Ако смятате, че вече е невъзможно да научите нещо ново за котките, тогава бързаме да ви разубедим. В края на краищата те са меломани и всъщност много добре разбират нашата реч, освен това не са възхитени от празненства в духа „сам със себе си“ (противно на всички стереотипи). И всички смешни изражения на лицата им имат много сериозно значение.
Ние от Поничка се прекланяме безусловно пред силата на мустакатите ни приятели и сме щастливи да научим нещо ново за тях. А зоопсихологът Марина Жеребилова в своя Instagram помага да се повдигне булото на тайните на този космат свят. Ние ви представяме нейните заключения и наблюдения след дълги години комуникация с опашатите зверове. В бонуса ще намерите най-ефективните начини да спасите коледното дърво от космат пакостник и една много искрена история.
Как започна всичко
Преди 13 години реших да отворя развъдник за руска синя котка и затова отидох на специално обучение, наречено “Фелинолог-развъдчик”. Но се случи така, че до края на обучението си успях да размисля за идеята да съм развъдчик и вместо това започнах да участвам като доброволец и да помагам на бездомни котки да намерят семейство.
И, разбира се, разбрах, че наистина ми липсват знания за котките. Намерих европейски обчаващи и учих по Skype, след което завърших онлайн курсове за поведение на котките. Но все пак имаше много въпроси, отговорите на които търсих в книгите. Разработих техниките на практика. След това имаше допълнителни курсове, после още… Ако се интересувате от нещо, е трудно да спрете.
Взимах котки със сложен характер при мен и се занимавах с тяхната адаптация. В резултат на това тази практика ми позволи да разработя свои собствени схеми за корекция на поведението.
За съжаление мнозина вярват, че животното няма собствена воля и трябва да е изключително удобно за собствениците си. Именно това неразбиране хора-котки, с което се сблъсках, ме накара да създам блог. По това време дори не мислех, че ще бъде интересно на хората и никой, освен мен и няколко животновъди, не пишеше за котки. Но все пак реших да се опитам да предам на хората разбирането за поведението на котката. И изглежда, че успях.
Всички тези котешки митове
- “Котките са неконтролируеми.” Всъщност неконтролируемостта е присъща на всеки жив организъм. Управлението не е свързано с потискане на волята и налагане, а с даване на правилната посока на поведение.
- “Те са изключително самостоятелни.” Да, котката не е нещо и тя не обича да бъде в сянка, но през вековете котките са преминали през опитомяване и дори днес те се развиват. Котките са се установили по-близо до хората, което означава, че са се отдалечили от своите предци, осъзнавайки стойността на симбиозата с нас.
- “Доминират над човека.” Забравете най-големия мит, който твърди, че котката се опитва да завладее света. Аз, разбира се, нямам нищо против да живея в такъв свят, но с годините на практика и наблюдение осъзнах, че котките не се стремят да поемат контрола върху космическите ракети (за мое разочарование). Доминирането е възможно в стадо по отношение на други от техния вид с проява на йерархична система. Няма нищо общо с човек.
- “Не могат да формират общности.” Котките пред блока не са ли пример? Те се обединяват, когато разбират ползите от това да бъдеш с другите. Те обаче предпочитат да ловуват сами: плячката им не е толкова голяма, за да я споделя със сродници (освен ако не са тяхно собствено потомство). Котките търсят защита и от други животни – има много примери за симбиоза с кучета, птици и коне.
- “Не могат да бъдат дресирани.” Котките са много склонни да учат нови неща, единственият минус е, че бързо губят интерес. Но колкото по-вълнуващо е обучението, толкова по-охотно котката участва в процеса.
- “Не са привързани и предани.” Има много трагични случаи, когато котките, изоставени от стопаните си, умират от депресия, здрави и снабдени с храна. Също така котките реагират болезнено на смъртта на близките си и могат да страдат, ако някой от семейството е сериозно болен.
А междувременно пухкавите ни приятели мъркат не само от щастие
Според наблюденията на учените честотата на мъркането на котките представлява уникален диапазон, който насърчава регенерацията на тъканите и клетките. Ето защо нашите домашни любимци могат да мъркат, когато са болни или в стрес. Като правило това помага както за тяхното възстановяване (естествено, заедно с компетентно лечение), така и за възстановяване на силата и здравето на собствениците.
