Продължавам да сънувам кошмари и не съм сигурна как да ги спра. Изминаха 15 години от онзи съдбовен ден…”
Както повечето котки, Флъфи просто не се притесняваше. Тя отпи от млякото, което Адисън ѝ беше наляла, и се върна тихо в стаята си. Сега Адисън беше сама, неспособна да преодолее кошмара, който връщаше спомените за ужасното ѝ минало.
Адисън беше само на 16 години, когато забременя. Така нареченият ѝ партньор я изоставил, след като отказал да поеме отговорност за детето, но Адисън решила да продължи бременността и да отгледа сама дъщеря си Ивлин.
Въпреки това, когато Евелин е на три години, тя изчезва мистериозно по време на пожар в къщата на баба си г-жа Стенли. Установено е, че причината за пожара е неизправна електрическа инсталация.
Госпожа Стенли отишла на пазар, след като сложила Ивлин да спи, но когато се върнала, цялата къща горяла. Пожарната команда била изпратена на мястото, където съседите се опитали да задържат г-жа Стенли, докато тя се опитвала да се втурне в къщата, за да спаси бедната си внучка.
Изненадващо, пожарната пристигнала навреме и бързо потушила пожара. Но най-лошото беше, че Евелин не беше открита никъде – нито в къщата, нито сред останалите, които се бяха събрали наблизо.
Адисън се беше дипломирала същия ден и очакваше с нетърпение да празнува със семейството си, но лицето ѝ пребледня, когато пристигна в дома на майка си. Госпожа Стенли беше седнала на пейката под дървото и плачеше неудържимо, а мястото не приличаше на това, което беше преди. “Мамо! Какво стана?” Адисън попита, като се втурна към нея.
“Всичко е свършило, скъпа. Не знам как се запали къщата”, каза госпожа Стенли между риданията. “А Евелин… тя не е намерена никъде.”
През Адисън премина шок и тя замръзна от ужас. “Претърсихте ли навсякъде? Къде може да изчезне едно малко дете, мамо?!”
“Питах всички, скъпа, но никой не е видял и не знае нищо. Влязох за малко в магазина, а когато се върнах, видях съседите ни Смитови да стоят до оградата. Те вече се бяха обадили на пожарникарите, които спасиха къщата, но аз нямам представа къде е това бедно дете!”
Убедена, че дъщеря ѝ е отвлечена, Адисън се втурнала по улицата, чукайки на вратата на всеки съсед и разпитвайки за нея. Но всичко това било напразно и детето не било открито никъде.
Все още обнадеждена, тя отива в полицейския участък и подава сигнал за изчезнало лице. Полицаите търсили Евелин в продължение на месеци, но тя така и не била намерена.
Междувременно здравето на г-жа Стенли започнало да се влошава, тъй като тя се опитвала да приеме провала си да опази внучката си. Шест месеца по-късно жената се прибрала в небесния си дом, оставяйки Адисън сама.
Това е труден период за нея и след смъртта на госпожа Стенли всички съветват Адисън да спре да търси дъщеря си и да започне отначало. Но Адисън не била готова да се откаже.
Тя обикаляше насам-натам с главния следовател по делото на Ивлин, като направи множество изявления, но от това не произтече нищо. Накрая започва да работи като продавачка на пазара, за да разпространява листовки за дъщеря си. Дори и тогава нямаше успех, освен няколко шегички от местни хулигани.
След като губи и майка си, и дъщеря си, Адисън развива отвращение към града, затова продава къщата на майка си, включително всички вещи на майка си, и се премества в друг град, като обещава на следователя, че ще намери дъщеря си. Но дълбоко в себе си тя е изгубила надежда.
Животът в новия град е добре дошла промяна от постоянните мисли на Адисън за ужасяващото минало. Скоро тя става учителка в детска градина и започва да прекарва времето си с деца. За щастие, работата постепенно започва да ѝ помага и да я разсейва от тъжните ѝ мисли.
Адисън излезе от дома си рано, но беше в училище до късно, защото трябваше да направи някои последни приготовления за предстоящия Годишен ден. Започна да се подготвя да си тръгне, щом работата ѝ приключи. В коридора срещна главната учителка, госпожа Мартин, която живееше в съседния вход. Те тръгнаха заедно към вече безлюдния изход на училището.
Изведнъж погледът на Адисън бе привлечен от една млада чистачка, която никога преди не бе виждала. Жената забеляза, че Адисън я гледа, и се приближи към нея, за да я поздрави. “Добро утро, госпожо. Току-що се присъединих днес!” – възкликна тя с усмивка на лицето.
