Мъж, който ненавиждал летенето, получил ценен житейски урок от малко момиче, когато самолетът им попаднал в турбуленция.
За някои хора летенето може да бъде наистина плашещо. А ако сте човек, който страда от аерофобия, това само увеличава целия списък с неприятности.
За съжаление, 30-годишният Джейсън Смит също е бил жертва на аерофобия. В резултат на това той се опитва да избягва самолетите, доколкото е възможно. Но този път не е имал избор.
Трябвало да бъде в Колорадо за първия рожден ден на дъщеря си и ако не преодолее страха си от летене, нямало да успее да стигне навреме. Затова Джейсън си резервирал полет и започнал да се моли още щом затегнал колана.
Първоначално Джейсън искал да избере мястото до пътеката, за да не седи до прозореца, но за съжаление и средните места, и местата до пътеката вече били резервирани. Така той се оказа на най-неудобното място в самолета.
Всеки път, когато поглеждаше през прозореца, си мислеше за момента, в който полетът щеше да излети. Ами ако има буря? Ами ако самолетът се разбие? Подобни мисли изпълваха съзнанието му и караха пулса му да прескача.
Няколко пъти се опита да мисли за семейството си, за да се разсее, но това беше безполезно. Мислите му се насочваха само към това как ще реагира семейството му, ако по пътя се случи нещо ужасно. Затова той затвори очи за кратко и се обърна настрани от прозореца. За съжаление и това не помогна.
Накрая се сети, че музиката може да помогне, и отвори очи, за да стигне до слушалките. Изведнъж видя стюардесата да върви към него с малко момиченце, което стискаше плюшено мече. Момичето зае мястото до него.
“Това е Алис – каза стюардесата. “Тя лети с нас за първи път и съвсем сама. Тя е смело момиче.”
Алис дари Джейсън с широка усмивка. “Не съм сама, госпожо”, каза тя и вдигна плюшеното си мече, “Куки лети с мен”.
Стюардесата я дари с мила усмивка и закопча колана ѝ. “Да! Куки е голям късметлия да има смел приятел като теб. Сега, Алис, ако имаш нужда от нещо, просто вдигни ръка. Аз ще дойда, добре?”
“Не се притеснявайте – увери Алис стюардесата, докато поставяше плюшеното мече на подлакътника си. “Ще се справя. Баща ми ми обясни всичко. Но ако Куки има нужда от нещо, ще ви кажа.”
Стюардесата се засмя. “Добре, Алис. Ако ти или Куки имате нужда от нещо, просто ми кажете. Аз ще си тръгна.”
Когато стюардесата си тръгна, Джейсън се опитваше да се занимава, като говореше с момичето. “Здравей, Алис”, каза той, “казвам се Джейсън. Аз също имам дъщеря и тя е точно като теб.”
Алис го погледна изненадано. “Наистина? На колко години е тя? Има ли си приятел като Куки?”
“Е, сега е само на една годинка, но няма късмета да има умен приятел като Куки”, отговори той.
Алис си пое дълбоко дъх и издиша бавно. “Това е тъжно. Ще я запозная с Куки, когато се срещна с нея.”
Джейсън избухва в смях. “Сигурен съм, че тя ще се зарадва да се запознае с него” – каза той и след това започна да търси слушалките си.
Алис отново се обърна към него. “Хей, обичаш ли да летиш?”
“Не много, Алис. Но този път нямах избор”, каза Джейсън с тих глас.
“Но защо? Забавно е!” Алис възкликна.
“Ами аз просто се страхувам от полетите, Алис”, отговори Джейсън.
Алис се засмя. “Не е нужно да се страхуваш. Не си сама. В полета има толкова много хора, а и Куки е там.”
В този момент Джейсън просто си пожела да има и половината от увереността, която имаше малкото момиче. Може би и той трябваше да има Куки. Може би това щеше да го успокои поне малко, помисли си той.
Докато Джейсън беше потънал в мислите си, самолетът се спусна по пистата и излетя. Алис радостно възкликна: “Ура! Най-накрая летим!”
Джейсън я погледна разочаровано и затвори очи.
“Уау!” Тя се издига нагоре! Мисля, че е на 10 000 фута. Татко беше прав. Летенето е толкова вълнуващо!” Алис извика от седалката си. Пътниците се обърнаха да я погледнат и не можеха да спрат да се усмихват на нейната сладурщина.
Джейсън, от друга страна, се възмущаваше от всяка минута на пътуването, защото седеше до един прекалено развълнуван пътник, чиито коментари само засилваха безпокойството му. Накрая той отвори очи, защото Алис не беше готова да спре да говори. “Здравей, Алис. Обичаш ли шоколад?” – попита я той, за да спре да говори за височините.
“Да, хубави са. Но майка ми казва, че ако ядеш много от тях, ще си докараш кариеси”.
“Наистина? Не знаех това!” Джейсън каза, като всячески се опитваше да насочи разговора към шоколада, а не към летенето и височините.
“Да, това е вярно. Майка ми никога не греши. Между другото, дават ли шоколади по време на полета?” Алис попита любопитно.
“Е, може би, но…” Преди Джейсън да успее да довърши изречението си, Алис го прекъсна.
“Може би не. В края на краищата това е на хиляди метри над земята – каза тя. “Между другото, знаеш ли как самолетът се задържа във въздуха? Баща ми казва, че това е вятърът, който преминава през крилото, а след товаһттр://….”
И тогава самолетът попадна във въздушен джоб и Джейсън усети как стомахът му се повдига. Другите на борда изкрещяха, а след това последва още един пронизващ удар, а след това още един.
“О, не, мразя турбуленцията!” Джейсън се задъхва. Той стисна здраво подлакътниците и започна да се поти от страх.
Изведнъж глас от високоговорителите привлече вниманието му: “Дами и господа, това е капитан Ник. Сблъскахме се с известна турбуленция, но няма нужда да се притеснявате. Моля, закопчайте предпазните си колани и останете на местата си”.
“Турбуленция? Не се притеснявайте?” Джейсън промълви. “Бил съм и на по-плавни влакчета.”
В този момент единственото, за което Джейсън можеше да мисли, бяха молитвите и случайните писъци, но Алис седеше спокойно на седалката и си играеше с плюшеното си мече.
Най-накрая, след десет минути, изпитанието приключи! Спокойствието се върна в салона и стюардесите се движеха по пътеките, раздавайки напитки и усмивки. “Не се ли страхувахте?” Джейсън попита детето с любопитство.
Алис се захили. “Защо да се страхувам?”
“Турбуленцията… изобщо не ти ли повлия?” “Не, не. Джейсън я погледна изненадано.
“Не, не повлия. Баща ми винаги казва, че Бог е там, за да ни защитава, и никога няма да позволи да ни се случи нещо лошо”, каза тя на Джейсън с широка усмивка на лицето.
Джейсън беше трогнат от вярата на момичето в думите на баща ѝ и му хрумна, че и той би трябвало да се чувства защитен. В края на краищата той беше в ръцете на Бога, а няма по-сигурно място, където да се намира.