И разбира се, ако котката мърка от щастие, това напълно облекчава стреса и напрежението, трябва да се съгласите.
50 нюанса на сивото във визуалната гама
Много хора се опитват да подберат най-ярките играчки, без да знаят някои от особеностите на котките по отношение на цветовото възприятие. И така, котките гледат на света в приглушени, сивкави цветове, а червеното и оранжевото са почти невидими за очите им.
Като цяло цветната палитра на зрението на котките включва широка гама от сиво, защото това е основният цвят на плячката им, кафяви и бежови нюанси, синьо и бледосиньо, лилаво (слабо различимо, но все пак), заглушено жълто и зелено. Така сивото, комбинирано със зелено за тях явно ще спечели по отношение на фокуса (отново поради факта, че плячката на котките в природата има скучни цветове, но в същото време се крие в яркозелена трева, например). И така котките всъщност предпочитат бледите играчки повече от ярките.
Забавните изражения не са само за наше забавление
Със сигурност собствениците на котки са се натъквали на забавна гримаса, която котката прави след дълго душене на някакъв предмет. Котката дълго души, в този момент не може да бъде разсеяна от нищо, отваря уста, повдига глава, в очите й има признаци на еуфория, докато устата остава отворена известно време. След това котката преглъща и се връща към нормалното си поведение.
Този феномен се нарича “флемен” – котка, която чете информацията на етикета. Тази следа може да бъде оставена от нея или от друго животното и подобна реакция се наблюдава при някои други миризми.
Котка, замръзнала във флемен, прилича на леко витаещ робот, смилащ информацията, защото именно миризмата е ценен източник на информация за околния свят, животните, хората. За да може подробната информация да достигне предназначението си, котката е принудена да отвори уста – по този начин информацията се изпраща „от клавиатурата към процесора“, където чака „обработка на данни“ от мозъка на котката. Няма да се задълбочавам в анатомията на котките, само ще кажа, че над горното небце на котката е разположен специален вомероназален орган за възприемане на феромоните.
Само чрез отваряне на устата, леко повдигане на горната устна и език, котката може да разпознае „посланието“, което е намерила, и да го разчете с помощта на този орган.
Вземането и гушкането на котката понякога не е добра идея
Последните проучвания на поведението на домашните котки дадоха интересен резултат: домашните любимци не винаги харесват собственика си. Според тези данни най-стресираните котки са тези, които позволяват да бъдат галени, когато не им харесва. Например, животните, които често и упорито са били галени от стопаните си, са имали повишени нива на кортизол, хормон на стреса, в телата си. Всичко това свидетелства за факта, че собствениците на котки не бива да изразяват своята обич и любов твърде бурно: животните не харесват това.
Между другото, любимите ни опашати също така са любители на музиката
Мислехте, че само ние харесваме музиката, нали? Е, това не е така. Но е важно да се разбере, че от музика до музика има разлика. Това, което ни звучи весело, с призив да „скочим на дансинга“, е или безинтересно за котките, или странно и плашещо.
Музиката е подходяща за работа с диви и психологически травмирани животни. Както и за хората в стрес или депресия, за котките се формира специален „плейлист“ от следните разновидности.
- Класическа музика. Действа успокояващо, освобождава ума от обезпокоителни мисли. Изберете най-спокойните и леки мелодии: Моцарт, Вивалди и др.
- Инструментална музика. Акустична китара, флейта, арфа или пиано – изберете какво харесвате и вие, и котката.
- Саундтрак без думи. Композиции на Ханс Цимер („Пърл Харбър“, „Последният самурай“, малко от „Трансформърс“ или “Блейд Рънър 2“), Джон Уилямс („Мемоарите на една гейша“, някои композиции от „Междузвездни войни“ или “Списъкът на Шиндлер”), Вангелис – музиката му е просто балсам за ушите, Тревър Морис – най-меките и спокойни мелодии, Рамин Джавади – също се избират спокойни мелодии, например от “Игра на тронове”.