Изведнъж Адисън замръзна от шок при вида на младата жена и се срина на земята.
“Донеси веднага малко вода!” Госпожа Мартин нареди на чистачката, опитвайки се да раздвижи Адисън. Младото момиче се втурна към кухнята, но когато се върна с водата, Адисън беше будна.
“Благодаря, добре съм – каза тя на старшата учителка и бавно се опита да се изправи. Тогава тя попита младото момиче: “Как се казваш, скъпа?”.
“Хелън!” – отвърна момичето. “Ти добре ли си?”
“Да, в ред съм”, отвърна Адисън, а погледът ѝ бе прикован в медальона на Хелън. “Между другото, ще имаш ли нещо против да ми кажеш откъде имаш този медальон?”
В този момент се намеси госпожа Мартин. “Адисън, нека първо те заведем на лекар.” Но Адисън ѝ отказа.
“Не, госпожо Мартин. Любопитно ми е как Хелън се е сдобила с медальона, защото той е същият, който направих за дъщеря ми, която изчезна преди 15 години при мистериозни обстоятелства.”
“Какво? Сигурна ли сте?” Госпожа Мартин, зашеметена, попита.
“Сигурна съм!” Адисън заяви категорично. “И така, Хелън, кажи ми откъде си го взела? Знаеш ли къде е дъщеря ми?”
Хелън беше озадачена от запитването на Адисън. “Нямам представа за какво говорите, но медальонът ми беше подарен от майка ми, когато бях дете”.
“Престани да лъжеш!” Адисън се разгневи. “Сигурна съм, че това си ти! Обади се на майка си веднага! Искам да знам къде е намерила този медальон.”
Ужасена от яростта на Адисън и сериозното изражение на лицето ѝ, Хелън бързо набра номера на майка си. “Здравей, мамо! Можеш ли да ми кажеш откъде имаш медальона, който ми подари като дете?”
“О, скъпа. Купих го преди много време. Не си спомням. Но защо питаш изведнъж?”
“Нищо, мамо, един приятел искаше да знае. Това е всичко.” Хелън каза и след това закачи слушалката. “Щастлив? Сега вече знаеш, че нямаме нищо общо с дъщеря ти!”
“Не, Хелън!” Адисън каза, а очите ѝ се насълзиха. “Чувствам се така, сякаш ти си моята дъщеря. Това си ти, Евелин!”
“Нима си го загубила?” Хелън се втренчи в нея. “Мисля, че вероятно имаш нужда от лекар! Ти си луда!”
“Не, аз ще ти го докажа!” Адисън каза уверено. “Просто ми се довери веднъж! Какво ще кажете за ДНК тест?”
“А какво ще стане, ако резултатите са отрицателни? Тогава? Знаеш ли какво, защо изобщо си правя труда. Ти си луд!” Тя каза и се приготви да си тръгне, но Адисън я спря.
“Търся дъщеря си от близо 15 години! Моля те, имам нужда от твоята помощ!”
След като Адисън молеше така, Хелън най-накрая се съгласи с молбата ѝ. “Добре тогава, но ако резултатите излязат отрицателни, трябва да напуснете това училище. Не искам да те виждам наоколо.”
Няколко дни по-късно резултатите от ДНК теста доказват, че Хелън наистина е дъщеря на Адисън – Евелин. По-късно следователят, отговарящ за случая на Евелин преди няколко години, пристига от друг град, свързва се с колегите си и открива, че Евелин е била отвлечена от жена, която е наела малка къща недалеч от вилата на госпожа Стенли.
Оказало се, че тя харесва бившия приятел на Адисън и му предложила брак, но той отказал и заявил, че все още обича Адисън. Като форма на отмъщение тя отвлича детето на Адисън.
Хелън се премества при биологичната си майка, след като жената е арестувана, с надеждата, че всичко в живота ѝ ще се оправи. “Извинявай, че бях толкова груба с теб, мамо!” – извинява се тя на връщане от полицейския участък. “Може да отнеме известно време, но ще направя всичко възможно, за да бъда добра дъщеря за теб”.
“Ти вече си най-добрата дъщеря, която можех да имам, скъпа. Обичам те”, каза Адисън, докато прегръщаше дъщеря си.
“Аз също те обичам, мамо!” Дъщеря ѝ отвърна на прегръдките ѝ, докато вървяха щастливо към дома.
