Когато майката на Лора, Ерика, умира, тя я оставя само със стара количка и мръсна кукла в нея. Лора е разочарована и решава да я продаде за няколко долара, за да може да си плати наема, но тогава открива вътре нещо, което променя живота ѝ.
Бен и Ерика посрещат първото си дете Лора, когато са млади. Втората им дъщеря Емили е дългоочаквано бебе и за съжаление, когато Ерика е бременна с нея, Бен умира вследствие на сърдечен удар.
Когато малката Емили се родила, Лора я обожавала повече от всичко на света. Тя се грижеше за най-малките ѝ нужди и прекарваше повече време в грижи за нея, отколкото Ерика. Но след това Емили започва да расте и отношенията им се променят.
Лаура мечтаела да стане моден дизайнер, но за съжаление желанието ѝ не било възприето сериозно от майка ѝ. Затова младото момиче се премества в Манхатън, Ню Йорк, и започва работа в местна шивашка фабрика, когато е на 19 години.
Междувременно Емили не искала да работи. Тя винаги получавала това, което иска, от майка си, а Ерика нямала нищо против да работи по цял ден, за да осигури на дъщеря си всичко, от което се нуждае.
Лора очевидно завиждаше на по-малката си сестра, че получава вниманието на майка им, но никога не позволи това да се отрази на отношенията ѝ с Емили. Грижеше се за нея като отговорна сестра още от дете и планираше да продължи да го прави до края на живота си.
Един ден обаче, докато Ерика се връщала от работа, тя неочаквано загива в автомобилна катастрофа. Лора отлита, за да каже последно сбогом на любимата си майка, но е изненадана, когато открива, че майка ѝ ѝ е оставила само стара количка и мръсна кукла.
Аз не съм дете, мамо! Как изобщо можеш да направиш това? Младата жена се вбесила и се нахвърлила върху Емили.
“Доволни ли сте сега? Ограбихте ме от всичко и ми оставихте само една мръсна количка! Никога ли не си предлагал на мама да получим по равен дял?”
Емили въздъхна и извърна очи. “Е, сестричке, нямах представа, че тя има завещание. А дори и да знаех, нямаше да я препоръчам. Ти беше тази, която реши сама да преследва кариера в областта на модния дизайн и да се премести в Ню Йорк. Мама беше права да ти остави нищо”.
Лора беше зашеметена. “Уау, Емили. Наистина ме изненадваш. Винаги ли си ме мразила толкова много, или това започна, след като се изнесох?”
“Успокой се, Лора”, каза Емили. “Мама и аз никога не сме искали да нараним чувствата ти. Казвам ти, че не знаех нищо за завещанието. Както и да е, можеш да останеш в къщата за не повече от една седмица. Планирам да я обявя за продажба и да се преместя в нов апартамент. Така че разчисти вещите си от къщата възможно най-скоро”.
“Какво? Сериозно ли?” Лора беше смаяна. “В него са събрани всичките ни спомени от детството, Емили. Как можеш да го продадеш по този начин? Мама никога не би го харесала!”
“На кого му пука какво би искала мама сега, Лора? Порасни! Тя е мъртва, а ние все още живеем своя живот. Аз съм взела решение и нищо няма да го промени!”
Лора осъзна, че няма смисъл да обяснява на Емили. Тя беше твърдо решена да продаде къщата и нищо не можеше да я убеди в обратното. Отчаяна, Лора излезе от къщата и се отдалечи, като дърпаше старата количка след себе си.
Лора пренощува в хотел и на следващия ден отлетя обратно за Ню Йорк. При пристигането си тя захвърлила количката в склада на апартамента си, като възнамерявала да я продаде по-късно и да използва приходите, за да плати наема си. Тя дори прекъснала връзките си с Емили и сменила телефонния си номер, така че по-малката ѝ сестра вече да не може да се свързва с нея.