- Всякаква музика за медитация.
- Пеещи птици, звуци от природата. Те трябва да се използват с повишено внимание: не всички котки се успокояват от подобни звуци.
Те определено могат да общуват с нас
Котките имат “речник” с около дузина звуци, с които те могат да общуват с хората. И така, през 2015 г. Международната асоциация на консултантите за поведение на животните проведе конференция за изследване на поведението на котките и стигна до заключението, че котките разбират значението на нашите думи. Но ние не разбираме „думите“ на любимците ни.
Например, когато се прибираме вкъщи след работа, ние сме посрещнати от котка, която показва, че сме й липсвали (мърка, трие се по краката). Това е приятелско поведение при поздрав. В различни ситуации и вие, и котката се държите по различен начин, което определя различните поведенчески характеристики на домашния любимец.
И разбира се, подобни проучвания също доказаха, че да, абсолютно нормално е да говорим с котките.
Бонус 1. Мисията „спаси коледното дърво от котката“ може да бъде изпълнима
Коледните елхи са направени само за котки. В крайна сметка дървото си е дърво, а котките обожават дърветата. Но ако това не е много приемливо за вас, тогава можете да използвате следните методи, за да запазите зелената красавица поне до 1 януари.
- Метод номер 1. “Барикади,барикади!”. За котката трябва да е неудобно да се приближава до дървото. За да направите това, можете да използвате широки, ниски кутии, пълни с борови шишарки. Разбира се, съществува риск котката да лови шишарките и да ги вади с лапа, но определено няма да може да мине през тях.
- Метод номер 2. “Странен под”. Много котки се страхуват от фолио. Да, обикновено алуминиево фолио. И затова те не искат да стъпват върху него (но не всички, разбира се). Закрепете листове фолио на пода пред дървото – котката ще обикаля дървото на километър разстояние.
- Метод номер 3. Етерично масло. Повечето котки не обичат миризмите на портокал, лимон, розмарин.
- Метод номер 4. Прахосмукачка. Хората, чиито котки са ужасени от прахосмукачката, ще трябва да я оставят под дървото вместо подаръци.
Ако следвате тези съвети, тогава с повечето котки поне един ще работи. Но, разбира се, котките са с различна степен на упоритост, така че опитайте различни варианти.
Бонус номер 2. Запознайте се с котката Ежка
Беше началото на октомври и духаше студен неприятен вятър. Беше преломен момент в живота ми. Чувам силно мяукане в двора на къщата. Излязох, но звука заглъхна – хитър звяр. “Или изчезна някъде?”, помислих си. Минах покрай автомобилите на съседите, реших, че котката е под капака на нечия кола. Но не, само тишина.
Сутринта на 3-тия ден излязох с храна и просто чаках на двора. От глад „звярът“ се предаде. Видях нещо мъничко да слиза от дървото отсреща. Ушите и опашката се приближиха предпазливо към мен. И едни огромни очи… Не видях нищо друго. След като дадох на „звяра“ малко храна, реших: „Това е моята котка!“ – и го занесох у дома.
Най-интересното е, че дори не се замислих. Бях сигурна, че тя е тази, която винаги съм очаквала, дойде при мен. Моят малък “тотем”. Съпругът ми беше против, тъй като по това време често пътувахме по работа. Но увереното ми „където съм аз, там е и котето“ разби съпротивата му. Тя беше по-важна за мен от всички проблеми и трудности.
Вече не съм омъжена, но любимото ми момиче Ежка е с мен. Минахме през много трудности и неприятности. Тежкото й заболяване, трудният й характер, няколко пътувания, ужасна мъка в семейството ми, от която все още не съм се събудила напълно. Но когато гледам котката си, колкото и да е трудно, винаги имам надежда. И много бих искала да бъде същото и за другите. Така че вашите домашни любимци ви дават само радост и утеха. Но, разбира се, това пряко зависи от отношението ви към тях. Обичайте котките!
Признаваме си, че историята с Ежка ни удари право в сърцето. И сме сигурни, че вашите котки са също толкова обичани. Покажете ни вашите красавици!