С течение на времето обаче Лора се потапя в работа и напълно забравя за количката, която лежи в склада ѝ. Всъщност единственият път, когато я изважда, е когато решава да се премести в нова къща, когато се справя добре финансово.
Оттогава са минали десет години, а количката се е развалила още повече. По-голямата част от нея беше покрита с паяжини и купчини прах, а част от боята също беше остъргана.
Лора предпазливо я извади и седна на дивана във всекидневната, за да я почисти. Ааа… все още не мога да повярвам, че ме остави с това, мамо! Лора въздъхна. Наистина ли си мислеше, че не струвам за нищо друго?
Точно когато обаче Лора махна куклата, която идваше с количката, и повдигна възглавницата, тя откри вътре плик. Тя извади писмото от плика и започна да го чете.
“Скъпа Лора”, пишеше в писмото. “Надявам се, че не ми се сърдиш, защото те изоставих със стара детска количка. Повярвай ми, скъпа, не бях пристрастен към дъщерите си. Куклата, която виждаш вътре, струва хиляди долари! Това е антикварна кукла за колекционери. Помниш ли как споменах за страстта на баща ми към антиките? Ето как се озовах с тази кукла.
“Що се отнася до количката, тя може да не е много от гледна точка на парите, но е от вашето детство и аз я запазих като спомен за зеницата на окото ми. Така че за мен тя е безценна. Да, знам какво се чудите сега: защо оставих къщата на Емили? Е, знаеш, че тя е млада и безразсъдна, а аз цял живот се страхувах какво ще се случи с нея, ако не си стъпи на краката.
“В резултат на това й оставих къщата, за да може поне да има покрив над главата си. Моля те, мила, не позволявай на ревността да се прокрадне във връзката ви и се грижи добре за сестра си. Надявам се да си купиш модерна шевна машина с парите, които ще спечелиш от продажбата на куклата, и да ми докажеш, че греша, като един ден станеш успешен дизайнер. Мама те обича. С любов, Ерика.”
Когато Лора дочете писмото, очите ѝ се насълзиха. Съжалявам, мамо! Иска ми се да бях видяла писмото преди това. Съжалявам, че не бях добра дъщеря за теб и оставих сестра си сама! Но не се притеснявай, мамо, аз ще оправя нещата! Обещавам!
Лора бързо грабна телефона си и набра номера на Емили. Искането обаче отиде на гласова поща и Лора така и не получи обратно обаждане от нея. Притеснена, тя резервира полет до Флорида на следващата сутрин, за да се срещне със сестра си.
Но при пристигането си открила, че Емили всъщност е продала къщата на някого преди десет години и се е изнесла. За съжаление никой в квартала не знаел къде се е преместила.
Отчаяна, Лаура напуска квартала и отива в полицейския участък, за да съобщи за сестра си, когато погледът ѝ е привлечен от жена, паркирана от другата страна на улицата, която седи сгушена в ъгъла и моли за пари.
Лаура се приближила до нея, за да ѝ даде пари, но като се вгледала по-отблизо, не могла да повярва на очите си! Мърляво облечената и слаба на вид жена била нейната сестра.
“Лора!” Емили извика, като вдигна очи. “Най-накрая дойде! Съжалявам за това, което се случи миналия път. Имах нужда от помощта ти и се опитах да се свържа с теб, но не можах да се свържа с теб. Справих се с парите от продажбата на къщата, но след това не знаех какво да правя. Моля те, помогни ми, Лора!”
Лора не можа да сдържи сълзите си, когато видя сестра си в този вид. “Съжалявам, Емили. Бях бясна след случилото се със завещанието. Няма да те изоставя отново. Наистина съжалявам.” Тя избухна в плач и я прегърна.
По-късно същата вечер Лора заведе Емили в един хотел, изми я и я нахрани. На следващата сутрин двете сестри отлетяха обратно за Ню Йорк, където Лора предложи на Емили работа в шивашката си фабрика. И най-накрая това, което започна като отношения на любов и омраза, се превърна в отношения на любов и грижа.
